ОДКС - "мини НАТО" под опеката на Москва, или особености на руската система за сигурност

Обединяваща шест страни - всички те бивши съветски републики, останали в "неприкосновената зона на Русия", Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС), предприела сега намеса в Казахстан, функционира по модела на НАТО под силното лидерство на Москва, но не е толкова напреднала във военно отношение, твърдят експерти.

Основана през 2002 г., няколко месеца след като започна международната намеса в Афганистан, ръководена от САЩ, ОДКС включва Русия, Беларус, Армения, Казахстан, Киргизстан и Таджикистан.
"Светът, в който живеем, бързо се мени - трябва да подсилим договора, който ни свързва, и да се адаптираме според новите заплахи", обясни тогава руският президент Владимир Путин.
През 2009 г. ОДКС се сдобива със сили за бързо реагиране, наброяващи 20 000 души; ООН признава миротворческите й сили в състав от 3600 бойци.
ОДКС е замислена като "един вид руски противовес на Северноатлантическия съюз" - в нея Москва и модерната й армия имат силно военно влияние върху останалите съюзници, отбелязва Давид Тьортри - изследовател, специалист по Евразия. "Гарант на стабилността в Централна Азия", организацията "зависи от оперативните възможности на руската армия", добавя той.
Без руснаците ОДКС "не представлява кой знае какво", обобщава експертът. Тя всъщност е "мини НАТО", смята Паскал Осьор, генерален директор на Средиземноморската фондация за стратегически изследвания (мозъчен център, известен като FMES) - "остатък от Варшавския договор с Русия вместо САЩ от другата страна".
На терена обаче Атлантическият алианс с неговия 70-годишен опит е къде по-напреднал - разсъждава той, - защото успява "да съгласува военните средства" на 30-те си страни членки, докато ОДКС бележи недостиг на координация и е "твърде далеч от това".
Военната тежест на Русия "не е достатъчно голяма" в сравнение с американския локомотив, при все че Москва успява "да играе ролята на велика световна сила" непропорционално с икономическите си възможности - "руският БВП е малко над този на Испания", смята Осьор, някога френски висш военен.

Страните членки на ОДКС впрочем не са изправени пред едни и същи проблеми. Държавите от Централна Азия, намиращи се близо до Афганистан, "срещат рискове от дестабилизация", идващи откъм тази страна, обяснява Давид Тьортри. Евразийската организация разполага с войски, базирани в Таджикистан и Киргизстан.
Колкото до Беларус, за нея по-скоро е от значение "НАТО край нейните граници, тъй като съседките й Литва, Латвия и Полша членуват в Атлантическия алианс, а пък Армения "има грижи покрай конфликта си с Азербайджан", добавя пред АФП университетският учен.
През есента на 2020 г. Ереван бе в кратка, но кръвопролитна война с Баку, подкрепен от Анкара, за контрола върху азербайджанския регион Нагорни Карабах, населен главно с арменци. В конфликта загинаха 6500 души.
Победен, Ереван бе принуден да подпише примирие и да отстъпи на Азербайджан редица региони, формирали своеобразно укрепление около Нагорни Карабах, освободил се от опеката на Баку при разпадането на Съветския съюз. Редица инциденти оттогава вдъхваха опасения от подновяване на боевете.
В Казахстан намесата на ОДКС по искане на казахстанските власти дава на Русия възможност да стабилизира една граничеща с нея страна, без пряко да стъпва там, посочва Пиер Осьор.
"Изпращането на войски чрез ОДКС е начин Москва да остане донякъде маскирана, създавайки представа, че се намесват всички страни от Кавказ, а не само Русия", казва той.
"Ето косвеното послание: аз слагам тук ред самостоятелно, аз ръководя организация, способна да разполага войски. Аз съм господарят в дома си, в неприкосновената си зона", допълва бившият военен. Но се страхува да не последват "гафове".
И подчертава: "Никога не е подходящо военни да усмиряват бунтове".

Подобни статии