Не е срамно да си беден. Срамно е да си мълчиш и да се правиш, че всичко ти е наред

„Всичко си имам, не се притеснявай!“, така отговаряме най-често, когато някой любезно запита дали ни трябва нещо. Нали знаете, например моментът, в който колега или приятел попита дали не искаме нещо за хапване, пиене. Тогава повечето от нас с лека усмивка на лица отвръщат „О, благодаря, всичко си имам“.

Вечният незаменим български манталитет ни учи, че човек не трябва да остава длъжен на когото и за каквото и да е било. И да се хвалят европейците колко са напреднали, българинът пръв ще каже: „Ее, как, ние в България също имаме такова, всичко си имаме“. Тук няма от какво да се оплачем, всичко си имаме. Затова и човек като влезе в супермаркета няма как да не намери необходимото - кеф ти вафли, кеф ти банани, различни маркови дрехи, техника, апарати. Друг е въпросът колко пари имаме в джоба си.

14 години след като вече сме в ЕС, продължаваме да сме най-бедните, но пък с най-скъпа храна. Средните цени на едро на кравето масло у нас са над два пъти по-високи, отколкото е средната цена в страните от ЕС. При кашкавала пък цените ни са средно с над 82% по-високи (виж стр. 9). Но и тогава българинът няма да клекне, а с широка усмивка на лице ще каже, че всичко си има, макар и скъпо. Така е било винаги, така ще бъде и занапред. Оптимизъм с празен джоб и вечното пожелание да сме живи и здрави, пък всичко друго щяло само да се оправи. Рядко обаче се захващаме сами да го оправим.

Затова над 4,3 пъти повече нашенци, отколкото в Европа, мръзнат в соцпанелките си. На много места в железо-бетонните жилища от онова време хората са си спрели парното, защото не могат да си го позволят. Някои от тях дори са минали на дърва, насред града в двадесет и първи век. Статистиката е безпощадна - 30,1 на сто не могат да отопляват жилищата си през студения сезон.

Затова е редно следващия път, като пъчим гордо гърди колко велика е България да си признаем, че и при нас куцат някои неща. Няма гражданин, който да е на 100% доволен от държавата си, няма страна без проблеми и хората да са напълно доволни. Няма срамно да кажеш, че имаш нужда от нещо, пък скъпият кашкавал и масло манталитетът да ги яде... Срамно е да си мълчиш и да се правиш, че всичко ти е наред и спокойно си гледаш напред, както се пееше в един хит от годините на залеза за соца. Всичко си има цена. Мълчанието също и за него тя е и студената панелка, и високите цени в супера, и полупразният хладилник.

Подобни статии

  • Паркинг няма, паяк има

    Паркинг няма, паяк има

    Столична община вдига кола за 60 лева и е на загуба, частни репатраци я извозват за 30 лева и са на печалба

    Проблемите на Центъра за градска мобилност в София са като коронавируса – уж работим правилно, вземаме мерки, но те все си остават. Този сектор е чувствителен и важен, но най-лошото е, че всичко се пише на гърба на гражданите. Общинските съветници още не са решили как точно ще се пътува в градския транспорт с билеттче за време, което ще удари софиянци през джоба, и вече замислят нова финансова операция.

    18
  • За втория мандат на Радев и границите на популизма

    За втория мандат на Радев и границите на популизма

    След като положи клетва в парламента, попитаха Румен Радев какъв мандат очаква. Тогава той отговори „интересен“. Дали ще е така, тепърва ще видим. Определено обаче това ще е един различен мандат. Нещо повече - с очаквания за по-голям комфорт за държавния глава. И на пръв поглед всички представки за това са налице.

    73
  • Проф. Ангел Димитров: Останаха куп въпросителни след срещата Петков-Ковачевски

    Проф. Ангел Димитров: Останаха куп въпросителни след срещата Петков-Ковачевски

    Куп въпросителни изникват към изказаните добри намерения след срещата между българския премиер Кирил Петков и македонския му колега Димитър Ковачевски в Скопие. България и Северна Македония имат една вече 30 годишна рамка на взаимоотношения, от които няма как да избягаме, въпреки че Ковачевски заяви, че въобще не трябва да работим в историческа рамка. Това коментира пред БНР проф. Ангел Димитров, бивш първи посланик в Скопие и съпредседател на Смесената българо-македонска комисия по исторически и образователни въпроси за начало в отношенията с Република Северна Македония.

    110