Наско Стаменов, преподавател по химия в НПМГ: Огорчих се от зубренето и станах учител

Не бива да сме роби на програма, за да разпалим въгленчетата на знанието

Наско Стаменов е роден в София. Завършва Националната природо-математическа гимназия (НПМГ), после факултет по химия и фармация в Софийския университет. Участник в Корпус за бързо гърмене - научен екип, който зрелищно представя науката химия. Работил е като учител в Стара Загора. Сега преподава химия в НПМГ и наука и химия Izzi Science for Kids.

"Обикновено се наблюдава спадане на интереса към природните науки някъде между 5-и и 7-и клас. И това е донякъде ясно, защото тогава се слага началото и често то е свързано с доста повече писане, отколкото с гледане и правене. Естествено, това  демотивира младия човек. Той си мисли, че науката е нещо далеч от света и няма какво да го интересува. Ако успеем да прескочим тази граница и намерим достатъчно тлеещи въгленчета в седмокласника или осмокласника и ги разпалим наново, тогава нещата потръгват", казва Наско Стаменов, преподавател по химия в НПМГ.

- Г-н Стаменов, има ли недостиг на учители у нас?

- В големите градове, като София, Пловдив, Варна, няма такъв голям недостиг на учители. Дори в някои училища за едно място се борят по няколко души. Недостигът е в по-малките населени места, които младите хора усещат като трудни места за живеене, а ако живеят в голям съседен град, пътуването е дълго. И всъщност оттам излиза недостигът на учители. В София такъв няма. Има пренасищане. 

- А засилва ли се интересът на младите хора към педагогическите специалности?

- Доста млади хора записват педагогически специалности. Като студент забелязах, че всъщност висшистите често не продължават пътя си според образованието си. По някаква причина у нас да получиш висше образование, е нещо като нужда. Казано е: трябва да запишеш висше. Много често хората или не го завършват, или не работят по специалността си.

- Недостатъчно доброто възнаграждение ли е мотив за отказа от професията?

- Не мисля, че възнаграждението е проблем. Да, учителската заплата не е голяма, но ако човек се справя добре с личните си финанси, стига, ако не гледа семейство. Това, което липсва на учителя, е свобода и развитие. Той е роб на програма, на време, на твърде много материал за твърде малко време. Няма как да прави нещо творчески. За да стига времето, трябва да е много в калъпа на програмата и не може да прави интересни неща с учениците си. Учителят не може да се развива по начин, по който би искал. Правят се и обучения за учители, но те са задължение, пак продиктувано от програмата.

- Часовете по химия, които водите, се харесват на учениците. Знаем, че в тях има и атракция. Само химията ли позволява иновативен подход?

- Сигурен съм, че не. Във всяка специалност би трябвало да има начин да се случи нещо вдъхновяващо. Това, естествено, зависи от самия учител, но и от учениците. Когато учениците имат някакви пропуски, не можем директно да тръгнем с много интригуващата част. Трябва да поправим някакви пропуски. Всяка специалност има потенциал да покаже нещо интересно. Виждал съм го и при физици, и при колеги с история, български. Могат да се правят невероятни неща. Има време за това и средата го позволява.

- Вие как се запалихте по учителската професия?

- Аз харесвам химията от много малък. Самата наука я харесвам, откакто мога да чета. Родителите ми изкупиха всички възможни енциклопедии, а пък аз взех, че ги прочетох, и се влюбих в науката. Оказа се, че химията е частта от науката, която най-много ме влече, и започнах много от рано с домашните експерименти. Класики като оцет и сода, ползване на рН индикаторната хартия за какво ли не вкъщи. Докато не дойде 7-и клас. Очаквах го  много нахъсан, защото там химията си е химия, а не просто част от „Човекът и природата“. Е, не беше това. Четяхме учебника, преписвахме от учебника и ни питаха за точните неща от учебника. Казах си: Това не може да е химията, която бях успял да се убедя да харесвам в предишните 7 години. Така не се прави и ако имам възможност да стана учител, ще се опитам да е по друг начин. И това направих.

- Все още ли сте част от Корпуса за бързо гърмене и пренасяте ли шоуто в час?

- Това е свободна организация. Имаме си доц. Лъчезар Христов, който е лепилото, държащо всички останали. Който от нас има време, винаги се включва. Не бих казал, че съм бивш член, но в последните две години ситуацията беше такава, че не сме имали твърде много участия. Целта на корпуса е била не само шоу, а и това да поговори с истински факти и истинска наука. Да обясни добре нещата. Естествено, тази част, вълнуващата, бълваща огън и жупел, да бъде обяснена научно, е част от преподавателската ми характеристика. В училище имаме демонстрационни часове, имаме лабораторни уроци, които учениците правят. И въпреки че се старая в демонстрациите да има много уау ефект, никога не забравям да обясня нещата - защо се случват, каква е връзката с реалния свят, така че да научим нещо от цялата ситуация и да видим, че са свързани.

- Ако се наложи учениците да превключат онлайн, няма ли да им дойде в повече трета година?

- Честно казано, вече им дойде в повече, но имайки предвид някои фактори, е нужното зло. Предпочитам демотивирани и живи ученици. С химията закърпваме положението онлайн. Даже миналата година успяхме с учениците да направим лабораторно упражнение от вкъщи. Модифицирах зададените лабораторни упражнения така, че децата да ползват кухненски материали и пособия, които могат да намерят в домашната аптечка. Учениците бяха предупредени два часа по-рано и им беше даден списък с нужните неща. Всъщност лабораторните експерименти, които направихме, не се отличаваха по качество от това, което можем да направим в училище.

- Разкажете за някои от тях.

- В 11-и клас едно от изследванията, заложени в учебната програма, беше да видим каква енергия се отделя или поглъща при разтваряне. И в учебната програма нещата, които разтваряме, са съединенията амониев нитрат и калциев хлорид. Те са чудесни за тази задача, защото, когато разтворим амониев нитрат (това е изкуствена тор), става ледена цялата смес и има огромна разлика в температурата. Съответно знаем, че нещото е погълнало много енергия. Когато разтваряме чист калциев хлорид, сместа може даже да закипи, става гореща. Така знаем, че се отделя много енергия, което пак е добре. Вкъщи няма тези неща, но има сол. Солта, когато почнем да я разтваряме, става малко по-студена, но ако ползваме топла вода, можем да видим по-добре разликата. Освен това, когато използваме топла вода, можем да използваме термометъра. Ето така модифицирахме задачите. Вместо да използваме лабораторните уреди, използвахме тези, които всеки има вкъщи. И получихме същите резултати. 

- Генетично заложен ли е интересът към науката, или искрата се пали?

- Всички се раждаме учени. Любопитството е много важно за човека и му е заложено от най-ранна възраст. Иначе няма как да се научим да ходим, да комуникираме с другите. То ни е еволюционно заложено. А интересът не е въпрос толкова на запалване на искра, колкото на поддържане на огъня или търсене на тлеещи въгленчета, които да можем да разпалим. Обикновено се наблюдава спадане на интереса към природните науки някъде между 5-и и 7-и клас. И това е донякъде ясно, защото тогава се слага началото и често то е свързано с доста повече писане, отколкото с гледане и правене. Естествено, това  демотивира младия човек. Той си мисли, че науката е нещо далеч от света и няма какво да го интересува. Ако успеем да прескочим тази граница и намерим достатъчно тлеещи въгленчета в седмокласника или осмокласника и ги разпалим наново, тогава нещата потръгват.

- Вие бихте ли сменили професията?

- Според мен учителската професия е важна за обществото, така че, когато човек е започнал, винаги отказването изглежда твърде егоистично. За момента нямам намерение да се отказвам от професията, но вътрешното ми усещане е, че не искам да се пенсионирам с нея. След години мога да се върна обратно в лабораторията, но за момента нямам такава претенция.  

- Учител или химик храни повече къщата?

- Най-много къща храни човек, който е в производството. Учителят и ученият са на едно ниво. На учените заплатите не са вдигнали със скоростта, с която трябва.

- Вашето послание към учениците?

- Всеки човек има вродено любопитство. Не отправям послание, а молба: винаги бъдете любопитни.

Подобни статии