Не сме готови за онлайн обучение

Ясно е, че то е важно. Защо тогава го проспахме, докато дебатирахме за закуската на учениците?

Снимка: Ивайло Цветков

Годината на коронавируса беше нулева за спорта, нулева за културата, но отлична за двойкаджиите и за хулиганите в училище. Защото дори и те ще преминат в по-горен клас, при това с добър успех. Причината за това се дължи, разбира се, на т.нар дистанционно обучение, с което по неволя се сблъскахме.

 

Разбира се, не е редно децата да се тъпчат като мариновани копърки в душните класни стаи в условията на пандемия. Глобално проучване наскоро показа, че 90% от учениците на планетата не ходят на училище в момента. Здравето, без съмнение, е най-важно.

Но, тук идва едно голямо „Но“. Тази криза показа, че страната ни е изцяло неподготвена за дистанционно или онлайн обучение. Неподготвени се оказаха учителите, неподготвени се оказаха и учениците, а също и родителите. Ха накарай един 10-годишен момчурляк, останал сам вкъщи, да учи съвестно и съсредоточено дистанционно. Трудна задача! За по-големите пък да не говорим. Те и не стоят вкъщи, а предпочитат да се шляят с приятели навън с биричка в ръка.

Учениците нямат никаква вина за създалата се ситуация, не те ще се окажат най-потърпевши. Защото всяка следваща година учебният материал става по-труден, а няма как, трябва да се усвои, особено ако искаш да продължиш образованието си в елитна гимназия или университет. Дефакто обаче учениците тази година си научиха, но само наполовина, или хайде на 60%, което пак е недостатъчно.

Учителите също се оказа, че са неподготвени за кризисната ситуация. Има много свестни учители, но какво да се лъжем, мнозина от тях са заспали някъде в 1987 година и се събуждат, само когато трябва да поискат увеличение на заплатите. И то им се дава от всяка власт, услужливо и безропотно, не им се отказва, защото те са голяма гилдия – много гласоподаватели значи. Няма как някоя власт да клъцне тази електорална сила. Лошото е, че няма никаква диференциация. Своите 10% увеличение на заплатата получават и добрите учители, а също и посредствените. Къде е тук мотивацията, къде е справедливостта?

И тук идва второто голямо „Но“. Учителите не са виновни за тази ситуация, въпреки че ако някой от тази иначе тъй прекрасна гилдия чете този текст, със сигурност здравата ме е наругал. Виновна е системата. Вижда се като бял ден – просто няма съществени реформи. От години, от дълги години всеки образователен министър, който поема този важен пост, започва работа с шекерлия приказки за реформи. Но цялата работа си остава такава - шекерджийска.

Един електронен дневник направиха и това е! И всяка година дебатът опира до закуската на учениците – ама питателна ли е, ама пресен ли е хлябът, ама здравословен ли е колбасът, ама как ще се наядеш с една ябълка, ама колко струва. Основното, важното, то остава настрани. А основното е, че от една прилична образователна система, я докарахме дотам, днешните деца в един голям процент да са функционално неграмотни. Четат, но не разбират прочетеното. Пишат на български  език с прекалено много грешки. Или изобщо не могат да пишат. Как я докарахме дотам, нали заплатите на учителите растат всяка година? Пак ли ще излезе премиерът Борисов и ще каже: Аз пари давам, къде са резултатите? Ами няма резултати. Очевидно само с пари не става...

Трябва много сериозно да помислим за инвестиция в това дистанционно обучение. За практически и педагогически опит. Учителски семинари да се организират, ако трябва. В чужбина електронно обучение има от десетина години – и без коронавирус.

 Според много медицински специалисти пикът на този неприятен коронавирус ще е през септември, октомври, ноември, може би дори догодина. И какво правим, ако учениците за втора поредна година не влязат в клас? Ами студентите? Защо никой не говори за студентите? Нали те са бъдещето на нацията? А и някои неща не се учат дистанционно. Няма как първокурсникът по медицина да се сблъска дистанционно с моргата – първият суров урок за всеки медик. Не можеш дистанционно да се научиш да пилотираш самолет. Хайде да помислим наистина за важните неща. А десетте процента – те няма да избягат.

Подобни статии

  • Война със скалпели

    Война със скалпели

    В навечерието на четвъртата вълна от пандемията и с висящ бюджет на Здравната каса поради все още недовършената актуализация на бюджета, двама сериозни български лекари и политици подеха истинска война със скалпели. Както можеше и да се очаква, ударите се нанасяха с медицинска точност и буквално замириса на кръв, йод и тежка политическа конфронтация. Уви, поизцапаха се и белите докторски престилки, и лекарското самочувствие.

    114
  • Поименно ги назовете... (подслушваните)

    Поименно ги назовете... (подслушваните)

    Стотици български граждани са били подслушвани по искане на спецпрокуратурата и по разрешение на Специализирания съд. Такава бомба хвърли министърът на вътрешните работи Бойко Рашков по време на изслушване, поискано от ГЕРБ-СДС, относно твърдения за незаконно подслушване на политици и граждани. Логично, последва въпрос за повече конкретика. А служебният вътрешен министър отговори в стила на популярен в миналото виц.

    718
  • Дженифър Лопес и Бен Алфелк = ВНЛ?

    Дженифър Лопес и Бен Алфелк = ВНЛ?

    Ако трябва да определим случилото се на жаргон, то към имената на двамата трябва да се изпише ВНЛ (на уличен език – вечна, неразделна любов). Днешното поколение няма да разбере какво означава това, защото лексиконите са отживелица, но пък героите в тазседмичната любовна вражда или враждуваща любов – зависи от интерпретацията, са на възрастта на онези демодирани забавления.

    590