Нели Рангелова: Песента и клипът с Веско Ешкенази са подарък за рождения ми ден на 15 септември

Снимка: Фейсбук Веско Ешкенази и Нели Рангелова

"Няма да има по-голям празник за мен от издаването на новата песен и новия клип. А най-големият ми подарък за рождения ми ден ще е нашият труд, който съвсем не е малък, да бъде оценен подобаващо", коментира в интервю певицата Нели Рангелова.

- Г-жо Рангелова, преди броени дни изненадахте феновете си с новината за предстоящ дует с виртуозния цигулар Веско Ешкенази. Как се стигна до този съвместен проект?

- Идеята и самото демо се родиха още януари месец, но трябваше да изчакам близо половин година, за да започнем да работим по песента. Не заради друго, ами просто защото трябваше да видя кога Веско ще може да си дойде след многобройните концерти, които имаше. Предпочетох да го изчакам, за да можем да записваме на живо тук, в София, а не примерно по имейл да се пращат записите и т.н. Засега има работно заглавие, но още не съм решила дали ще е точно това. Автор на текста ни е Джулия Дундова - тя е от Бургас, много талантлива, добра, популярна в работата си. Идеята беше на композитора Иван Кръстев от Варна, а със Веско сме абсолютно равностойни като участие. Много съм щастлива от този факт! Живот и здраве, и песента, и клипът ще излязат за рождения ми ден на 15 септември. И ако е възможно, ако не се променят мерките заради пандемията, той ще си дойде в България за една седмица и тогава двамата ще можем да представим песента.

- Да очакваме ли в такъв случай съвместен концерт?

- Концерт е силно казано, защото за една песен е малко сложно, но живот и здраве, догодина аз съм възложила на композитора да направи един аранжимент за симфоничен оркестър, така че е възможно и да се случи...

- Какво да очакват феновете от този проект и отбелязва ли тази колаборация нова посока на развитие в музикалното ви творчество?

- Със сигурност това е нещо по-различно от това, което съм правила досега. Очаквайте нещо много интересно като комбинация. Все пак мисля, че достатъчно говори както неговото, така и моето име. Ще бъде нещо класическо и много хубаво.

- Как протече записването на песента?

- Трябва да ви кажа, че аз познавам Веско Ешкенази като творец от доста отдавна, но се запознахме лично едва сега. И никога не съм очаквала да е толкова земен човек, но като се замисля - защо ли се изненадвам. Всъщност големите творци са съвсем нормални земни хора за разлика от нашата действителност, където колкото си по-голям, на толкова по-интересен се правиш. Но явно на международната сцена българите не са такива - те усвояват начина на поведение на западните артисти. Те са мили, те са любезни, с чувство за хумор. И останах с невероятни, прекрасни впечатления от Веско. Първо аз записах песента, след което той записа неговата партия и вече, когато се видяхме на клипа, беше много смешно... Защото аз му казах „Ето, сега ще видиш Нели Рангелова, а не Нели, която беше на записите“. Нали, Нели с грим, коса, прическа... И той реагираше много, така спонтанно на цялото ни преобразяване. И дори на сцените, в които записвахме заедно и трябваше да имаме по-близък контакт, се шегуваше с това да внимавам, без да искам, да не бутна цигулката, защото е на 300 години и е изключително ценна. Смяхме се, че ако направим един сбор от нашите години и годините на цигулката, става над 400... И общо взето, макар и да работи в съвсем различен стил, Ешкенази е изключителен професионалист и много точен човек. Беше перфектен по време на клипа и издържа наистина стоически на трудностите по време на заснемането. Но мисля, че остана много доволен и ще остане доволен от цялостния продукт, когато в крайна сметка го довършим. Защото имаме още какво да доснимаме. Обещахме си и че следващия път, когато той си дойде през септември, ще направим една хубава вечеря заедно и ще можем да си пообщуваме повече като приятели, а не само като професионалисти.

- Споменахте рождения си ден. Как мислите да го отпразнувате?

- Няма да има по-голям празник за мен от издаването на новата песен и новия клип. А най-големият ми подарък ще е нашият труд, който съвсем не е малък, да бъде оценен подобаващо.

- В началото на лятото отново се завърнахте към сценичните изяви. Какво друго ви предстои в творчески план в близките месеци?

- В момента се занимавам и с други проекти, а единия вече го осъществих. Става въпрос за една много весела и типично лятна песен - „Сирената, която“, с която участвах на фестивала „Бургас и морето“. След като завърших тази песен, мисля да не записвам веднага други нови парчета, а по-скоро обмислям да направя някакви по-различни аранжименти на мои по-популярни песни. А пък вече имам и достатъчно материал и за един нов албум, тъй като имам доста неиздавани записи. Имайки предвид и този дует със Веско, може би точно с това ще се занимая есента. Но все пак ми предстоят още няколко концерта и пътувания, така че има с какво да се занимавам наесен. На 25 август имам и концерт в Тутракан, на 8 септември в Русе, на 13-и в Бургас, а на 30-и в София заедно с бенда на националното радио. Така че засега имам доста работа и се надявам да остане така. Дано да не се случат някакви непредвидени екстремни ситуации. Бих искала да снимам и видео към „Сирената, която“, остава и един клип на песента „Родина“, който още не сме осъществили. В момента обаче наблягам повече на сценичното си присъствие - концерти и участия по празници на градове, за да може след това на спокойствие да осъществя много от идеите си, но за които, за съжаление, се изискват доста средства.

- С какво беше по-различно тазгодишното издание на „Бургас и морето“ и защо решихте да участвате?

- Реших да взема участие, защото Иван Тенев ми даде страшно много текстове и първият, който си харесах, беше този за „Сирената, която“. Той беше типично в стила и естетиката на фестивала. Много песни постъпиха тази година, защото миналата нямаше издание и сега се струпаха над 60. Трябваше да влязат 12, но влязоха 14. Беше много приятно - невероятно добра организация, публиката, както винаги, ни посрещна много приятелски, много добре настроена. А как се реших да участвам - знаете, била съм и водеща на „Бургас и морето“, и жури, и рецитали съм правила и исках тази песен да види бял свят точно на този фестивал. Пък и Бургас заема специално място в сърцето ми и имам много приятели там. Мисля, че песента много се хареса на публиката, макар че не спечели никаква награда. Все пак това не е най-важното. По-съществено е хората да оценяват музиката, която правим, и да се чувстват приятно, когато я слушат.

- Разбрах, че феновете са пожелали версия на испански на „Сирената, която“. Ще има ли такава?

- Да. И това го обмисляме. Така че сега ни предстои с Иван Тенев да намерим и човек, който да направи и такъв вариант на песента на испански и може би малко по-различен аранжимент с повече акустични китари...

- Преди „Бургас и морето“ имахте още няколко концерта в родния си град Монтана, Варна и в Силистра. Липсваше ли ви срещата с публиката?

- Винаги ми липсва. Усещането, когато се срещам с публиката, винаги е едно и също - невероятно, приятно, мило... И както обикновено, винаги се притеснявам, преди да изляза на сцена. Независимо от всичко тази тръпка си е останала - това притеснение до момента, в който се появя. Обичам реакцията на хората, защото тя винаги е сърдечна и много истинска. Ето и на концерта във Варна, на който пяхме с младия изпълнител Йордан Марков, който отбеляза 10-годишнина на сцената и ме беше поканил като специален гост. Хората много се зарадваха на съвместните ни изпълнения и въобще беше много приятно.

- А как ви се отрази пандемията в личен план и как повлия на музикалните ви занимания?

- Първата година нямах никакви музикални идеи и проекти, защото се чудех накъде да потегля, както се казва. Но след предложението на варненския композитор Иван Кръстев за дуета с Веско Ешкенази и след бургаското парче и разговорите с колегите ми за новите аранжименти малко се пораздвижих. Сякаш вече бях готова да продължа. Не че не съм искала, просто ситуацията беше такава. Но аз доста време прекарах вкъщи и имах доста време да поразмишлявам и да реша какви стъпки трябва да се предприемат. Естествено, доста внимавах за фигурата си, постарах да не кача никакви килограми и сега съм в чудесна форма.

- Това направи впечатление и на феновете ви в последно време. Как поддържате форма?

- Спортувам и отделям време за грижа за себе си. Не прекалявам също така нито с храни, нито с напитки. А и си мисля, че след като човек трябва да излезе на сцената, той трябва да бъде в много добра форма и всъщност да бъде стимул - в случая на почитателките на моята възраст, на които да покажа, че годините не са страшно нещо, когато искаш да изглеждаш добре и се грижиш за себе си. Естествено, аз имам доста голям екип около мен, с който работя от много години. Същото се отнася и за клипа на предстоящата песен, която още не сме завършили. Гримьор е Мис Бони, работим с фризьорите на Георги Петков, с тоалетите на София Борисова. Впрочем с нея съм работила и преди и отново бях с червена рокля - в клипа на песента „Както съм била“. И да не пропусна моя личен дерматолог Ели Биланова, която се грижи за моето лице. Просто невероятен екип! От друга страна, не мога да не споделя и за голямото рамо, което имам от страна на моя мъж Георги Бочуков и на сина ми Мартин. Общо взето, сам човек нищо не може да направи, ако няма хора, които да му помагат и които да го подкрепят.

- А какво ви помага да поддържате духа си?

- В последно време чета доста книги, но те са разтоварващи. По време на пандемията съм изчела сигурно над 50 книги, но, общо взето, не се задълбочавам в по-тежки жанрове. Гледам да се усмихвам повече и да се докосвам до неща, които ми дават позитивно отношение към нещата, които ни се случват. Все пак достатъчно е труден животът, че да го обременявам с допълнителни негативни емоции. Разбира се, слушам и доста музика, почивам си и работя.

- Като отворихме темата за Бургас и за морето, няма как да не ви попитам и за това как минава вашето лято...

- Прекрасно! Скоро бях в Созопол при приятели за няколко дни между концерта „Бургас и морето“ и концерта във Варна. Успях да вляза и в морето. Освен това имахме незабравими 3 дни във Велико Търново заедно с цялата наша фамилия, която е доста голяма. Вечерта гледахме светлините на Царевец, ходихме на дегустации, разглеждахме антични разкопки... С една дума - доста приятно. Ходихме и на гости на пиано бара на една приятелка пианистка - Яница Русева, попяхме си малко и направихме страхотен купон! Успях да си прескоча и до Монтана за малко - за да видя колко много домати има и как няма кой да ги яде. Аз имам едно приятелско семейство, които се грижат за тези насаждения, които са парник и затова реколтата е добра. Но когато тези неща се случват, за съжаление нас ни няма и не можем да се насладим на това истинско домашно био производство. Но пък имам доста приятели навсякъде из България, които ми се обаждат и ми казват: „Айде като минеш през нашия град, ела“. Надявам се така да продължи и останалата част от лятото - с шеги и закачки и весело настроение.

Подобни статии

  • Тони Димитрова: В старите песни има послание, а в новите - само наредени думи

    Тони Димитрова: В старите песни има послание, а в новите - само наредени думи

    "В старите песни има послание, красива музика и красив текст. А в новите има наредени думи, музика, която не те хваща, и няма послание. Не оставя следа", казва обичаната певица Тони Димитрова. Тя е родена на 10 януари 1963 г. в Бургас. Истинското й име е Антоанета Димитрова Петкова. Завършва гимназия в Бургас и след това започва да работи като машинописка в общинската администрация на града. През 1995 година по време на конкурс талантът й е забелязан от Стефан Диомов и през януари 1996 година е назначена за солистка на оркестъра „Горещ пясък“. През лятото на 1996 година участва в конкурса „Бургас и морето“, където й е присъдена 3-та награда за песента „Ах, морето“. Тя влиза в първия й самостоятелен албум „Ах, морето“ (1997). Има 9 студийни албума, като последният е „Добър вечер, добър ден“ от 2011 г.

    98
  • Д-р Енчо Стоянов, специалист по спортна медицина: Спортът е „лекарството“, което на всички дарява енергия, тонус и сила

    Д-р Енчо Стоянов, специалист по спортна медицина: Спортът е „лекарството“, което на всички дарява енергия, тонус и сила

    Данните сочат, че около 2-3% от спортистите получават миокардит след боледуване от COVID-19

    "Много са предизвикателствата с които ни се налага да се справяме. Съвременните спортни лекари трябва да се ориентират в свят, в който родителите, играчите, феновете и институциите искат да видят спорт, като същевременно се опитват да смекчат разпространението на Covid-19 и да предпазят спортистите от потенциални късни и дълготрайни ефекти на вируса. Това не е никак лесна задача, защото освен грижи за предпазване от настоящата пандемия, спортният лекар следва да изпълнява и много ежедневни задължения, насочени към поддържане на здравето на професионалните атлети на топ ниво, особено сега - в годината, когато се провеждат Олимпийските игри", казва в интервю за "Политика" д-р Енчо Стоянов – специалист по спортна медицина.

    145
  • Истеризираното общество е неконтролируемо

    Истеризираното общество е неконтролируемо

    Дебатът по дадена тема без сблъсък се превърна в мисия невъзможна

    "Истеризираното общество е поляризирано и радикализирано общество. Общество, белязано от известно насилие на социалните отношения, без чувство за мярка, без оттенък; обхванато от някаква лудост и екзалтация, които го карат да си загуби ума. Общество, белязано от блудкавост и деградация на публичния дебат. Общество, белязано от банализиране на насилието във всекидневието, от все по-рязко говорене, от известна радикализация онлайн в социалните мрежи. Общество, белязано от диктата на мнението, в което противникът се превръща във враг: трябва да имате мнение за всичко, веднага; това мнение дори се превръща в идентичност (нападат мен, ако го оспорват); дебатът по дадена тема без сблъсък се превърна почти в мисия невъзможна".

    123