Не оставяйте покойника на тъмно

Гробът не бива да стои празен през нощта, за да не умре още някой

Човек и добре да живее, умира и друг се ражда, гласи един изпълнен с дълбока философия старобългарски надпис от времето на хан Омуртаг. Българите имат своето разбиране за всичко това. И то точно определя тяхното поведение при настъпването на смъртта и самото погребение. Траурните ритуали не винаги са свързани с църквата, но често се уповават точно на нея.

Първи грижи

Веднага след настъпването на смъртта покриват огледалата и всички други предмети с отразяваща повърхност – за да не се огледа мъртвият в тях и да реши да се върне. Водата се излива и се отварят всички врати и прозорци, за да може душата да излезе по-лесно. Спира се и часовникът. Не оставят тялото само и за миг, ако имате котка или куче, защото се смята, че ако го прескочат, ще стане вампир. Поради същата причина тялото не бива да остава на тъмно. Тялото се полага в посока изток-запад, докато настъпи моментът за погребение. Гробът се копае в деня на погребението – не бива да нощува празен, за да не умре още някой от семейството. По време на работа копачите също внимават да не прескочат или да не подадат нещо през гроба, за да не вампиряса покойникът. Ако намерят стари кости в гроба, измиват ги с вино и ги поставят в една кърпа в нозете на покойника.

 

Последен път

Погребението започва с изнасяне на покойника от вкъщи. Трупът се изнася с краката напред. Обичаят повелява при носенето или прекарването с кола да се спира на няколко места на кръстопът. Свещеник на погребението върви начело, а след него носещият житото, после този с дървения кръст, следва ковчегът с покойника и след него близките, подредени според степента на родство с него. Всеки, който срещне шествието, е длъжен да спре, да свали шапка, да се прекръсти и  да изчака то да отмине. Забранено е да се мине път на погребение. Край гроба се раздават хляб и жито. Докато погребението върви, в къщата трябва да са останали жени – шетачки, които да се грижат за покъщнината. Сметта и метлата се отстраняват от жилището – хвърлят ги във вода, изгарят ги или ги поставят на кръстопът.

 

Панихидата не е банкет

На третия ден трябва гробът да се прелее с вино, а на двадесетия, на четиридесетия ден и в годишнината от смъртта за покойника се правят панихиди. Нашите покойници не искат нищо от нас. Достатъчни са само споменът за тях и тихата молитва в храма, придружена със запалването на свещ, която се поставя на нисък свещник или съд с пясък. За съжаление от доста време панихидите на 40-ия ден се превърнаха в истински банкети, обременителни за близките на починалия.

Без купони и ремонти 40 дни

Периодът, в който е починал любим човек, е тежък момент. Но именно в тези дни трябва да се държите по подходящ начин, за да не навредите на себе си и да уважите душата на починалия. През първите четиридесет дни след смъртта не можете да ходите на забавления, да пеете песни, да танцувате, да ходите на всякакви празници. Не е желателно по радиото и телевизията да гърми естрадна или каквато и да е музика, но не е неуважително към покойника да се следят новините от политиката и спорта. Не може веднага да раздавате или продавате нещата на починал човек, докато не изминат четиридесет дни и мине панихидата.

Тези неща трябва да останат в къщата поне четиридесет дни. Тогава те могат да бъдат раздавани на бедните, продавани или носени. За последното обаче трябва да ги напръскате със светена вода..

Не бива да сключвате брак през цялата година, ако починалият човек е бил най-близкият ви роднина. До 40 дни след смъртта не можете да правите никакви ремонти в жилището. Можете да нараните душата на починалия, ако тя иска да посети дома си и не харесва нещо или просто не разпознава дали това е къщата, в която е живяла.

Подобни статии