Нова година става празник след 9 септември

Соцът измества баницата с късмети и сурвакането със 7 дни назад

„Криворазбраната цивилизация“ е сред култовия подбор за новогодишната програма през соца.

Традицията новата година да се посреща празнично и тържествено у нас не е особено стара. Всъщност до 9 септември 1944 г. в периода на Третото българско царство нито последният ден от старата година, нито първият от новата били на някаква специална почит. 

Големият празник в този период от годината бил безспорно Рождество Христово (Коледа), а всички традиции като обредни менюта, коледари и дори украсеното дръвче (което е по-скоро езически, отколкото християнски обичай) се свързвали с този ден.

След преврата на 9 септември и налагането на народната власт държавата активно тръгва по пътя на държавно налагания атеизъм. Църквата е изтикана в ъгъла и напълнена с агенти на Държавна сигурност, а дейността й, макар и не прекратена, е сложена под контрол, а присъствието й в обществения живот е силно ограничено. Властта взема различни мерки за прекъсването на религиозните традиции сред народа и на пътя на тази линия естествено се оказва и големият религиозен празник Коледа. Тоталитарната власт избира път в тон с утвърдената от древността практика празници да не се зачеркват, а да се заменят. За целта 24, 25 и 26 декември не просто са обявени за работни дни, а милицията варди и докладва, ако някой ходи в църквата. Реално създаден и популяризиран е нов празник – Нова година, в който е съсредоточена цялата празнична атмосфера на този зимен период.

От този момент нататък у нас започва традицията семейства, близки, роднини, приятели да се събират в по-голям дом около богата трапеза  с много пиене и ядене в навечерието на полунощ на 1 януари. Две десетилетия след преврата у нас започва масово да навлиза и телевизията, която спомага за още по-силното вкореняване на Нова година като голям празник за народа. Точно в 12 без 10 социалистическите работническо-селски маси се струпваха пред черно-белия телевизор марка „Опера“, „Кристал“ или „София“ в очакване Тодор Живков да каже по единствения канал на Българската телевизия: „Скъпи другарки и другари! Нека да ни е честита новата 196..., 197..., или 198... година.“

Преди и след поздравителното слово на Бай Тошо, както го наричаше свойски народът, следваше програма, изпълнена с много музика и хумор, каквато зрителите можеха да видят само на този ден. Задължително в първите минути на всяка Нова година се извиваше Дунавското хоро. Вълшебната музикална атмосфера създаваха фолклорни ансамбли, както и апостолите на родната опера Николай Гяуров, Николай Гюзелев и Райна Кабаиванска. Поп музиката, която тогава се наричаше естрада, се изпълняваше от Лили Иванова, Емил Димитров, Йорданка Христова, Бисер Киров, Васил Найденов, Богдана Карадочева, Борис Годжунов, „Щурците“ и още плеяда родни музиканти. Музиката в новогодишната нощ бе предимно българска и съветска. Цензорите следяха внимателно да не се промъкне някое западно парче, но някои музиканти рискуваха, особено ако концертът беше на живо. После, разбира се, търпяха наказание, т.е. забрана да пеят пред публика, а песните им не се излъчваха по телевизия и радиото.

Поколения зрители са се заливали от смях със скечовете на незабравимите Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Никола Анастасов, Стоянка Мутафова, Тодор Колев, Татяна Лолова, Константин Коцев, НЛО...И тук рискуваме да не споменем всички, които създаваха ведро настроение във всяка новогодишна нощ. На екран в средата на 70-те години се появява "Криворазбраната цивилизация" - една от най-добрите телевизионни програми за Нова година. Телевизионният мюзикъл е режисиран от Хачо Бояджиев. Това е най-популярната и най-често поставяна пиеса на Добри Войников, основополагаща творба в българското драматично изкуство. Хачо Бояджиев определено внася празник в дома на всички онези, които по това време имат телевизор. В нощта на 31 декември 1976 г. пък е излъчена една от най-пищните новогодишни програми, създавана в телевизията дотогава – “Експрес танго” на Младен Младенов. Програмата включва много "песни и танци на народите" с големите изпълнители на България, но и с гости от други държави. Между песните пък има множество кратки скечове.

Популярни в тези програми са и излъчванията на "Зех тъ, Радке, зех тъ" – телевизонен мюзикъл, комедия с режисьор отново Хачо Бояджиев. От средата на 70-те се излъчва и забавната програма на телевизията на ГДР "Шарено котле". През 1983 г. пък целият празничен тв маратон е обединен в 12-часова новогодишна програма под наслов “Яйцето” по сценарий на Йордан Радичков. Тя започва сутринта и завършва със словото на Тодор Живков в полунощ. До голяма степен тв произведението носи белезите на „прото“ риалити шоу. Сюжетът започва с намирането на огромно яйце в близко селце до София. От научните среди в столицата са изпратени хора, които да го донесат за изследване. Пренасянето е бавно и трудно, камионът пъпли по пътя и на всеки по-остър завой има опасност да се обърне. Яйцето е свръхтовар, прекалено високо е. За да мине по “Цариградско шосе”, се налага да бъдат свалени жиците на тролеите. От обяд БТ започва да прекъсва програмата си за извънредно включване. До вечерта на всеки час има по 5-10 минути новини докъде е стигнало яйцето, както и анкети на живо сред софиянци.

През соца посрещането на Нова година бе почти изцяло домашно, а традицията за посрещане на площади с концерти и мащабни фойерверки, платени от общината, все още не се е зародила. Имаше празнуване и по ресторанти с куверти и забавна програма, но празникът след полунощ масово продължаваше със забава у дома веднага след новогодишното обръщение на Бай Тошо. Празненството продължаваше с Дунавско хоро, отваряше се шампанско „Искра“, палеше се бенгалски огън, а съседите се поздравяваха за началото на годината през балконите на блоковете или оградите на къщите.

Интересен щрих от тези години е и това, че въпреки забраната на Рождество, някои традиции не изчезват, а народът просто ги измества от Коледа към Нова година. Добър пример за това е традиционната погача с паричка, която постепенно е заместена с баница с късмети и паричка и вместо на 25 декември събира семейството около себе си на 1 януари. Друг обичай, който не изчезва, а се задържа с изместена дата, е сурвакарството. Хиляди деца, както и столетия назад, продължават да сурвакат по-възрастните си роднини в очакване на лакомство или паричка. Просто вместо на Коледа, това вече се случва рано сутринта на 1 януари. След промените през 1989 г. графикът на ритуалите се измести отново, но не така строго. Ето защо след 45 години социалистически строй днес в едни семейства се яде баница, а в други погача, някъде децата сурвакат на Коледа, а други на Нова година, а често пиратки и фойерверки могат да се чуят и на Рождество Христово.

Подобни статии