Наш комита спасява живота на жената на Гарибалди

Изважда Анита в разгара на битката при Чезантико

Паметникът на Капитан Петко Войвода в Рим

Много от нас са чували за Колизеума, за Пантеона и за други забележителности в Рим. Там, на Хълма на гарибалдийците в Рим, редом с други велики италиански революционери е издигнат бюст на капитан Петко войвода.

Гарибалди и Капитан Петко войвода организират боен отряд от 300 души - италианци и българи, който участва в бунта на гърците за освобождение на остров Крит. Това е уникален случай в историята на освободителните борби на европейските народи - един велик италианец и един велик българин решават заедно да се борят за свободата на трети народ. Първата работа на Петко Киряков, пристигайки в Италия, е да се срещне очи в очи с Гарибалди. По-късно българинът ще сподели със Ст. Шишков: „Наставленията, които ми даде прочутият италиански родолюбец, пазих строго и те много ми помогнаха отпосле, па и аз започнах да гледам по съвсем иначе на себе си“.

Около 20 са българите гарибалдийци

Между тях са  капитан Петко войвода, Димитър Общи, Коста Ефремов. Има сведения, че през 1864 г. Раковски се среща с Гарибалди и на тази среща присъства и Хаджи Димитър. Запазен е брой  от в. „Българска дневница” от юли 1857 г., в който Раковски казва, че гласът на Гарибалди е „глас Божи”:  „Гарибалди – пише Раковски, – това е историята!“ Не е случайно, че уставът на българския революционен комитет в онова време е пълно подражание на устава на италианските революционери. Има свидетелства, че Иван Касабов изпраща свои представители в Лондон, за да се срещнат с дясната ръка на Гарибалди – Джузепе Мацини. Италианският революционер връчва на делегацията, водена от Теофан Райнов, писмо от Гарибалди, в което той изразява готовност да се яви със свои дружини в Балкана, щом българският народ се вдигне на бунт.

Един от комитите ни, Георги Капчев, пък е близък не само с Гарибалди, но и с цялото му семейство. Нему генералът поверява опазването на живота на болната си съпруга Анита – бразилка, участвала в битките с генерала като негов адютант и като командир на отделение. За големите грижи към нея лична благодарност на българина изказва синът на Анита и Гарибалди, Ричоти.

Капчев е роден около 1828 година в Охрид и произхожда от големия български род Капчеви. Завършва медицина. В 1848 година влиза като доброволец в отредите на Джузепе Гарибалди и взима участие в боевете в Ломбардия и отбраната на Рим. Прикрива отстъплението към Венеция и в битката при Чезантико извежда с коня си от бойното поле Анита Гарибалди, жената на Гарибалди. През 50-те години емигрира във Влашко, където се движи в средите на хъшовете. Около 1870 година Капчев прави опит да организира въстание, но е разкрит и екзекутиран от османските власти.

По време на Априлското въстание до Гарибалди е изпратена мисия, а през октомври 1876 г. в комитета в Букурещ се получава писмо, в което той пише: „Драги ми приятели, италианският народ има към вашия народ симпатии, заслужени поради неговите злощастия и неговия героизъм. Аз скърбя, че не мога лично да участвам във вашите боеве. Пожелавам ви постоянство в светлата ваша мисия. Ваш Джузепе Гарибалди“.

Името на Стефан Дуньов е малко известно. Но пък той е бил един от най-прославените командири на батальон на Гарибалди. Банатски българин е, но дедите му са от бунтовно Чипровци, изселили се от родината след въстанието. В Италия Стефан се озовава, след като години прекарва в Унгария. В началото е студент, после боец от революцията, арестуван е и затворен. По време на битките в Будапеща той организира отряд от банатски българи, сближава се с Лайош Кошут и става кавалер на десетки ордени на републиката, като достигна до чин полковник. След затвора той намира за напълно естествено да замине за Италия, където му бива поверено командването на полк. В него той изгражда отряд от българи, главно банатски.

Димитър Добрович от самото начало на борбите е до Гарибалди. Животът му е истински авантюристичен роман – чираче абаджия, емигрант от дете, върнал се за кратко в родния Сливен, седемнадесетгодишен отново емигрант, този път в Цариград.  Гимназист в Куручешме, където дели квартира с Раковски и учи със Сава Доброплодни и Гаврил Кръстевич. Учи за художник и така попада в Рим. Там го заварват битките на черноризците и той застава на тяхна страна, рамо до рамо до Гарибалди. За героизма си получава италианско гражданство. През 1893 г., вече 77-годишен, след 61 години скитане по други страни се завръща в родния Сливен. Носи със себе си над 150 картини, рисува нови. Много от тях откупва княгиня Мария Луиза. Днес името му носи художествената галерия в родния му град.

 Гюро Начев участва в битки на гарибалдийци в най-трудните години. Записаните негови спомени ни осведомяват за други българи гарибалдийци: Димитър Николов от Велес, Иван Хаджидимитров от Стара Загора, Нено Маринов от Кочмаларе и други. Министерството на войната на кралство Италия му издава удостоверение, че „Грую Начо – Варли Булгаро, роден през 1827 г. е разпуснат като доброволец, поради разтуряне на корпуса и за участието му има право да носи възпоменателни италиански медали от 1859, 1862 и 1866 години“. Той бил останал сакат с едната си ръка, след като спрял с нея воденичен камък по време на една битка. След приключенията си в Италия Гюро Начев взима участие и в Ботевата чета.

Димитър Общи също се е сражавал в Италия с имената Димитър Николич Косовац, Македончето, Николов, Митри Николи, за което има и грамота, която се пази в Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

Наполеона се бие от Сицилия до Балкана

Най-известният българин сред гарибалдийците е Коста Евтимов-Наполеона. 26-годишният снажен габровец е избран измежду няколкото хиляди доброволци, за да участва в Сицилийския поход на “Хилядата” на Гарибалди. Той е един от групичката младежи, които с телата си го защитават в кървавото сражение при Калатафами. Този подвиг на младежите разтърсва Европа, случаят е широко разгласен в тогавашния печат и вдъхновява много художници да го нарисуват. “Капитан Коста” участва и в другите походи на Гарибалди, прилага своя богат опит и в българските освободителни борби. Проявява организаторски качества в Габровското въстание (1862 г.), в боевете на остров Крит и загива по време на разгрома на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през 1868 г. в Балкана.

Подобни статии