Нова научна инфраструктура ще помага на българските астрономи да изследват космическите обекти

Нов научен инфраструктурен комплекс, координиран от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория към БАН (ИА с НАО), ще бъде включен в актуализираната Национална пътна карта за научна инфраструктура 2021-2027 г. Това съобщи пресцентърът на БАН.

През последния половин век знанието ни за Вселената се обогатява с астрономически наблюдения в оптичната, инфрачервената и ултравиолетовата област. Но една област на електромагнитния спектър остава слабо изследвана - нискочестотният радиодиапазон, посочват от Института по астрономия.

Проектът RACIO за първата българска радиоастрономическа обсерватория, предложен от екип от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория към БАН, е одобрен за включване в обновената Пътна карта на България в началото на 2020 г. Това ще е вторият научен инфраструктурен проект, координиран от ИА с НАО.

Новата научна инфраструктура ще помогне на българските учени да изследват космическите обекти с уникални радионаблюдения. Новият проект е с акронима LOFAR-BG и предвижда в рамките на 10 години да се изгради и развие българска наблюдателна станция на разпределения панeвропейски радиотелескоп LOFAR, както и да се обучи висок човешки научен потенциал за осъществяване на специализирани астрофизични и геофизични изследвания с българската станция и с целия LOFAR телескоп. Проектът ще допринесе за развитие на научния и инженерния потенциал, за обезпечаване на хардуерната и софтуерната поддръжка на телескопа, за обработка и съхранение на петабайтови обеми от наблюдателни данни и за автоматизиран анализ с изкуствен интелект. Предвижда се и активно сътрудничество и обмен на ноу-хау с бизнеса, както и популяризация на радиоастрономическите изследвания.

LOFAR-BG станцията ще позиционира България на челно място по радиоастрономически наблюдателни възможности в Югоизточна Европа. Поддръжката и обогатяването на тази уникална научноизследователска инфраструктура ще спомогне за развитието на радиоинженерни и научни теми в сферата на информационните и комуникационни технологии /обработка на сигнали в реално време, анализ на времеви редове и изображения с машинно самообучение, клъстеризиране и съхранение на данни/ и за трансфер на научен и технологичен ноу-хау от международното LOFAR сътрудничество. Допълнителна цел е да се предизвика и развитие на иновационни компании в радиокомуникационните и ИКТ насоки, посочват от БАН.

Подобни статии

  • Учени от БАН изобретиха робот за дезинфекция

    Учени от БАН изобретиха робот за дезинфекция

    Учени от Института по роботика на БАН създадоха робот за дезинфекция на помещения, който може да бъде използван за предотвратяване на разпространението на COVID-19, съобщават от академията. Иновацията е приложима за автоматизирано биологично обеззаразяване на домашни и здравни помещения, детски градини и училища, както и на всички подови повърхности, заразени с многорезистентни бактерии и супербактерии, гъбички, спори и вируси.

    89