Оловен гладиатор от времето на Константин Велики изскочи от Урвич

Бойците се изправяли срещу крокодили и пантери

Откритото изображение на гладиатор от Урвич

Оловен гладиатор от времето на император Константин Велики откриха археолози на крепостта Урвич край София.

Изображението е високо 7 сантиметра и е изрязано от оловен лист, разказа археологът проф. Николай Овчаров, който от години проучва обекта. Боецът държи дебело копие, с което атакува хищен звяр. За съжаление предната част на пластината е отчупена и затова не се виждат върхът на оръжието и лявата ръка на боеца. 

Зверове

Гладиаторите, наричани венатори, участват в борбите с животни. Те се изправяли срещу лъвове, тигри, пантери, мечки и дори крокодили. Битките с тях са били любими на римляните. „Тогава буквално са изчезнали много животински видове – хищници от Африка и Азия. Съществувал е цял бизнес за залавянето на тези животни и изпращането им на арените. Говорим за десетки хиляди животни, които са били ловени и изпращани в Европа и по амфитеатрите на Римската империя. Имало е случай на описани 10-15 хиляди животни, които трябвало да бъдат убити на арената в едно състезание, което е траело цяла седмица“, казва още професорът.

Гладиаторските борби не изчезват с приемането на християнството, а са забранени чак в началото на 6-и век. 200 години след приемането му гладиаторските борби продължават. Те не са толкова кървави, както в периода 1-3 век, но продължават да дават много жертви.

Урвич се намира на десетина километра от днешния център на София, където преди няколко години бе разкрит великолепният амфитеатър на Сердика. А намерен в близост каменен „афиш” за предстоящи гладиаторски игри от ІV в. показва, че там са провеждани битки между хора и хищници. Това ни кара да мислим, че оловното изображение от Урвич има пряка връзка с амфитеатъра на Сердика.

Вотив

Оловният гладиатор е тъй нареченият вотив или оброк. Сава дума за малки предмети, които изобразяват хора или части от телата им. Явно оловното изображение е трябвало да предпазва своя притежател и да измоли чрез него от боговете победа на арената.

На Урвич учените попаднали на едно значително голямо количество късноантични паметници. Имаме открити над 200 монети от периода 2-6 век, отбеляза пък археологът Филип Петрунов.

Подобни статии

  • Доц. д-р Иво Топалилов: ЕС трябва да изработи ясно установени критерии за пряко финансиране на опазването и популяризирането на културното наследство

    Доц. д-р Иво Топалилов: ЕС трябва да изработи ясно установени критерии за пряко финансиране на опазването и популяризирането на културното наследство

    "Европейският съюз в момента участва под една или друга форма в прякото финансиране на опазването и популяризирането на културното наследство в страните-членки. Друг е въпросът по какъв начин се използват самите средства и каква е устойчивостта на продукта, който се получава. В този смисъл, ако политиката за пряко финансиране в този аспект продължи, трябва да се изработят ясно установени критерии, които да обхващат всичките страни-членки". Това каза за БТА доц. д-р Иво Топалилов, и.д. ръководител на Центъра по тракология "Проф. Александър Фол" към Института за балканистика с Център по тракология към БАН.

    288
  • Антична Рациария е богатство, което крие потенциал за целия Видински регион

    Антична Рациария е богатство, което крие потенциал за целия Видински регион

    Антична Рациария е един огромен обект, който има изключителен потенциал за развитието на Видинския регион. Това заяви доц. д-р Здравко Димитров, ръководител на разкопките в античния римски град, намиращ се край днешното село Арчар. Доц. Димитров участва в конференцията "Културно наследство - настояще и бъдеще", организирана от БТА във Видин, която е част от инициативата на медията "Българските гласове на Европа" с акцент върху опазването на културното наследство. Според археологът обектът има огромен туристически потенциал, въпреки че към настоящия момент е слабо познат като дестинация, а към него интерес проявяват предимно хора от научната общност. Античният град се намира почти на еднакво разстояние от градовете Монтана и Видин.

    151
  • Акад. Васил Николов: Важно е да се пише история, а не просто да си разказваме какво сме намерили тук или там

    Акад. Васил Николов: Важно е да се пише история, а не просто да си разказваме какво сме намерили тук или там

    Така трябва да бъде разказвано на съвременния човек за наследството ни, че да събуди у него представи за древността. Това каза в интервю за БТА археологът акад. Васил Николов.

    151