Олигархията с милиарди колкото две ограбени КТБ

Противостои на държавата с 12 млрд. лева – една десета от БВП на България

12 милиарда лева, колкото две ограбени КТБ. Тази астрономическа сума държи олигархията в ръцете си – в активи, в лично богатство и имоти, в пари от търговски обороти, в частни колекции и, разбира се, в откраднати средства от хазната и българските граждани.

С 12 млрд. лева тя противостои на държавата, издържа медии бухалки и армия от тролове, за да си осигури чадър срещу съдебно преследване за гигантските си афери. За сравнение брутният вътрешен продукт на страната за 2019 г. е 118,669 млрд. Всъщност олигархията разполага с планини от пари, възлизащи на малко повече от една десета от БВП.

Чудовищен грабеж

В основата на това богатство на олигархията стои Командира на тъмния преход Иван Костов. За четирите години на управлението му - 1997-2001 г., беше извършен чудовищен грабеж – активи на стойност 20 млрд. лева бяха разпродадени срещу скромните малко на два млрд. лева. Къде отиде разликата е риторичен въпрос с ясен отговор – при нашите хора.

Под нашите хора Костов разбираше шепата олигарси, които той лично си избра и им раздаде златни активи. Тази олигархична клика му беше нужна, за да започне да гради своята паралелна държава по подобие на турския проповедник Фетхуллах Гюлен. Тя включва обръчи от фирми, банки, НПО-та с финансиране главно от покровителя му Джордж Сорос, политически проекти и завършва с могъщ частен съд (виж каретата). Според експертни оценки предприятия, чиито активи са били между 6 и 8 млрд. лева, са източени брутално, фалирани умишлено и нарязани на скрап. Те се превърнаха в надгробни паметници на Костовата приватизация.

Коронясан за банкер

Първи в списъка на „нашите хора“ на Фетхуллах Костов се оказа никому неизвестният Цветан Василев, който, оказал се с милиарди под ръка, дори беше решил да става премиер. За една нощ той беше коронясан за банкер в КТБ. Завзе банката с 10 офшорки, всяка от които притежаваше по 9,99% от акциите на трезора. Законът забраняваше на офшорни фирми да притежават над 10% във финансови институции. Затова беше измислена тази нагла схема. Тя не можеше да бъде реализирана и без благословията на Емилия Миланова - шефката на „Банков надзор“ по това време, силно приближена на Костов. КТБ беше замислена като перлата в короната на Костовия инженерно-политически проект Демократи за силна България. Цветан Василев стана основен покровител на Костовата фондация „Демокрация“, щедро я финансираше през КТБ, дори й даде сграда. БГ Мадоф чрез една от знаковите си фирми - „Афлик България“, получила кредитиране в размер на милиони от КТБ, с размах спонсорираше по-малката дъщеря на Командира Мина Костова. Едноличната й фирма „Анторна“ е получила от Василев 270 000 лева за консултантски услуги, което прави по 30 000 лева на месец. Фамилията на Костов държеше 700 бона баровски депозити в КТБ, а лихвите бяха като във финансова пирамида. Накрая кредитният фараон Цветан Василев духна зад граница, след като източи 5,6 млрд. лева от нищо неподозиращите вложители в пирамидата КТБ. Наглостта му беше безгранична. Дни преди 20 юни 2014 г., когато трезорът беше поставен под спецнадзор, той задигна още 207 млн. лева в брой от главната каса. Така банкерът беглец извърши най-голямата кражба в най-новата ни история, като си присвои близо 6 млрд. лева.

Агнешките главички

Под знака на прословутия кръг „Агнешки главички“ изгря звездата на разградския бос Иво Прокопиев. Днес той владее мейнстрийма и е подсъдим по аферата „ЕVN“ заедно с назначените от него министри в първия кабинет на Борисов Трайчо Трайков и Симеон Дянков. По тази афера хазната беше ужилена с 20 млн. лева, а Прокопиев сложи в джобовете си 1,2 млн. лева чрез фирмата му „Булброкърс“, която беше посредник по сделката. На първа инстанция съдът на тогата на олигархията Лозан Панов победи, въпреки че експертизите по аферата заковаха коаолиновия бос (виж карето).

Прокопиев чрез РМД приватизацията получи златни подаръци от кабинета „Костов“ – „Дамяница” и „Каолин”, върху които изгради бизнесимперията си. Двете сделки са трамплин към първите милиони и към превземането на цели сектори от икономиката. В апогея на кръга „Капитал“ личното му богатство е оценявано на 390 млн. лева според в. „Пари“.

Интерес към покупката на монополиста в България и единственото на Балканите предприятие за каолинова суровина и кварцов пясък има белгийската „Сибелко“. Тя е световен лидер на този пазар и иска да вложи над 20 млн. долара в „Каолин“. Следва познат сценарий - процедурата се отменя, „Сибелко“ отпада. Накрая оценката на „Каолин“е намалена, за да може гигантът да бъде прилапан от РМД-то на Прокопиев срещу смешните 6,4 млн. лева, от които 10% се плащат реално, а останалите 90% - с компенсаторни бонове, цената на които по това време е 11 ст. за един лев. Преди „Каолин“ Прокопиев получава на тепсия най-големия винзавод у нас – „Дамяница“. Пак за смешна цена - от 3 млн. долара, от която само 10% в брой, а останалите в компенсаторки. Приватизаторите внасят само 60 000 долара при положение, че във винзавода е имало продукция – 2,4 млн. бутилки на стойност 4 млн. долара.

Пране на пари

Групировката „Капитал“ започва да се разраства, като включва финансови и брокерски къщи, недвижими имоти, десетки мегавата фотоволтаични паркове „Соларпро“, произвеждащи зелена енергия, която наду сметките за ток. Прокопиев накрая се сдобива и с нещо като лична банка – ПФ „Доверие“, където са пенсионните спестяваните на българи за над 2 млрд. лева. Фирми на Прокопиев издават ценни книжа, които фондът изкупува. Така олигархът си осигурява ресурс за над 55 млн. лева и то в момент, когато е задлъжнял на банките с 600 млн. кредити и дори е заложил и редакционната политика на изданията си срещу заем за „Икономедиа”. Олигархът се сдоби и с ново обвинение за незаконната приватизация на „Каолин“ и пране на пари при препродажбата на дружеството на немската фирма „Кварцверке“ след сигнал от КПКОНПИ, която запорира чрез съда 200 млн. лева дружествени активи на Прокопиев и на съпругата му.

 

Паралелът с „Каолин“

Подсъдимият за укриване на 62 млн. лева данъци Огнян Донев прави първа крачка към милионите през лятото на 1998 година, когато приватизира държавното предприятие „Унифарм“. Походът му към овладяването на „Софарма“ започва именно с приватизацията на „Унифарм“. За „Унифарм“ се явяват и още двама кандидати - от Франция и Словакия, но РМД-то на Огнян Донев печели срещу 5 млн. долара. Колко много напомня това сделката за „Каолин“ - сериозен западен инвеститор е прогонен, за да може РМД-то, контролирано от Прокопиев, да се докопа до предприятието. Основната част от парите за покупката на „Унифарм“ идва от Либия, където работеха стотици български лекари и медицински сестри. Част от парите, възлизащи на 17 млн. долара по тази линия, бяха източени към лични сметки на двама от бившите шефове на „Експомед”. Според прокурорско разследване от 2007 г. с тях е платена приватизацията на „Унифарм”. За „Софарма“ Донев се бърка по-дълбоко. Сделката е чрез търг, вече няма РМД-та, и цената е 24 млн. долара. Само че има една малка подробност – предприятието е в перфектно финансово състояние – с печалба от 23 млн. лева, 10 млн. долара наличност по сметките и 26 млн. долара, чакащи плащания от клиенти, без никакви дългосрочни задължения.

Днес „Софарма“ е най-големият български производител на лекарствени продукти, а пазарната капитализация на компанията майка е над 600 млн. лева. Фармацевтичният бизнес у нас на година възлиза между 2,7 и 3 млрд. лева. Лекарствената империя на Донев държи една трета от пазара. Сега Господаря на хапчетата се е насочил към нови инвестиции, закупи дълга верига аптеки и има нови завоевания на територии в Сърбия, където според местни медии му помага не кой и да е, а Българския Мадоф. Размахът на тези начинания на Донев се дължи не само на големите реки от пари, идващи от бизнеса, но и на факта, че още преди години изследвания на пазара показаха, че лекарствата у нас са по-скъпи от аналогичните, продавани в балканските ни съседи.

 

Довереник на Русия

Олигархът Сашо Дончев беше инсталиран за посредник на газовото кранче от кабинета „Костов“. Причините са две – Дончев е бивш червен директор в екс-СССР и е състудент с Юрий Вяхирев - сина на покойния руски газов император Рем Вяхирев. Като посредник на тръбата за синьото гориво той е получавал на година около 200-300 млн. лева. „За 20 години това са няколко милиарда лева“, заяви през 2015 г. премиерът Бойко Борисов, който махна посредниците на газ между България и Русия. „Овергаз инк“ отчиташе приходи от над 1 млрд. лева, а година след промяната декларира десетократно по-ниски обороти в размер малко над 185 млн. лева.

Макар да няма генетична връзка с Костов и Васил Божков, по-известен като българския Ел Чапо, е сред знаковите олигарси на Прехода. Личното му състояние се изчислява между 1 и 3 млрд. лева, само колекцията му от артефакти, в по-голямата си част незаконна, възлиза на 360 млн лв. Божков, който е с 18 обвинения, се покри в Дубай и дължи на хазната от хазартни такси 700 млн. лева. Тръгнал от чейнджа пред сладкарница „Магура“, той е определян в стенограмите на американските дипломати у нас като „най-печално известния гангстер“, активен „в прането на пари, в приватизационните измами, в заплахите, в изнудването, в рекета и в незаконната търговия с антики“.

 

Свръзката - аферистът Алон

Стана нарицателен с луксозния си начин на живот, с разходките с манекенки, които возеше с частния си самолет “Бомбардие“ до тузарския френски курорт Куршевел и свръхмодерната яхта "Малтийски сокол", чийто наем за седмица е 610 000 долара. В Куршевел е водил и главния изпълнителен директор на “Би Ти Ви Медия груп” Флориан Скала. Частната национална телевизия стана нарицателна като bTV Божков ТВ заради факта, че ревностно защитава хазартния олигарх и е завладяна от мейнстрийма на Прокопиев (виж челото вдясно). Скала дължи запознството си с Божков на международния аферист Барак Алон. Името на Алон съвсем не е случайно, източил е два трезора – в Чехия и Унгария, пръв приятел е с БГ Мадоф. Дори е бил негов съветник и чест гост в кабинета му в сградата на столичния булевард „Цар Борис III“. Този факт стана известен от изтеклите списъци с гости на банкера беглец.

Сега заговорът на олигарсите срещу държавата е в пълен ход и по всичко личи, че целта е да я срутят. Божков привлича като магнит всеки свой „побратим“, попаднал под ударите на прокуратурата заради аферите си и всеки политик, който иска да си трупа рейтинг, обещавайки светло бъдеще. Олигархията няма друг начин на съществуване, освен да източва държавен ресурс. За нейно съжаление поколението, преживяло Прехода, все още е живо. И помни как СДС дойде с надеждата за по-добро бъдеще. И как дясното залезе, когато се оказа, че и то е приватизирано от Костов.

 

Пинокио остава на жълтите павета

Проваленият правосъден министър Христо Иванов, който получи прякора Пинокио заради безбройните си лъжи, днес се изявява като съпредседател на новата политическа формация на Драгалевския лаборант „Демократична България“. Тя се получи след сливането на „Да, България“ с ДСБ. Пинокио вероятно ще гледа следващия парламент от жълтите павета. Социологическите агенции дават малко над 2% на бутиковата му партия. По време на своето пребиваване в МС като правосъден министър Христо Иванов забърка серия от каши. Оказа се, че е със спрени адвокатски права и има четири негови различни подписа под четири документа. С благословията му беше въведена новата система за случайно разпределение на делата, която се оказа напълно пробита и дори осмокласник с добри познания по компютър може да влезе в нея и да манипулира избора на съдебни състави. През цялото време на мандата си Пинокио се опитваше да подчини главния прокурор на изпълнителната власт. Иванов, който е кукла на конци на олигархията,е щипнал близо 1 млн. лв. от партийни дарения и е профукал почти цялата сума. Това показва отчетът на , „Да, България“ пред Сметната палата. Миналия август Иван Костов се освети като действащ политически играч, макар да се правеше на уединен лаборант. Дали заради жегите, той си призна по bTV, че стои зад „Демократична България“. Веднага майсторски се опита да прикрие това признание с обяснението, че е обикновен техен гласоподавател.

 

Лозан Панов – Черния лебед на Темида

Костов в паралелната държава отдава ключово място на частния съд. Той е ръководен от тогата на олигархия и председател на ВКС Лозан Панов. Частният съд е пуснал пипала във всички съдилища, а Панов си спечелва прозвището Черния лебед на Темида. Това име идва от полуконспиративните срещи на задкулисието АРГО-гейт, на една от които се обсъжда дали съдията да не е кандидат за президент на олигархията на последните избори. Тогава Христо Иванов изтърсва прословутата реплика, че жената на Лозан Панов е Черен лебед. Впоследствие се разбира, че Елисавета Панова има кримидосие. Навремето в Драгалевци при Костов бъдещата семейна двойка е заведена от една от дъщерите му, която е близка на Панова. Елисавета по това време е Ганева – носи името на покойния си съпруг Иван Ганев, който е създател на немскоезичния икономически вестник "Виртшафтсблат".

 

5 сюжета на фейковете срещу Пеевски 

Нито ден, без да се избълва фалшива новина, дезинформация или откровена лъжа за депутата и издател на „Телеграф медиа“ Делян Пеевски

Тази мантра на олигархията се следва усърдно от мейнстрийма на разградския бос Иво Прокопиев. За 13 години, откакто изданията на „Телеграф медиа“ разкриват с документи и факти грабежа на олигархията, фейковете срещу Пеевски са хиляди. Фабриката за фалшиви новини си служи с манипулации, с дезинформация, повторение на откровени лъжи и най-вече използва опорни точки, спуснати й от Прокопиев. Причината за тези фейкове е законодателната дейност на депутата. Поправката „Пеевски“ в Закона за банковата несъстоятелност спря вторичния грабеж на активите на КТБ. Синдиците успяха да си върнат 1,25 млрд. лева. Изсветляването на собствеността и финансирането на медиите изкара извън кожата олигархията, защото така лъсна фактът, че фейковете й се разпръсват от сайтове с неясна собственост и финансирани на тъмно. Най-големият шок обаче олигархията получи от даренията на депутата за спасяване на човешки животи в битката с коронавируса. Просто защото олигархичният кръжец не даде и един лев в кампаниите.

Всъщност опорките са фокусирани в 5 сюжетни линии. Първата е да се удрят фирми и съсипват бизнеси на конкуренти на задкулисието. Олигархията не може да съществува без публичен ресурс, затова разчиства конкурентни дружества от обществените поръчки. На второ място идва измислената теза за медиен монопол на Пеевски, при положение че той притежава общо 5 вестника, както и в разпространението на печатни издания. Тази опорка рухна от данните на НСИ, че у нас през 2019 г. са излизали 223 вестника, от които 32 всекидневници. Още преди 2 г. КЗК в медийния си анализ разби на пух и прах инсинуациите, че Пеевски има монопол в разпространението. Държавата вече взе разпространението в свои ръце чрез „Български пощи“ и така лъжите на мейнстрийма окончателно удариха на камък. Четвъртият сюжет е КТБ, който има за цел да скрие грабежа на БГ Мадоф. На пето място е опитът дебелите руски връзки на банкера беглец да се пришият на Пеевски. Те лъснаха, когато фараонът Цветан Василев се опита да хариже златните активи за 1 млрд. лева, купени с парите на измамените вложители в КТБ, на своите руски покровители. Един път чрез бандата за 1 евро на белгиеца с руски паспорт Пиер Луврие, зад когото седеше кремълският олигарх Константин Малофеев. После на човека на Малофеев Дмитрий Косарев. И накрая чрез финансирането със същите активи на пъкления план, който трябваше да върне България в орбитата на Русия. Главните действащи лица в заверата - Малофеев и генералът от КГБ Леонид Решетников, са със забрана да влизат у нас за 10 г.

 

Мейнстриймът лъска опорните точки

Медиите бухалки на кръга „Капитал” се съюзиха със сайтовете, спонсорирани от БГ Мадоф

Четири години след злополучната сбирка „АРГО” гейт, на която стана ясно, че Прокопиев е заформил истински фронт за медиен бой по враговете на задкулисието, всичко се случва точно така, както го е замислил тогава. Новото е, че мейнстриймът на олигарха издател се съюзи официално със сайтовете на останалите задкулисни босове. Така те се превърнаха в медийни монополисти.

Дезинформацията, фалшивите новини, пропагандата – трите стълба на задкулисието по цял свят са се превърнали в емблема на медиите бухалки на родните олигарси. Хора, които ревниво крият тайната за първия си милион. Обвързани от главата до петите с интереси. Те и обслужващият ги медиен персонал всячески се стремят да насочват обществения фокус в обратна посока – към тези, които ги разобличават.

Любимата дъвка на задкулисието - 111-ото място по свобода на словото, на което уж е класирана България, е оборима статистика. Не минава и ден, в който медиите бухалки да не демонстрират, че свободата на словото за тях означава слободия на словото. И неизменно ударите са насочени срещу депутата и издател на „Телеграф медиа” Делян Пеевски, което ясно показва кого техните повелители дефинират като свой личен враг.

От времето, в което политологът Борислав Цеков определи като медии бухалки именно изданията на олигарха Прокопиев, изтече много вода. Наглостта и безпринципността на издателя олигарх обаче не знае граници и една от основните опорни точки към журналистите на негово подчинение е – натъртвайте, че не нашите медии („Капитал”, „Дневник”) са бухалки, които насочвам според собствените си интереси. Бийте по онези, които си вършат работата професионално. И викайте, колкото имате сила, че журналистиката започва и свършва с вас! А Пеевски го каляйте с изсмукани от пръсти доводи и публикации сутрин, обед и вечер. Да знаят и работещите в неговите медии, и всички останали, какво ги чака, ако развалят комфорта на олигарсите.

Малките мръсни тайни на журналистическата професия – онези, които не се изучават факултативно, а се придобиват с опит, когато обслужваш интересите на такъв олигарх, са универсална подправка. Видите ли сериозен, аналитичен материал в „Капитал”, „Дневник”, „Сега”, Медиапул, „Дойче веле”, „Свободна Европа”, „Клуб Z” или някой от сателитните им сайтове – За истината, Тоест, Либерта, в който помежду другото се мъдрят фрази като „свързвано с”, „твърдят осведомени”, „говори се”, знайте едно – лъжат ви, та чак им плющят ушите на журналистите и медиите на олигарсите. Имат ви за балами и злоупотребяват с доверието ви, защото така им отърва. Евтин и много изтъркан номер е да се напише: тази или онази фирма е „свързвана” с Пеевски. Преведено на уличен език това означава – не можем да го докажем по никакъв начин, ама ни вервайте! А вие вярвайте, ако искате да ви правят на глупаци. Олигарсите знаят защо пробутват на аудиторията си този буламач от непроверени факти и откровени лъжи. Фейковете са техният щит.

Другото, по което се разпознават присъдружните издания на задкулисието, е незабавното и организирано пускане на псевдоразследвания, анализи и непроверени „сензации” в различни издания с различни издатели. Това се прави с цел препиране на информацията. Едно и също нещо се появява първо в „Дневник”, а след това в антибългарската секция на „Свободна Европа”, анализира се в антибългарската секция на „Дойче веле”, препечатва се за още по-убедително в Медиапул на майката на фалшивите новини Стояна Георгиева, или в сайта Фрогнюз на Цветан Василев, а оттам цъфва и в някой от многобройните сайтове без контактна форма за връзка с тях и без реални журналисти, които да ги списват. Това е политиката на мейнстрийма, която залага на добре познатия Гьобелсов принцип – една лъжа, повторена 100 пъти...

Подобни статии