Охрид става български на деня на Кирил и Методий

С „Върви народе, възродени“ посрещат войската ни в града

Български военни издигат националния трибагреник в Охрид.

24 май 1941 г. за жителите на Охрид е двоен празник. В този ден с песен на уста българските войски влизат отново в старопрестолната столица на Самуил. Охридското езеро развълнувано плиска води по брега, над града се понася „Върви народе, възродени!“. На главния площад се е стекъл почти целият град, празнично облечени хора, с букети в ръце посрещат своите освободители от прогонените сръбски нашественици.

24 май 1941 г. за жителите на Охрид е двоен празник. В този ден с песен на уста българските войски влизат отново в старопрестолната столица на Самуил. 
Охридското езеро развълнувано плиска води по брега, над града се понася „Върви народе, възродени!“. На главния площад се е стекъл почти целият град, празнично облечени хора, с букети в ръце посрещат своите освободители от прогонените сръбски нашественици. Издига се българският национален флаг под звуците на „Шуми Марица“ - химна, който изпълнява военната духова музика, пристигнала заедно с българските юнаци. 
Първенецът на града Илия Коцарев посреща българските войски с хляб и сол. Той е роден през 1884 г., произхожда от голяма българска охридска фамилия. Тя дава на България поколения родолюбци, които винаги са били символ на непокорния български дух в Охрид. Още през епохата на Българското възраждането заедно с Григор Пърличев Коцареви са начело в борбата за прогонване на фанариотите и изграждане на независима българска екзарийска църковна община. 

Илия Коцарев е охридски войвода на ВМОРО

По време на Илинденско-Преображенското въстание е районен войвода в Стружко. През 1926 г. е избран за член на окръжното ръководството на ВМРО в Битоля. На 24 май бива единодушно посочен и назначен за кмет на града, на който пост остава до края на българското управление през септември 1944 г. На всичките снимки в кинохрониката от дните на освобождението на Охрид може да се види ликът на този достоен българин, а в сюблимния за охридчани момент при посрещането на българската войска той  вдига българския национален флаг на площада.
На тържествена церемония на 24 май 1941 г. българските войски издигат българското знаме над Охрид, който окончателно влиза в пределите на България.           Денят 24 май 1941 г. е знаменателен за охридските българи и с друго събитие. За първи път след 1918 г. в старопрестолния град на царете Борис и Самуил се отслужва тържествена литургия на български език. Тя е извършена от Ловчанския митрополит Филарет в храма „Св. Климент” „при голямо стечение на богомолци, които вземат живо участие в църковното пение”. На същия ден, 24 май 1941 г. на заседание на 25–ото Народно събрание  в София министър-председателят проф. Богдан Филов произнася реч, в която под бурните аплодисменти на народните представители обявява обединението на България „...От Дунав до Бяло море и от Охрид до Черно море.“
За да се стигне до този триумф обаче 

правителството на проф. Богдан Филов трябва да преодолее и друго препятствие

Около Великден Охрид е завзет от италиански войски, които остават там по демаркационната линия, определена от външните министри на Германия и Италия Йоахим фон Рибентроп и граф Галеацо Чано на 21 април 1941 г. Окупират градовете и селата около Охридското езеро под предлог да се осигури безопасност на албанското население в тези селища. Българската дипломация и лично Цар Борис III не се примиряват с тази историческа несправедливост и повеждат борба за присъединяването на старата българска столица Охрид към България. В тази борба се включват чрез масови демонстрации с лозунги за обединение и жителите на Охрид начело с Илия Коцарев, които за пореден път доказват българското си самосъзнание. Въпросът за съдбата на Охрид и на съседния град Ресен е поставен на много високо ниво, като българските аргументи са категорични и безспорни.
Месец преди това в хода на войната на Оста срещу Югославия италиански войски влизат в Охрид. Вестник „Зора” , списван от прилепчанина Данаил Крапчев в броя си от 18 април 1941 г. пише: „Италианците пуснаха позиви, обещавайки свобода на населението, поради което българите в Македония избягаха от сръбската войска, и едва тогава италианците превзеха Охрид.” Настанили се в Охрид, италианските войски се чувстват пълни господари. Има опасност въобще да не се изтеглят. Италия проявява сериозен натиск за заграбване на части от Македония. 

При налагането на „новия ред” на Балканите тя се чувства ощетена

За Италия единствената безспорна зона остава Албания и тя се стреми по всякакъв начин чрез нея да разшири влиянието си на Балканите. Идеята за Велика Албания може да се постигне чрез разширение в Епир (за сметка на Гърция) и в Косово и Западна Македония, където неминуемо се сблъсква с българските изконни интереси. В такъв контекст възниква българо-италианският спор за Охрид и околията. На страната на Италия е фактът, че тя има вече свои окупационни войски в Албания и Македония. На българска страна остава само историческото право да владее старата българска столица Охрид.
Дните от 20 април 1941 г. нататък, когато започва навлизането на българските войски в Македония, минават в Охрид много тревожно. Съдбата на старата българска столица е неясна. Охридчани разбират от своите роднини, че българските войски идват. Но дали ще стигнат до Охрид, не се знае. Албанците и турците се организират и започват борба за включване на града във „Велика Албания” под италиански протекторат.
За да парира италианските претенции към Македония, България търси съдействие от Германия. Спешно цар Борис III си издейства среща с Хитлер, която е приета. На 19 април 1941 г. цар Борис III лети за главната германска квартира, разположена в околностите на Винер Нойшадт. Царят успява да постигне успех, защото се връща от срещата видимо доволен в София. Това отбелязва изрично в своя дневник проф. Богдан Филов. Цар Борис III настоява цяла Македония да се включи в България и особено държи на Охрид заради значимостта му за българската история. Относно Охрид Хитлер обещава, че ще го има предвид при преговорите с италианците.
На 21-22 април 1941 г. във виенския хотел „Империал” се срещат външните министри на Италия и Германия граф Галеацо Чано и Йоахим фон Рибентроп. Граф Чано защитава албанските претенции върху градовете Дебър, Гостивар, Тетово и открито възразява срещу отстъпването на цяла Македония на България.  Рибентроп се съгласява цяла Далмация да премине към Италия и да отговори на претенциите за Македония. Той защитава българските права над Македония.
Още през първия ден на разговорите Рибентроп уведомява италианския си колега, че претенциите на цар Борис III са за цяла Македония до бившата югославско-албанска граница. Освен това българският цар силно настоявал за Охрид, като българска национална светиня. На 24 април 1941 г. във Виена е подписан 

окончателният протокол за прокарване на новата гранична линия

Според нея Охрид и Ресен остават за България, но към Албания преминават градовете Преспа, Струга, Дебър, Гостивар, Тетово и Кичево в Западна Македония, където освен албанци има и значителен брой българи. Очертана е граничната линия между Албания и България, наричана по-късно „Виенска”. Така с подкрепата на Германия италианските войски са принудени да се изтеглят.

Подобни статии