Обичайните заподозрени

  • Лицата от 90-те са като машина на времето – връщат ни в епохата на българските цветни телевизори
  • Да гласуваме по разум и убеждения, а не по емоции, защото „чики-чики“ в политиката води знаем до къде

Напук на цялата сериозност на вота 2 в 1, който се задава тази есен, напук на важността му, в изборите има още една любопитна подправка. Това е носталгията от началото на прехода, когато мнозина от нас бяха достатъчно наивни да мислят, да мечтаят, че за две-три години всичко в България ще си дойде по местата, че най-сетне ще станем „нормална“, средно богата и уредена европейска държава. Това е силата да погледнем с леко тъжно чувство за хумор на ситуацията, въпреки политическата криза, полуделите цени на тока, храните, горивата и убиващият все повече хора вирус.

Тази любопитна подправка е като машина на времето, защото ни връща в началото на 90-те години на миналия век, когато нямаше интернет и мобилни телефони, цветният телевизор „Велико Търново“ беше като член на семейството, а голфът на старо – любимец на квартала.

Затова се сещат навярно мнозина наблюдатели на политическите процеси у нас, когато виждат „обичайните заподозрени“ - старите и не толкова старите лица от Прехода, които облякоха новите костюми и идват пак, за да ни оправят.

Луна – кандидат за президент. Уви, отиде си Жорж Ганчев с китарката, но и артистичната дама Луна Йорданова Йорданова ще спечели достоен брой избиратели. Изпълнителката на „Искам го, стискам го“, „Рокля, къса, тясна“ и „Чики-чики“ изгря на небосклона в средата на 90-те. Тогава касетките с нейни албуми подрънкваха в жабката на „Ладата“, а компакдискът все още беше джаджа от бъдещето. Мутрите вършееха, анцузите „Адидас“ още бяха на мода, маратонки „Еърмакс“, синджир злато на врата, немско порно по кабеларката, четвъртите в света, шкембе-чорба за 80 стотинки, а някои бъдещи президенти още спяха по „паркинзите“.

Ето тези попкултурни елементи ще накарат много гласоподаватели на носталгична средна вързаст да забравят Слънцето и да гласуват за Луната. Смея да се съглася с водещото мнение сред политолози и социолози, че много българи гласуват по сърце и по емоции, а не по разум. А тези невинно-виновни години от средата на 90-те са загнездени сериозно в народопсихологията на много българи. По-младите, не помнят тези времена. Но за тяхната наивност морето е до колене, а луната е току над главата – като да смениш крушка. Сантименталистите ще бълнуват за миналото, нихилистите ще рушат настоящето, домакините ще подкрепят жените – ето ви социокултурният микс, който ще гласува за Луна.

Йоло Денев, разбира се, също е кандидат за президент. И той, тъй да се каже, е обичаен заподозрян. Бай Йоло сутрин протестира, на обяд е в стачка, а вечер контрапротестира. Помним колоритния бунтар още от младежката биография на тази уличница – Прехода. На 81 години старият бунтар не се предава още. Мнозина гледат на Йоло Денев едва ли не снизходително, но недейте – той снизхожда към нас.

Сред заподозрените с елегантна вълча стъпка крачи и Александър Томов -Лупи. Бате Сашо, любимецът на цесекарите, и той излъчва тихото величие на отминала епоха.

Към момента на писането на тези редове обаче някои основни фактори в българския политически живот все още мълчат кого ще издигнат за президент. ГЕРБ, ДПС и „Демократична България“ не са обявили официално кандидатите си. А и трите партии имат сериозна електорална тежест и могат да „обърнат“ президентския вот на втория тур, в едната или в другата посока. Днес, с притеснителна доза достоверност, се завъртя хипотезата, че ГЕРБ ще подкрепи ректора на СУ проф. Анастас Герджиков за президент. Самият той мълчи, а и от партията не коментират официално. Дали пък нещо не пробват настроението на публиката?

Не е лошо да помним „обичайните заподозрени“ и 90-те. Някои измами за Прехода лъснаха още тогава. Да помним. Да мислим. И да гласуваме по разум и убеждения, а не по сърце. Защото „чики-чики“ в политиката води знаем до къде.

Николай Малинов – русофилът, който е против Радев

Бившият председател на "Русофили" Николай Малинов е издигнат от партия "Русофили за възраждане на отечеството" за кандидат-президент.

Почти по същото време стана ясно, че делото за шпионаж срещу Николай Малинов започва на 26 октомври. Той е обвинен от Специализираната прокуратура за това, че се е поставил в услуга на чужда организация, за да ѝ служи като шпионин с цел да издаде информация, представляваща държавна тайна. Напоследък Малинов е отявлен критик на президента, в което поне е единодушен с някогашните си противници от ГЕРБ.

“Нeдoпуcтимo e зa eдин държaвeн глaвa дa вдигa юмрук и дa вoди дo рaздeлeниe нa oбщecтвoтo нa мутри и тaлибaни“. Тoвa кaзa в ефира на бТВ Никoлaй Мaлинoв.

„Нe oдoбрявaм вдигнaтият юмрук и oпрeдeлянeтo нa нaй-гoлямaтa пoлитичecкa cилa в oнзи мoмeнт кaтo мутри, зaщoтo тoвa прaви eднo рaздeлeниe нa oбщecтвoтo нa мутри и тaлибaни и ни връщa в 90-тe гoдини нa рaздeлeниe нa cини и нa чeрвeни“, дoбaви Мaлинoв, който преди няколко години симпатизираше на президента.

„Нe мoгa дa oдoбря пoвeдeниeтo му пo Тримoриeтo, зaщoтo тoвa e вoeнeн бeнд cрeщу Руcия”, каза още той.

 

Волен Сидеров умора няма

Лидерът на ПП „Атака“ Волен Сидеров отдавна не се носи на вълните на непостоянната електорална любов, която го изпрати на блотаж срещу Георги Първанов през 2006 г. Тогава Първанов безпроблемно спечели състезанието, но Сидеров спечели внушителните за новак в политиката (какъвто бе тогава) 649 387 гласа, или 24,1% от гласувалите на втория тур.

Сидеров едва ли си прави илюзии за резултата от президентския вот. „Ще се кандидатирам, за да бъда алтернатива, обясни той. "Регистрирам се, защото няма как, някой трябва да оказва съпротива, очакват ни лоши времена за българския народ, за страната ни. Някой трябва да оказва съпротива срещу здравния фашизъм, срещу цялото колонизиране на страната ни, срещу икономическия геноцид в резултат на колонизацията срещу това, че ни превръщат във фронтова държава в геополитически сблъсък на Америка с Русия", каза Сидеров. Това е третият път, в който той се кандидатира за президент.

 

Костадин Костадинов се размечта за балотаж

Лидерът на "Възраждане" - Костадин Костадинов очаквано се кандидатира за президент. Неговата формация все остава под 4-процентовата бариера на последните няколко вота у нас, но бавно и упорито вдига резултата си. Е, не чак до толкова, че Костадинов да се размечтае за балотаж.

“Смятаме, че имаме шансове за балотаж“, заяви той, когато обяви кандидатурата си.

"Не случайно избрахме Деня на независимостта, за да обявим кандидатурата си за президент и вицепрезидент", заяви пред NOVA Костадинов. "Това беше символичен знак, че за нас независимостта е основна ценност и поради тази причина издигаме моята кандидатура и тази на адвокат Елена Гунчева. Искаме България да води независима политика и да се промени изцяло политиката на страната ни", каза той. Относно Радев той каза: „Няма разлика в неговата политика и в политиката, която провеждаше Борисов".

Припомняме, че срещу Костадинов преди се време се водеше досъдебно производство за длъжностно присвояване в особено големи размери. Обвинението бе, че е присвоил партийната субсидия и така се е уредил с чисто нова кола и прекрасен имот.

Валери Симеонов – строителят на „Великата българска стена“

Кой не знае Валери Симеонов, кой не е чувал за него? Колоритният бургаски бизнесмен и политик успя да се изпокара с почти всички, с които е работил или просто е изкоментирал публично с пиперливия си език. Симеонов е класически непукист и държи на мнението си, независимо кого е засегнал. И при това проявява дяволски гъвкава коалиционна култура – готов е да се коалира дори с бивши приятели и бивши врагове, само и само да се добере до площад „Народно събрание“.

“НФСБ ще има свой кандидат за президент и предложение за широка коалиция на парламентарните избори”, каза Валери Симеонов пред NOVA. Това породи спекулацията, че самият Симеонов ще се кандидатира за държавен глава, което до приключването на броя той нито признава, нито отрича. Като вицепремиер в кабинета „Борисов“ 3 Симеонов отговаряше за строителството на стената срещу мигранти по границата, като я сравни с Великата китайска стена. Дали е „велика“ или компрометирано съоръжение е спорно, но фактите показват, че за нелегалните мигранти тя не е особено голям проблем. Самият той твърди, че кадрите с окаяното състояние на оградата са манипулирани.

 

Това, което имаме като Цветан Цветанов

Това, което имаме като бившия втори в ГЕРБ Цветан Цветанов в момента е... коалиция. Дългогодишният първи съратник на Бойко Борисов, чиято роля за „печелене на избори“ леко се преекспонираше, вече има своя партия, но не особено успешна. Затова „Републиканци за България“ на Цветанов се коалира за парламентарния вот с „Консервативно обединение на десницата“ (КОД) на бившия здравен министър Петър Москов. И Цветанов, и Москов не са от най-харизматичните типове, което личи и по изборните им резултати. Сега, заедно и в коалиция те ще се опитат да се убедят, че 1 плюс 1 е равно на 4% или поне до си поделят субсидията, но омърлушените им физиономии издават друго.

Цветан Цветанов пробва политическия си живот извън ГЕРБ първо с разкошна мъжествена брада, а после я обръсна, и пак не се получи. Може би не трябва да пробва с мустаци, явно този ритуал не работи. Ако и сега не успее, може би е време г-н Цветанов да напише едни мемоари в обширния си апартамент и да се занимава с друг род дейност.

 

Йоло Денев – бунтарят и будната гражданска съвест

Няма да е протест, ако не протестира Йоло Денев. Няма да са избори, ако Денев не се кандидатира. 81-годишният дисидент и чешит отдавна е част от българския политически фолклор, придобил е едва ли не статут на Талисман на Прехода. Очаквано – той отново се кандидатира за президент. Революционер, общественик, националист, издател, поет, изследовател – трудно е да се опише с няколко думи. Написал е десетки статии, книги, издавал е брошури, вестници, стихосбирки. Основател е на Движение „Тангра и Велика България“ и на ред други инициативи. Непримирим бунтар, самият той твърди, че влиза в политиката с идеите на Левски, Ботев и Бенковски.

Г-н Денев никога не се е радвал на широка електорална подкрепа, но тя не му и нужна. На него му стига и тая награда, да каже нявга народът, че Йоло Денев пак е на площада, Йоло Денев пак е битката за своите идеали.

 

Мая Манолова е като Феникс в българската политика

Незабравим остава онзи дребен момент от протестната 2013 г., когато Мая Манолова, сама, без охрана, с пластмасова чашка с кафе, отиде насред сърдитото море на протестиращите и поговори с тях. Поговори, даже ги и надприказва. Мая Манолова е Алфа и Омега, тя Фениксът на българската политика. Може да е острие на БСП и да изпадне в немилост в собствената си партия, само за да се завърне като национален омбудсман. Може да се включи в битката за кмет на София и да загуби буквално на косъм, с няколко хиляди гласа. Недолюбвана от левите, защото „предаде“ Столетницата. Необичана от десните, защото е „червена“. Но на въпросните кметски избори тя обедини и леви, и десни, които гласуваха за нея като протестен вот срещу Фандъкова. Дълго време невидима за социолозите, като „лице от статуквото“, Манолова бе сред най-активните личности на протестите от миналото лято и коалицията около нея вече два пъти влиза в парламента. Манолова е с майките на деца с увреждания, с пенсионерите, с безработните, срещу монополистите и очевидно тази нейна тактика работи.

 

Александър Томов-Лупи узря и за държавен глава

Бившият бос на ЦСКА, на „Кремиковци“ и още доста потънали фирми Александър Томов-Лупи и професор Лъчезар Аврамов се регистрираха в ЦИК за участие в изборите за президент и вицепрезидент. Те са подкрепени от партия "Българска социалдемокрация".

Томов обяви, че има визия за изход от кризата и допълни: "Ние сме готови в момента на консенсус с всички, които застават зад една програма за възраждане на нацията. Това е причината да се явим и да потърсим директно помощта на народа".

Александър Томов е явление в българския обществено-политически живот и не пропуска да напомни за себе си в подходящия момент. Социалдемократът с честните сини очи твърдеше, че цесекарите го обичат и не го наричат „Лупи“, а бате Сашо. Самите цесекари помнят друго. Например как ръководството на Томов и митичния индиец Прамод Митал (той май така и не разбра къде се намира) съсипа столичния гранд. Наложи се „бате Сашо“ да си тръгва от ст. Българска армия“ с плътен кордон от полиция, иначе щеше да бъде линчуван от феновете.

 

 

 

 

Подобни статии