О.р. полковник от ДС и разузнавач Владимир Константинов пред Даниела Тренчева от Нова телевизия: Всяка вечер Антонов слушал химна

Снимка: Архив Антонов и Агджа в съдебната зала

Тази документална поредица на Нова телевизия беше посветена на истината за липсата на българска следа в атентата срещу папа Йоан Павел II. Защото българите, както видяхме, си остават предани. Дават много, но не си оставят магарето в калта – с много инат, но и никога не биха се оставили в службопоклонничество на чужди сили или поне преди. Обличането на бяла риза и костюм за слушането на химна не е било толкова трудно дори за един лишен от свобода, по-трудното е да повярваш, че го можем. Иначе игрите шпионски, терористични, лингвистични, политически, транспортни, морални и емоционални явно са едни и същи и преди, и сега. Дано да си пазим билетите за връщане.

Даниела Тренчева: Забранено ви е да се връщате в Рим, но казвате, че сте искал да се поклоните пред гроба на папа Йоан Павел II. Бил ли сте тайно в Рим след атентата – знам, че сте ходил на гроба на папата?
Агджа: Да. На 27 декември 2014 г. – точно 31 години по-късно.
Даниела Тренчева: Отишъл сте тайно?
Агджа: Да. Папата ме посети на 27 декември…
Даниела Тренчева: В затвора?
Агджа: Да. И аз отидох на 27 декември.
Даниела Тренчева: На гроба му?
Агджа: Да. Беше нещо като чудо.
Даниела Тренчева: А не сте ли се страхувал, че пак ще попаднете в затвора? Било ви е забранено да влизате в Италия…
Агджа: Да. Можеха да ме арестуват, но не ме арестуваха. Да кажем, че беше интересно. Имах забрана за влизане.
Даниела Тренчева: Как си го обяснявате?
Агджа: Рискувах, защото минах през Югославия, т.е. Сърбия. Оттам точно на Коледа минах границата нелегално през гората, вървях един час, беше полунощ в студа. Влязох в Унгария, оттам в Австрия, Рим и накрая отидох точно на мястото, където стана атентатът. Беше нещо наистина изключително. После дойдоха полицаи. Казах: Искам да посетя гроба във Ватикана. Премиерът на Ватикана каза: Можете да го направите! И отидох.
Даниела Тренчева: Ходил сте където си искате?
Агджа: В известен смисъл. А един от най-големите теолози на Ватикана каза, че посещението на атентатора, извършил покушението, морално е много по-значимо от посещението, което папата направи на атентатора. Казаха, че посещението ми е нещо изключително.
Даниела Тренчева: Атентатът, както и посещението ви, са неща, които се случват за първи път в света.
Агджа: Да. Честно казано - да, защото всички известни атентатори са били убити или са починали в затвора.
Даниела Тренчева: Бил си в съдебната зала по време на процеса. Как се държеше там Агджа?
Владимир Константинов, полковник от ДС, дипломат и разузнавач: Нагло.
Даниела Тренчева: Не се разкайваше?
В. К.: Не.
Даниела Тренчева: Ако трябва да направиш профил? Той научи италиански в затвора и то за много кратък период.
В. К.: И то на прекрасен чист италиански – флорентински, което ние разбрахме и кой го е научил, от кого го е научил.
Даниела Тренчева: Подозренията са, че това също е представител на църквата?
В. К.: Да! От едно падре.
Даниела Тренчева: Който е влизал при него, за да се грижи за него?
В. К.: Да! И той за няколко месеца научи невероятно този език. Умен хитрец за мен, користолюбив, злобен, двуличен, разсъдлив, много логичен, много схватлив. Той във въздуха може да прихване дума и да се закачи за нея, но това изобщо не означава, че е интелигентен.
Даниела Тренчева: Като част от процеса, на който процес присъствате, какви са впечатленията от Сергей Антонов и от Али Агджа едновременно?
Д-р Илия Илиев, психиатър, работил за ДС: Сергей Антонов, естествено, съм го изучавал в детайли - родословно, всичко, каквото трябва да се направи. В медицината, знаете, анамнезата е историята на заболяването, историята на самата личност и на самия индивид, е от много голямо значение. Задължително е да се работи там. Един човек, произхождащ от религиозно семейство – баща му е работил като работник в Светия синод, майка му е идвала много пъти. Познавах я. Кротки хора, богоподчинени, да го кажем така, хора, които са научени и възпитавани да не правят лошо. Рядко се среща такъв индивид, много рядко се среща. Особено в тези, които ги изпращат в чужбина.
Това е един човек, който попада в една ситуация, която не разбира. Той не знае защо се прави това.
Даниела Тренчева: В годините на процеса вие бяхте единственият, който разговаряше със Сергей Антонов. Той каза ли ви нещо, което все още не сте споделил, имам предвид в книгата ви?
Джузепе Консоло: Не, вижте, Антонов не казваше много. Той говореше малко, защото беше много затворен човек – какво остава да говори с мен за някакви тайни. Никога не се е случвало.
Даниела Тренчева: А как бихте описали Сергей Антонов? В книгата си „Атентатът срещу папата – цялата истина” вие описвате реакциите, поведението на Сергей Антонов, които всъщност са ви убедили, че той няма нищо общо с атентата срещу папата.
Джузепе Консоло: Точно така е. Макар че много хора си мислят, че знам и най-дълбоките му тайни - това не е така. Антонов беше добър човек, за него можеше да се каже всичко, но не и че е бил съучастник в атентата срещу папа Йоан Павел II.
Даниела Тренчева: Колко е лесно обаче да се общува със Сергей Антонов в оня период от време и има твърдение, че действително по някакъв начин са му давали медикаменти, работили са върху него, оказвали са натиск. Тровен е в затвора, така да се каже, за да се затвори до такава степен.
Д-р Илия Илиев: Да се докаже, че му е оказвано химическо, медикаментозно въздействие може само в часове или дни, след като е направено. Дали му е въздействано, че беше уплашен – това е факт! В затвора килиите в тия среди е пълно с престъпници. Нарочно са извършвани някои операции, да кажем малтретиране на някои от затворниците пред него. Той не е такъв човек да може да го понесе лесно. Много сериозно беше наплашен от затвора. Много сериозно! А страхът, знаете, е най-силната емоция и тя може да парализира човека.
Даниела Тренчева: Как изглеждаше той срещу Агджа?
В. К.: Пълен дисонанс.
Даниела Тренчева: Сергей не е терорист, разбира се.
В. К.: Един нормален, свит, скромен човечец и един нагъл лъжец, престъпник. Това го виждаха и съдебните заседатели и съдията Сантия Пики, да не говорим за съдия следователя Иларио Мартела и прокурора Марини.
Даниела Тренчева: Въпреки това процесът продължи с години.
В. К.: Да.
Даниела Тренчева: Не виждаха ли, че Сергей Антонов не е терорист.
В. К.: Просто за тях това не беше тяхната крайна цел.
Д-р Илия Илиев: Те знаеха, че не е виновен. В определени моменти получавахме от различни източници и сигнали, че трябва да се изтърпи този процес. Но той можеше само с това да помага: Аз съм невинен и скоро ще се разбере, че е невинна България. Това можеше човекът. Можеше и да се продаде, да ви кажа.
Даниела Тренчева: Т.е. да признае, че е…
Д-р Илия Илиев: Да. Вместо да бъде обвиняем, да стане свидетел. Това масово се прави точно в Италия, тази схема пентитизъм се нарича – „пентито” е разкаял се. Един от бандата се разкайва, дава всякакви сведения, каквито има да даде и тогава него го извеждат пред скоба или го наказват малко, или го пускат въобще, а останалите си заминават за затвора. И тогава този пентито, този разкаял се има много сериозни мотиви да го направи. И затова хора, които даже не са виновни, той разбира, че след пет години като го пуснат – много важно, че е невинен. По-хубаво сега признай нещо и така… Можеше да се получи това, за което, сигурен съм, щяха много яко да му платят.
В. К.: Една много тежка обстановка, към която се добавя и самият нрав на италианеца. Италианчето е много весело, с много отворена душа.
Даниела Тренчева: Приличаме си?
В. К.: Много. Но и много лъжливо. Пак си приличаме!
Д-р Илия Илиев: Казваме, срещу нас работеха много мощни центрове, много грамотни. По-силни от нас.
Даниела Тренчева: Но защо точно Сергей Антонов?
Агджа: Казах ви – беше нужна изкупителна жертва. Тогава беше така!
Даниела Тренчева: Агджа не просто променя версиите си във времето, но и на моменти твърди, че е богоизбран. В един момент имаше статии, че той е луд, че в затвора дава признаци на луд. Луд човек ли е това?
Д-р Илия Илиев: Не. Твърдо не е луд, а се прави на луд.
Даниела Тренчева: С каква цел?
Д-р Илия Илиев: Ако душевно болен е осъден на доживотен затвор, ние имаме основание все пак да го пуснем да се лекува, а после и въобще да си излезе, отколкото нали да…
Даниела Тренчева: Т.е. някакъв план Б в неговата глава е било да го изкарат невменяем?
Д-р Илия Илиев: Това е оправдание. Да. Оправдавам се за това, че съм лъгал, за това, че съм участвал в такива световни комплоти. Какво да правим, аз съм си малко шашав!
Даниела Тренчева: Когато сте бил в затвора, са смятали, че сте луд, че имате психически проблем. Това вярно ли е?
Агджа: Не. Вижте в затвора прочетох повече от 1000 книги, дори много повече. Знам италиански перфектно, английски – почти перфектно, знам малко френски и малко испански, португалски, така че слава на Бога аз съм уравновесен човек. Дори мога да преподавам хуманитарни и социални науки в университета в Оксфорд и в Станфорд. Мога да преподавам и религия – било то ислям, християнство, юдаизъм. Познавам отлично и трите най-големи религии. Чел съм Стария завет, Новия завет, Корана. Чел съм всичко. Така че луд човек едва ли би оцелял толкова дълго, с такова равновесие – психическо и физическо.
Даниела Тренчева: Клетките в съда, доколкото се ориентираме по кадрите, на Сергей и на Агджа са една до друга?
В. К.: Да.
Даниела Тренчева: Агджа опита ли се да установи контакт с него?
В. К.: Не. Само го сочеше от време на време.
Даниела Тренчева: На което той как реагираше?
В. К.: Изобщо. Веднъж обаче каза, че изобщо не познава този човек.
Даниела Тренчева: Сергей е казал, че не познава Агджа?
В. К.: Да. Изобщо!
Даниела Тренчева: Виждал сте ги един до друг в залата по време на един и същи разпит, когато съдията е разпитвал едновременно Агджа и Сергей. Какво ги питаше заедно? Сергей осъзнаваше ли кой е Агджа в моментите, в които Агджа го посочваше като съучастник? Противеше ли се?
Д-р Илия Илиев: Да. И точно тогава се виждаше смесицата на страх, отвращение и възмущение в Сергей. Това: Какво говори този човек, но това са мимикопантомимични реакции, а не думи. Иначе бавничко, но стриктно отговаряше. Вие служил ли сте в армията в България? Да. Какъв сте бил? Известна пауза: Артилерист. Това беше, по този начин отговаря.
В. К.: Той толкова беше далеч от действителността, че той даже понякога не разбираше и въпросите на съдията Сантия Пики. Давам ви пример: Антонов, Агджа заявява, че вие пушите пури. Пушите ли пури? И нашият две минути си намества очилата и тръсва: Пуша. Колко пури пушите на ден? Отново две минути и накрая казва: Когато бях в 11-и клас, опитах една пура. Антонов това не е пушене на пури. Нашият си мълчи.
Даниела Тренчева: И не реагира…
В. К.: Какво да ви кажа…
В. К.: Сергей ми каза, че е намерил в килията, някъде в един горен ъгъл, се хваща Радио София и ние пишем писмо, тука до София, и веднага след химна Радио София започваше да излъчва любимите песни на Сергей Антонов. Той има връзка с България. Знаеш ли, има един момент, който италианците и техните помощници не бяха преценили докрай – характера на Сергей Антонов.
Даниела Тренчева: Да, но се твърди, че той е наблюдаван преди това и е избран.
В. К.: Много преди това, но не са оценили неговия безумен инат. Може би месец преди това адвокатът Джузепе Консоло сподели, че евентуално за Коледа съдия следователят Иларио Мартела е склонен, заедно с прокурора Марини, да пусне под домашен арест Антонов. И един ден аз заедно с консула сме отишли в затвора „Ребибиа”, той да се срещне за няколко минути със Сергей Антонов, аз да предам чисто бельо и чисти дрехи и да приема мръсното бельо и мръсните дрехи на Сергей.
Даниела Тренчева: Ти се занимаваш и с мръсното бельо на Сергей…
В. К.: Няма друг начин. И докато съм по коридорите на „Ребибиа”, изведнъж срещам един от прелатите на Светия престол. Естествено се засмивам, спирам се, честитя му наближаващите празници и го питам какво прави на това небогоугодно място. Под сурдинка спомена, че се подготвя посещение на папата за Коледа за среща със затворниците. Ние тогава разбрахме защо ще ни дадат Сергей Антонов.
Даниела Тренчева: За да се избегне среща?
В. К.: За да се избегне среща с него.
Даниела Тренчева: Тогава папата се вижда с Агджа?
В. К.: С Али Агджа.
Даниела Тренчева: Но не се вижда със Сергей Антонов?
В. К.: Не.
Д-р Илия Илиев: Имаше и тука даже твърдения, ама как така, ето той не отиде при невинния Сергей Антонов? Именно защото на невинния няма какво да му прощаваш.
Даниела Тренчева: И в Италия, и в България всяка нощ той е слушал химна, облечен с костюм?
В. К.: Всяка нощ! В 11 без 15 италианско време той, където и да се намираше из апартамента, отиваше в стаята си, обличаше бялата риза, слагаше връзката, официалния костюм, черните обувки и точно в 11 часа, 12 часа българско време, всички ставахме и слушахме на крака българския химн.
Това е вестник „Република” на първа страница – Il tribunale da via libera e Antonov salute e se ne va… Съдът даде свободен път на Антонов, който поздравява и си заминава.
Даниела Тренчева: Ти ли прибра Сергей Антонов в България?
В. К.: Аз.
Даниела Тренчева: Как стана?
В. К.: Сергей Антонов ни беше предаден – италианският съд го освободи с една присъда, така или иначе.
Даниела Тренчева: Не са събрани достатъчно доказателства…
В. К.: Поради липса на достатъчно доказателства, а не невинен. Трябваше да има окей от страна на италианското външно министерство, на италианската полиция, че му се разрешава той да напусне границите на Италия. Така всеки ден минаваше в очакване, докато един Божи ден се появи Джузепе Консоло и каза, че днес е дошло разрешението и ние трябва незабавно да организираме прибирането му в България. Оказа се, че италианците са ни дали ден, в който няма нито един полет до социалистическа страна. От там аз се свързах с един мой приятел от югославското посолство – помолих го за помощ. Отношенията никога не са били добри между нашите посолства, както между нашите страни, но ние имахме лична симпатия и си пиехме заедно ракията. Каза, че е много трудно, тъй като самолетът е пълен. Колко места? И аз като започнах да изброявам: Антонов, лекарят, който го придружава - д-р Илия Илиев, посланикът и аз. Четирима души. Това за пълен самолет е… Часовете се влачеха, като че ли минават години.
Даниела Тренчева: Но успяхте?
В. К.: Обадиха се – имаме четири места и започна едно фантастично последно шоу от страна на италианците. Сергей Антонов го натоварихме в колата на посланика. Зад него аз карах автомобила с българските журналисти и оператора, който снимаше непрекъснато. След това още два автомобила на посолството – всичкото това, обградено от полицейски коли, като най-отпред вървеше един бронетранспортьор (БТР) на полицията, който водеше колоната. А отгоре кръжеше хеликоптер.
Даниела Тренчева: И така до летището?
В. К.: И така до летището - 60 км. Влизаме в летището, вътре тълпа от журналисти. Всички са научили, че българската следа свършва дотук. Преди обаче да тръгнем за летището, аз извиках съпругата ми, която работеше в консулския отдел, и я помолих да ми направи един пасаван на Сергей Антонов. Вече му бяхме направили нов паспорт, с който той да пътува, но аз този пасаван си го сложих във вътрешния джоб. И така стигаме на летището – отвсякъде народ, журналисти, камери, светкавици. По едно време шефът на охраната от Дигус идва и казва: Сеньоре, вие му пазете гърба, а ние ще ги разпръскваме отпред. Посланикът изчезна.
Даниела Тренчева: Но така превеждате Сергей през тълпата до…?
В. К.: Превеждаме го до КПП-то. Стигаме на КПП-то, Сергей е пред мене, аз съм зад него и виждам, че на стената на КПП-то му седи снимката на Сергей. Сергей си подава паспорта, онзи го взима, разтваря го и го хвърля в едно чекмедже.
Даниела Тренчева: Не са искали да го пуснат да се върне?
В. К.: След всичките тези нерви… поредната пречка.
Даниела Тренчева: А как обясняват защо?
В. К.: Не дава обяснение. Тогава влизам. Сергей изобщо нито пита, нито… той седи и гледа безучастно, милият. Тогава аз влизам в коридорчето пред КПП-то и казвам: Защо задържахте паспорта на моя съгражданин? Това не е ваша работа! Вие кой сте? Казвам: Аз съм дипломат от българското посолство, който придружава Сергей Антонов до София. Той може и да не пътува. Веднага извикайте шефа на смяната. И ако не го извикам? Правя три крачки назад и разказвам на всички журналисти какво продължавате да вършите! Но преди, казвам, да ги извикам – хванах Сергей и го изблъсках в интернационалната зона. Той подскочи, КПП-ецът. Как си позволявате? Моля! Вие му загубихте паспорта. Ето му пасавана – бъркам и вадя пасавана. За да не става отново скандал, извикайте шефа на смяната, за да мине всичко мирно и тихо. След няма и секунди дойде шефът на смяната. Ама ние още не сме получили разпореждане… Казвам: Господине, излезте да ги питате тези журналисти какво правят навън. Вие не сте получили разпореждане, а те са получили съобщение, че Сергей си заминава?! Пък и знаят и кога и с кой полет?! Удариха печата на паспорта. Влязох, хванах го под ръка. Той изобщо нищо не разбираше. Тръгнахме към самолета, шоуто продължаваше.
Това сме посланик Райко Николов, аз и Сергей Антонов на стълбата на самолета на югославските авиолинии. Самолетът е обграден от полицейски коли, полицаи с кучета и с барети, и с късо оръжие, и с дълго оръжие, са обградили самолета. Горе куче и полицай минават между редовете и седалките в югославския самолет, защото беше „Як”. Качихме се горе, седнахме, италианците слязоха и самолета излетя.
Това тук е една карикатура от вестник „Република” от същия ден, отдолу пише „Писта булгара и Сергей Антонов“.
Даниела Тренчева: Това е българската следа Писта булгара?
В. К.: Полетът беше Рим, Дубровник, Белград. Над Средиземно море идва стюардесата и ми казва, че командирът на самолета ме кани в кабината. Отидох, беше разлял по чаша уиски. Вика: Брато, присъствах на скандала пред КПП-то, защото ходих до фришопа. Евала ти правим, брато! Техната мама фашистичка!
Даниела Тренчева: И така те е поздравил пилотът?
В. К.: Да. И така кацнахме в Белград, където ни чакаха вече представители на нашето посолство. Казаха, че е пристигнал правителственият „Як” и всеки момент да сме готови да излетим за София. Е да, обаче седяхме на летището три часа.
Даниела Тренчева: Отново проверки, спънки?
В. К.: Не. Просто не бяха намерили един от близките хора на Сергей Антонов, който да го посрещне на летището.
Даниела Тренчева: Нямаше кой да посрещне Сергей?
В. К.: Не, имаше! Имаше безкрайно много хора, но човекът, на когото той най-много държеше и когото истински обичаше, се беше скрил.
Даниела Тренчева: Съпругата му?
В. К.: Да! Бяха я намерили. Доведоха я. Сцената беше покъртителна. Ние, които знаехме истината, и той, който беше паднал от небето.
Даниела Тренчева: Не каза нищо?
В. К.: Самолетът – „Якът“, се отваря отзад. Застанал Иван Гарелов, иска да вземе интервю от него. Казах му: Иване, толкова ли не знаеш, че една дума не може да ти каже?! Той беше разбит човек отвсякъде. Чудехме се как след това да го слепим по някакъв начин.
Даниела Тренчева: Отлагането на раздялата?
Д-р Илия Илиев: Точна така! Отлагам. Това е неговият начин. Той постоянно отлага отговори на въпроси, като ги отлага той така и не ги дава. Каквото и да го питате, на което не иска да отговори, той започва да говори как ще отидат с Аненцето и Мименцето при мама. Да послушаме Лили Иванова. Всички разбраха, че аз съм невинен. И това е…

Подобни статии