Новите в парламента

Младите политически субекти скочиха право в "тигана", старите муцуни имат горчив опит, но и рефлекси, каквито новобранците още не са изградили

Снимка: Ивайло Цветков

Нова булка – нов късмет. Това е казал с изумителната си и пиперлива мъдрост българският народ. Неслучайно още възрожденските ни писатели са забелязали дълбоката самоирония и многопластовост на народното слово, предавано от поколение на поколение.

И все пак в случая „Нов парламент – нов късмет“ като че не върви. По-скоро ситуацията е „Абе то ще се мре, ама току здраве да е“. Има и още една, малко неприлична версия за „ново-старо“, но ни се зачервиха ушите и няма да я кажем на глас. Който иска, да се сеща за нея. Защото на част от новите играчи в парламента вече сме им сърбали попарата предишни години. Оказва се, че повтаряме и потретяме някои грешки с кеф. А после се сърдим: „Кой ни се на*ка“ в гащите“. Кой да е? Миризливата консистенция си е наша, не върви да я прехвърляме в чужди гащи и да се правим, че нямаме заслуга за това, което сме произвели.

Като се заговорихме за това, все повече започва да намирисва на познат политически сюжет: Всички срещу един и накрая той печели. Този филм го гледахме през 2013-2014 г. когато в ролята на великденското агне беше Пламен Орешарски, но други редяха софрата.

И все пак извън алегорията – в парламента влязоха нови лица и нови политически субекти, които претендират, че започват нещо ново, начисто. С шест толкова различни формации в парламента трудно се съставя кабинет, но хубавото е, че една много голяма част от българите имат свое политическо представителство. Според социолозите повечето граждани искат работещо правителство и работещи институции. На партиите май също не им се искат предсрочни избори точно сега.

Точно тук идва голямата, главната роля за новите политически субекти и новите лица в тях. Те няма да са новобранците, които ще се озъртат да се присламчат към някое правителство. Или да си играят на фалшива опозиция с единственото намерение да избутат докрай мандата си в Народното събрание. В тях е хлябът, в тях е ножът. Вероятно в тях ще е и мандатът за съставяне на правителство. Тежка задача за новоизлюпени партии, които при това нямат съкрушително мнозинство, като онова, с което НДСВ спечели навремето изборите с намерението да ни оправи за 800 дни.

На „Има такъв народ“ ще им се наложи да скочат направо от училището за политици в дълбоките дебри на българския политически живот. Директно в цвърчащия тиган, ако трябва да сме директни. И ако не са го очаквали, да не кажат, че не са предупредени. Защото не е изключено да започнат да ги пържат като рибки една по една. Старите „нови“ знаят за какво иде реч и умеят да се пазят, защото опитът си е опит. Новите тепърва ще придобиват рефлекси. А някои може и да не ги придобият. За това – малко по-натам.

Тежка отговорност падна върху иначе яките плещи на Слави Трифонов. Дясната му ръка в партията – сърдитият млад (колко пък да е млад!) човек Тошко Йорданов също ще е изправен пред нови предизвикателства. Защото да критикуваш грешките и провалите на управляващите е лесно, но да управляваш, и то в политически раздробен парламент, не е шега работа. Шоуто трябва да продължи, но не и с цената на това, парламентаризмът да се превърне в панаир. Неслучайно народният хумор роди веднага шегата, че сме очаквали новият парламент да бъде открит от балет „Магаданс“, а вместо това Слави и компания изненадаха народа с Мика Зайкова. Която си е точно на мястото, но това е отделна тема, защото на тези избори за пръв път от много време хората гласуваха и за личности, а не само за партии.

Винаги свръхамбициозната Мая Манолова също е изправена пред нови предизвикателства. „Изправи се! Мутри вън!“ силно изпоти чуждестранните журналисти като как точно да преведат името им. Силно изпотяване и много пресъхнали уста ще има и на преговорите за съставяне на правителство – хора, запасете се с минерална вода, преговорите ще бъдат мъчни и дълги. А и ежбите в ръководството започнаха дори по-рано, от колкото се очакваха. Народът е казал: двама души – дружина, трима – дружина с предател.

Много нови неща и стари предателства ще видим още в този парламент. Ако въобще се състави кабинет, той най-вероятно ще е с предварително определен срок на работа, с ясно описани приоритети. Само да напомним, че у нас по традиция всяка нова власт досега е давала заявка за пълен мандат. И жадува за втори, трети и т.н.

Новост е също така, че ГЕРБ са най-тъжните победители на избори през последните години у нас. И през 2001 г. Иван Костов изглеждаше тъжен и неразбран, но тогава НДСВ отнесе управлението му като ураган, а партията на Командира се превърна в скромна опозиционна сила, която започна да се рои. В това Народно събрание новина е още, че традиционната десница (или по-скоро нейните наследници) събраха сили да се обединят. Изглежда те също имат желание да управляват, макар и с партията на Слави, когото до скоро открито недолюбваха.

Нова булка – нов късмет, е казал народът. Казал е също, че агне в чувал не се купува, но това май е друга тема.

Слави Трифонов – първата виола в оркестъра

Той е човек, свикнал да задава въпроси. Сега се налага да свикне и на него да му задават въпроси. В това число – неприлични. Ако го познавате лично  в качеството на журналист, значи знаете, че за него това е голямо изпитание. Ако ви предстои да го опознаете, нека сте предупредени – избягвайте вътрешноведомствения музикантски хумор. Не е прилично да питате Слави Трифонов как би интрепретирал израза, че неуспелите цигулари стават виолисти. Дори само намекът, че е „втора ръка музикант“, го изкарва от нерви. А какво ли остава, ако някой реши да го забоде ей така, на майтап, с въпрос дали пенсионираните шоумени стават политици. Гневът на Зевс, пардон Славо, ще се стовари върху главата на проявилия чувство за хумор репортер. Защото Слави Трифонов има собствена представа за това, кое е смешно и кое не. И ако някои от скечовете в шоуто му понякога са граничели с грубост и простащина, то в никакъв случай той не би искал и търпял да е обект на такива подигравки. А може и да му се наложи. Вече тръгнаха колажи във Фейсбук, на които той, подпрян на патерица, се състезава с лидера Бойко Борисов, кой пръв ще докуца до мандата. Не е добър ход и това, че от изборната нощ насам, той още не се е вясвал пред избирателите си. И без друго вървяха приказки, че формацията му ще е патерица на досегашните управляващи. Би било жалко, ако егото на новия политически лидер засенчи партията, която изненада най-много социолозите.

Татяна Дончева – цигу-мигу и соловите изяви

Тя не е екипен играч. Никога не е била и едва ли ще бъде. За Татяна Дончева всичко е искрено и лично. Някои я упрекват за острия й език и невъздържаността. Прави са. Това не се култивира. Други пък я уважават точно за нейната непримиримост и борбеност и за това, че казва всичко „Право куме в очи“. Изглежда лишена от чувствителност, но да не забравяме, че е цигуларка. Вярно, любителка. Но пък в политиката не е любител. Дончева е живото доказателство, че един подценяван юрист като нея, поне в началото, когато взе на абордаж политиката, може да прокара толкова спорни поправки, че да глътне граматиката на колегите си. И да си спечели уважението им с клиентелата си. Вярно, много хора са я харесали за свой адвокат, защото я познават като политик и знаят, че никога не си оставя магарето в калта и трудно може да бъде надприказвана. Но пък целта оправдава средствата.

Когато говорят за „стари муцуни“ в новия парламент, мнозина визират именно нея. Факт е обаче, че някои политици, които имаха претенции да са шумни и активни в дневната на парламентаризма, сега карат втори сън в спалнята. А Татяна Дончева си е Татяна Дончева. Независимо колко партии е сменила и ще смени, тя продължава да свири. Цигу-мигу! Малко фалшиво, но от сърце.

 

Калин Вельов – тъпан бие, гайда ручи

След онази министърка на културата, на която Златю Бояджиев й беше любимият композитор, никой вече не може да бъде изненадан. Калин Вельов, разбира се, едва ли ще стане министър, защото 1 април все пак мина. Но не пречи да удря тъпана на площада. В поза, която му отива както и костюма, който навлече в предишното Народно събрание. Би му отивало и детско барабанче, но след опитите да блесне като политик с недоклатено чувство за хумор, рискува да нацелим някоя дума с „п“, която ще му лепне като пионерска връзка.

Като перкусионист може да познава различните музикални стилове, но като политик има още много да учи. Ако има такава възможност, разбира се. Факт е, че колегите му от „Акага“ продължават да се занимават с това, от което избират. Докато той изглежда като човек, облечен в чужди дрехи. И не е успял още да си заслужи униформата в партията, която го припозна като личност.

Тошко Йорданов – дясната ръка на лидера

По всичко личи, че зам.-председателят на „Има такъв народ“ Тошко Йорданов ще върши основната оперативна работа в партията. Слави Трифонов се включва по най-важните въпроси, а всичко останало пада на плещите на Йорданов. Включително и нелеките преговори, които вече се водят с другите формации в НС. Или говоренето по неудобни теми пред журналисти.

Тошко Йорданов не е просто дясната ръка на Слави. Той е с него още от началото на 90-те години. Работи като сценарист още в „Ку-ку“ (1992– 1994), в „Каналето“ (1995– 1998), „Хъшове“ (1998– 2000) и в „Шоуто на Слави“ (2000– 2019). Работи с него и сега, в телевизия 7/8. Изнесе основната работа и по партийното строителство. От „Ку-ку“ до днес много хора напуснаха Слави, а Тошко Йорданов му остана верен до край.

Зам.-лидерът на „Има такъв народ“ не е застрахован и от скандали. Само преди седмица той-индиректно заплаши журналист от Нова тв заради неволен лапсус, който репортерът направи. „Ако бяхме в Крумова България за тази лъжа щяха да липсват части от тялото на това момче с микрофона“, изцепи се тогава Йорданов. Миналата година напсува и журналистката Веселина Томова, без да знае, че е в ефир.

Арман Бабикян – от протеста до преговорите

Арман Бабикян беше един от лидерите на протестите през миналата година, част от т.нар Отровно трио. Обичан или мразен, не може да се отрече, че специалистът по политически пиар има и своите силни моменти.

Варналията идва в София, окрилен от „синята идея“ след Жанвиденовата зима. Може да се похвали, че е работил за Надежда Михайлова (сега – Нейнски – бел.ред.), както и за Мария Капон. Обичан е и от телевизиите – слави се с остър език, хитроумен е, берзорек, интелигентно хаплив. Работил е в националното радио и суровата школа на радиожурналистиката явно му помага в това. 

Именно тези ораторски качества той използва по време на протеста през лятото на миналата година. Въпреки че тогава се кълнеше, че не иска да е депутат, че е имал много възможности да влезе в парламента и ако това му била целта – досега да е бил там. По-късно промени мнението си, депутатската скамейка го изкуши. Очевидно е, че той ще е един от основните представители на „Изправи се! Мутри вън!“ в преговорите за съставяне на кабинет.

Николай Хаджигенов – поиска да е министър, а роди скандал

Адвокат Николай Хаджигенов е роден на 30 юни 1971 в София. Завършва право в Нов български университет. Съвсем доскоро той не беше популярно медийно лице. Юристът стана особено популярен като съдебен защитник на бившата кметица на „Младост“ Десислава Иванчева. Шумният процес за корупция срещу Иванчева насочи прожекторите и към Хаджигенов. Той веднага се припозна като опозиция и стана член от „Отровното трио“, което неуморно организираше протестите през миналата година.

Има навика да „изпуска“ уж случайно, но всъщност отлично контролирано малки пикантни подробности, за които по принцип другите мълчат. „И с мен, и със Слави се говори много лесно. Ние сме директни“, казва по този повод Хаджигенов. Неговата директност обаче понякога му носи и проблеми. Жесток скандал се разгоря в „Изправи се! Мутри вън“ след негово телевизионно интервю, в което каза, че би приел подкрепата на ГЕРБ, БСП и ДПС, ако тя му се предложи, както и че би се „пожертвал“ за министър. Мая Манолова веднага го скастри, че не влизат в преговори с ГЕРБ и ДПС и че формацията можела да съществува и без Хаджигенов.

 

Мая Манолова – вечното острие

Спорно е да се каже, че Мая Манолова е ново лице в политиката. Но все пак тя е в нова политическа премяна и също бе дейно лице в протестите, което й гарантира място в парламента. А иначе тя е вечна институция в българския партиен живот. Никога и при никакви обстоятелства не отписвайте Мая Манолова. Още като депутат от БСП я наричаха „острието на левицата“. Острото у нея е езикът й – Манолова може да посече с думи всеки опонент.

Мая Манолова беше и национален омбудсман с подкрепата на ГЕРБ. Между редовете да се чете – с личната благословия на Бойко Борисов. Някои казват уж на шега, че Манолова седна в клеслото на омбудсмана „за да се кротне“. Не се кротна и днес тя е един от най-заклетите врагове на Борисов и ГЕРБ. Има да им връща и на лична основа, защото именно от ГЕРБ (Йорданка Фандъкова) загуби кметските избори в София.

Не може да се отрече обаче, че като омбудсман тя посъбуди заспалата дотогава институция. По време на протестите срещу кабинета „Орешарски“ не се страхуваше да отиде без охрана до протестиращите, небрежно, с пластмасова чашка с кафе. Мнозина от политическите ни мъже нямат тази смелост.

Мика Зайкова – човек от народа

Тя е човек от народа. Наистина. Говори по народному. Мисли като една от нас. И е толкова трогателно мила и чудесна, че дори тези, които я нарекоха уж подигравателно „Баба Зайка“ при откриването на парламента, го направиха с топлота. Мика Зайкова е надеждата, че българските политици могат да бъдат възприемани и по този начин – с уважение и респект. Каквито предполага както възрастта, така и професионалния й опит.

На 79 години, тя е толкова активна, че може да засрами всички народни представители, които потъват в зимен сън, веднъж влезли в парламента. Свикнали сме на невидими ръце, които натискат копчетата, без да ги чуем и видим. Народни избраници, влезли в политиката толкова случайно, че никога не успяват да осъзнаят как е станало. Нито пък защо трябва да заслужат доверието, което им е гласувано. Мика Зайкова няма да накара парламентаристите да се обръщат зад нея и да подсвиркват, както след някои от звездите на предния парламент от партията на един фармацевтичен бос. Не е и необходимо. Има си места за такива персони. Ярко осветени от червени фенери. В парламента обаче има и трябва да има място за икономисти. И Мика Зайкова е надеждата, че такива личности успяват да вдигат нивото на парламентаризма, защото си тежат на мястото като експерти, а не са случайно преминаващи.

Даниел Митов – интелигентен и компромисен

Бившият външен министър Даниел Митов, когото Бойко Борисов приятелски нарича „Дани“, също не е ново лице у нас. Този път той се появява в съвършено ново амплоа – като кандидат премиер. Вероятността ГЕРБ да съставят кабинет сега е минимална. Но възможността Митов отново да бъде предложен за премиер при едни нови избори си остава твърде реална.

Митов е опитен международник, учил е в САЩ, работил е в сложни региони като Либия, Конго, Украйна, Йемен, Тунис. Интелигентен, компромисен, не се е забърквал в скандали. Външен министър в служебното правителство на Плевнелиев (2014 г.) и в следващия (втори) кабинет на Борисов. Харесват го и чуждестранните ни партньори, включително САЩ. През 2006 г. става член на ДСБ – има симпатиите на десните. Няколко години по-късно вече е част от ДБГ на Меглена Кунева, а преди броени дни стана член на ГЕРБ.

С номинацията за премиер той става едно от знаковите лица в партията на Бойко Борисов, макар че не е част от ръководството й. Политическият му потенциал обаче си остава сериозен.

Румен Христов – аграрният съветник, който оглави СДС

Лидерът на СДС Румен Христов бе номиниран от ГЕРБ за вицепремиер и военен министър. Завършил е аграрна икономика и всъщност е по-силен по земеделските проблеми. През 1991-1994 г.е министър на земеделието, но трябва безпристрастно да признаем, че това бяха тъжни години за селското стопанство в България. Комунистическите отрочета ТКЗС бяха ограбени, а в ръцете на обикновените хора не отиде и една керемида. Съветвал е президента Желю Желев по аграрните въпроси.

През 2011 г. Христов бе кандидат президент на СДС и спечели „внушителните“ около 65 000 гласа – шесто място. Славната синя партия продължи електоралния си срив, а когато Румен Христов я оглави през 2018 г. дори и тези 65 000 гласа изглеждаха недостижима мечта. Кажи-речи от тогава СДС се коалира с ГЕРБ. Не че старите седесари припознаха партията си, те отдавна се прехвърлиха в т.нар. „градска десница“, представлявана сега от коалицията Демократична България. Но пък стари пушки като Румен Христов и колегата му Александър Йорданов се възползват от възможността да получат някой пост. Най-малкото депутат, а защо не и нещо повече.

Борис Цветков – биткаджия без умора

Ако следите кариерата му отблизо и не сте закостенели костовисти, които реагират на червения цвят като бикове, бъдете обективни - Борис Цветков е човек, който напълно заслужено се озова в парламента. След десетки битки, водени от него в качеството на общински съветник, той си спечели прозвището на биткаджия, който никога не се отказва от целите си. Цветков е умен и борбен. И щеше да е много успешен кмет на район „Искър“ в столицата, ако не беше заиграването с невалидните бюлетини на местните избори през 2019 г. Факт е, че в столетницата не обичат особено такива доказали се личности и затова той фигурираше като кандидат в 24 Многомандатен избирателен район в столицата (районите Искър, Слатина, Подуяне, Сердика, Средец, Оборище, Възраждане и Кремиковци) чак на седмо място. Но преференциите го изтикаха напред. Напълно заслужено. За БСП – едни от най-големите губещи на тези избори, които избирателите не припознаха дори в протестния си вот, остават изводите – ако имаше повече хора в редиците им като Борис Цветков, резултатите щяха да са по-други.

Любен Дилов-син – хуморът като оръжие

Спомняте ли се забавния ситком „Всички обичат Реймънд“? В български вариант би звучал като „Всички обичат Любен Дилов-син“.

Той е български телевизионен и киносценарист, писател-сатирик, журналист, публицист, медиен предприемач, издател и политик. Обичан гост в телевизии и риалити формати заради безспорния си интелект, индивидуалното чувство за хумор, бързата мисъл, критичния поглед, диалогичността. Хората обожават дори чаровния му говорен дефект, с който самият Дилов-син не без жалост иронично се шегува.

Покрай имения си баща, талантливият писател-фантаст Любен Дилов-баща (1927-2008), младият Любен отрано опознава софийската бохема. А очевидно – и впечатляващо количество книги. През 1997 г. основава ПП „Гергьовден“.

Работил е със Слави Трифонов още в началото на 90-те. Познават се отлично. Вероятно сложни задачи се задават пред Дилов-син, предвид напрегнатите към момента отношения между ГЕРБ и „Има такъв народ“. Любен Дилов вече захапа бившия си колега Слави, като го иронизира с думите „Няма такъв референдум“ . Причината – мажоритарния вот. Едно е сигурно – с оратор като Дилов-син в НС ще е интересно.

Георги Ганев – икономистът, който владее аудиторията

Още един доказал се икономист - Георги Ганев, който има своето място в парламента. И заради многобройните си икономически анализи, в които никога не е грешал. И като преподавател по макроикономика в България и чужбина. И като човек без крайни изхвърляния и агресивно поведение, което отблъсква.

Той е програмен директор по икономически въпроси в Центъра за либерални стратегии в София и преподавател в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Човек, който може да грабне аудиторията с ум и дар слово. С известно чувство за хумор отбелязваме факта, че избирателите на Демократична България съвсем правилно го преместиха преди войнствената Антоанета Цонева. Нищо лично – тя също можеше да фигурира в този материал като „ново лице“, след като изтърка жълтите павета от протести. Даже нямаше да уточняваме пола, защото една амазонка никога не придиря на такива неща. Но десномислещият избирател предпочете Ганев пред нея, така че се присъединяваме към преференциите и даваме думата на икономиста, защото го заслужава и трябва да бъде чут.

 

Александър Симидчиев – забранен за срещи „на четири очи“

Даже да не беше „рекламата“ на премиера в оставка, който забрани на министъра в оставка Костадин Ангелов да се среща с него „на четири очи“, д-р Александър Симидчиев е разпознаваем и харесван. Нещо, което не може да се каже чак в такава степен за колегата му, наричан с какви ли не епитети заради желанието си да младее и заради непопулярните мерки, които изнесе с физиономията си.

Интригата около може би най-разпознаваемия от широката аудитория пулмолог в България беше чие предложение ще приеме и към коя партийна формация ще се присъедини. Защото всяка друга с право би се гордяла с него. Въпреки това, някои по-невъздържани в пристрастията си журналисти веднага рипнаха срещу него и са наежиха, че имало по-големи специалисти. Това всъщност е само в негова полза. На фона на разни универсални депутати, които разбираха от здравеопазване, без да са допирали в живота си лекарска слушалка, освен като пациенти, специалист като него определено има предимство. Сега обаче ще трябва да излезе от клишетата и да покаже, какво са имали предвид пиарите на Демократична България, представяйки го като човек, който „вярва в действената комуникация и структурираното законодателство“.

 

Ива Митева – от експерт в НС до шеф на институцията

Единственото, на което трябва да се научи, е да се усмихва повече. Изглежда скована и притеснена, а няма основание да е така. Това е една уверена млада дама, която се е доказала като експерт. И никой не може да оспори правото й да е начело на парламента. Напротив, Ива Митева е доказателството, че стъпка по стъпка, един професионалист може да стигне до трона. Разбира се, председателското място в Народното събрание не е чак такава висота.

21 години тя се е борила, за да стигне дотук. Изкачила се е по цялата стълба в парламентарната йерархия – от експерт до директор на дирекция “Законодателна дейност и право на ЕС”. Освен това е нежна и красива – като цвете, което е акцент в парламентарния букет. Затова отдаваме на чиста женска злоба колажа, на който се появи в деня на откриването на 45-ото Народно събрание – като чайниче с шарките на сакото й.

Сигурно е едно – работохолик като Митева, вдига летвата и за всички останали. Ако някой си въобразява, че новата парламентарна шефка няма да забележи онези, които се скатават или гласуват с чужди карти, не е познал.

Ивайло Мирчев - от телохранител до депутат

Той е уникален и като IT специалист, и като политик. Не си спомняме друг, който да е бил на показ със свалени гащи и лъснали задни части. Това се случи, докато още беше редови протестиращ на един плаж, но ако имаме късмета, пак ще случим на тази щедра гледка.

Чувствителните за външния вид и килограмите на някои депутати избиратели на Демократична България са изключително благосклонни към коремната обиколка на Ивайло Мирчев, което дава надежда на този парламент. Защото външността не е повод и основание за омаскаряване на стойностни хора. За Ивайло Мирчев обаче предизвикателствата са много. След като се доказа като протестър и телохранител на Христо Иванов, ще му се наложи да поработи и за малко по-различен имидж. Но и ние, както избирателите на Демократична България, вярваме в него. Стига гащите му да са си на мястото.

 

Подобни статии