Наш владика забравя гръцкия патриарх на Великденската служба

Иларион Макариополски хитро споменава султана и затваря възможността да бъде отлъчен

Антим I, първи екзарх на самостоятелната Българска екзархия.

Великденската акция в Цариград е кулминационният момент в борбата на българите за извоюването на църковна независимост.

На 3 април 1860 година по време на тържествената Великденска служба във все още дървения български храм „Св. Стефан“ в Цариград митрополит Иларион Макариополски извършва смел акт на неподчинение към Цариградската патриаршия, поставяйки българските национални интереси над тези на църквата. Той не споменава задължителното име на вселенския гръцки патриарх Кирил VII и на негово място изрича „всякое епископство православных“, последвано от името на султана на Османската империя Абдулмеджид I.

Миг

В трепет и опиянение богомолците очаквали настъпването на определения момент. В този час дори ако видели Христос да се понася към небето, богомолците нямало да възприемат чудото така, както очаквали да се оповести чудото на тяхното национално възкресение. Моментът настъпил: свещенодяконът изпял великденското „Елици во Христа кретистися“ и подел традиционното молебствие за патриарха: „Святешаму Кирилу…“ Но от черквата се чули гласове: „Не щем гръцкия патриарх“ – в хор подели от черквата. Към хората постепенно се присъединяват всички черкуващи се. В продължение на 3-4 минути църквата се оглася от все по-мощен вик: „Не щем гръцкия патриарх! Не щем го!“ „Не кемо гръчки патрик! Не саками го!“

Вратичка

Иларион Макариополски не споменава името на Вселенския гръцки патриарх, като така представя претенциите за автокефална църква. Открива се тази възможност в канона и вместо името на фанариота е произнесено това на султана. По този начин канонът е формално спазен и българските духовници не могат да бъдат обвинени в ерес или да бъдат отлъчени. Така Макариополски символично отхвърля властта на Патриаршията над българското паство. На вечерната служба в този ден, извършвана от българското духовенство, се чете Евангелието на различни езици, но не и на гръцки.

План

Великденската акция е предварително замислена от цариградските църковни дейци и е отговор на неотстъпчивата позиция към българските искания, записани в прошенията на Неофит Бозвели и Иларион Макариополски. Одобрението на обикновените българи е ясно изразено, още на 11 май с.г. с въодушевление се приема в 30 града за духовен глава Иларион Макариополски. Той поема риск като ръководител на народната борба против фанариотите, вследствие на което е подложен на много изпитания.  Извикан пред патриарха да отговаря за 3 април, той заявява: “Българският народ е твърде недоволен от Великата църква, задето не взема под внимание желанията му.” На 25 октомври 1859 г. княз Никола Богориди поставя основния камък на Желязната българска църква „Свети Стефан“.

Реакция

Вселенския патриарх Кирил подготвя обвинение срещу Иларион Макариополски като бунтовник и иска наказанието му от Високата порта. Най-трудната задача на Макариополски е да запази единството на вярата, а оттам – на народа. Франция и Англия използват момента, за да активизират своите пропаганди. Известен успех има тази на католиците, която довежда до сключване на уния между папата и групата около Драган Цанков. В защита на Иларион Макариополски застават митрополитите Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски. Патриаршията издейства от османското правителство заточение на тримата владици. Нанесен е психологически удар в момента на заточението на Макариополски, защото народът го очаквал да извърши служба заедно с Авксентий. Българите в Цариград дръзват да се противопоставят и на османските заповеди и войски. Повече от 2000 души спират изпълнението на присъдата, като заявяват: „Кръвта си проливаме, но владиците си не даваме.” Цели 10 дни народът устоява. Накрая след неравностоен сблъсък с 3000 души редовна войска султанската заповед е изпълнена. Когато Иларион се качва на парахода, при него се явява Драган Цанков да го увещава за унията. Макариополски скъсва подаденото му заявление и извиква: „Дето е народът, там съм и аз.” Иларион Макариополски и Авксентий оставят своето послание чрез издадения на 19 април 1861 година „Завет българскому народу”, напечатано със златни букви и разпространено из цяла България. В него призовават за твърдост в борбата за правдини и единство. Иларион е заточен в Света гора и след 3 години се завръща в Цариград.

Ферман

След Великденската акция от 3 април 1860 г. в редица документи по църковния въпрос се поставят искания, които османското правителство признава за справедливи, но не пристъпва към решаването им, за да поддържа враждата между българи и гърци. Едва когато недоволството намира своя израз и в революционните прояви през 60-те години на ХІХ в. Високата порта е принудена да отстъпи. Променила своето становище и руската дипломация, като граф Николай Игнатиев съдейства за решаването на църковния въпрос. На 28 февруари 1870 година след 30-годишна борба за национално самоопределение българският народ получава ферман за самостоятелна българска църква начело с екзарх и център Цариград. Ферманът предвижда създаване на Българска екзархия, чието вътрешно управление е независимо от Вселенския патриарх и се урежда с устав. Първият български Свети синод в Цариград е в състав Иларион Макариополски, Натанаил Охридски, екзарх Антим I и Иларион Ловчански.

Екзарх

На 12 февруари 1872 година бива избран първият български екзарх Иларион Ловчански. Самият Иларион Макариополски, имащ най-голямо право, е включен в предложената листа за избор, но е отхвърлен от османското правителство. След четири дни последва молба за оставка от Иларион Ловчански като стар и болен, на извънредно заседание е избран за екзарх Антим I. Първото негово дело след провъзгласяване на независимостта на Българската църква е назначаването на Иларион Макариополски за Търновски митрополит. Телеграмата гласи: „От Цариград в Търново до българската община. Макариополски Иларион ефенди днес се определи митрополит Търновски. 25 май 1872 година.” Тя донася голяма радост в родния му край. Иларион Макариополски е посрещнат като български патриарх в старата българска столица през септември. Получаването на ферман от Високата порта, наложените отстъпки от страна на Вселенската патриаршия и признанието на самостоятелността на Българската църква е резултатът от провеждането на Великденската акция на 3 април 1860 година. Освен фактора на водещата личност е застъпен и този на колективната воля на българите, увенчала борбата за църковна независимост с успех.

Подобни статии