Омар Хайям от Мездра. Виното, жените и животът в четири стиха

Някъде в средата на 90-те години на миналия век вече бях отявлен читател и посетител на библиотеката в Мездра. В достолепната бяла сграда на глухата уличка в центъра на железничарското градче влизах със страхопочитание, като в църква. Ароматът на старите книги ме опиваше като наркотик. Истината все още се търсеше там, в библиотеките, в по войнишки наредените книги, при строгите библиотекарки, генерали на книжовността. Интернетът беше университетска екзотика, хартията беше скъпа. Мобилни телефони пък нямаше въобще.

Бях изхабил вече цели две-три бръснарски ножчета, тоест бях надживял индианските романи, включително и "Винету". Тъй ще да е било, щом почнах да се заглеждам по прашните томчета с поезия. И така, погледът ми се закова в едно неприлично запазено книжле с твърди корици – Омар Хайям и още по-нищо говорещото ми „Рубайат“.

Отворих произволно и прочетох: Вино и жени, о вино и жени! И пак - жени, жени, жени, и вино, вино, вино.

Трябва да призная, че това ми хареса. Сексуалност, алкохол и жизнерадост. Вино, жени и твърде радостно-тържествен поглед към живота, който е кратък, под наем. С тънката меланхолия, че днес е тук, а утре го няма. Този е егати пича, помислих си тогава, но разбира се, нищо не разбрах, нищичко не вдянах от Омар Хайям.

Хубавото на старото библиотечно дело е, че от вътрешната страна на първа корица се записваха датите на заемане и връщане на книгата от съответния читател. И така – имаше книги с десетки заематели, а имаше и такива с по-двама-трима. Уви, имаше и нечетени книги. Омар Хайям от Мездра беше нещо средно – нито много четен, нито пък съвсем. От мене тогава си остана хич нечетен, защото още летях на младежките криле на научната фантастика и не я взех. Книгата ме заинтригува, но си остана там, на рафта, прашна и самотна, като стар вагон, бракуван на гара Мездра-юг. Като хубаво момиче, с което сте се усмихнали взаимно в тролея, но толкова, всеки слиза на своята си спирка. И никога повече не се виждате.

Но, никога, никога не е късно да ти дойде акъла.

По-късно разбрах какво ни казва Омар Хайям, мъдрецът от Изтока. Взех, че го прочетох - Рубайат. Приятелите не са вечни – те се топят като пролетен сняг, като неприятна киша. Те ще ви забравят като скучен филм. Няма да дойдат на погребението ви, защото са заети. Кариерата също не е вечна – днес си някой, а утре си никой. Години труд? Въздух и мъгла, приятелю, ти не си вечен, а трудът ти ще го превземат бурени.

Вечен е само мигът, този миг, сегашният, в този ни живот, от който не сме доволни. Вечна е тази песен, която ти харесва по радиото в момента. Вечен е и Омар Хайям, мъдрецът, когото срещнах в Мездра. Това е Рубайат.

Кой е Омар Хайям?

Бележит персийски математик, физик, астроном, философ, поет. В своето си съвремие е известен повече като учен, а днес е останал в паметта на човечеството най-вече като поет. Автор е на оригинални философско-лирични четиристишия - мъдри, дръзки, пълни с еротизъм, хедонизъм, минимализъм и дълбоки проникновения за човешката душевност, така наречените „рубаи“. Рубаите са поджанр на персийската поезия от четири реда, три от които, а понякога и четири, се римуват помежду си. Спорно е дали тази безхитростна, но и гениална форма, е повлияна от хайку. Безспорно е, че оказва голямо влияние върху литературата на Изтока. Макар и мюсюлманин, Хайям в известен смисъл е агностик, предвид твърде смелата му за времето си поезия, която навярно тогава може и да е звучала еретично. При все това той и до днес е дълбоко уважаван в ислямския свят, особено сред ираноезичните народи в Иран, Таджикистан, Афганистан, но не само там. Защото талантът и мъдростта нямат етнос, нито религия.Творчеството му е оставило огромно влияние и върху западния свят, защото е вечно, актуално и остаряващо като хубаво вино. Кога, как е живял Хайям, вижте сами във всезнаещата Уикипедия.

Сред българските преводачи, запознали ни с поетичното майсторство на Омар Хайям, можем да споменем Николай Райнов, Гео Милев, Леда Милева, Владимир Свинтила, Иван Жеглов, Георги Станев. А също и изтоковедът и поет Йордан Милев.

От мен още само няколко цитата от поета:

Ний повече във този свят не ще попаднем,

с приятели на маса не ще седим.

Улавяй всеки миг отлитащ,

че никога не ще го засечеш отново пак.

Себе си да отдадеш – не значи да се продадеш.

И с някого да спиш – не значи да преспиш.

Да не отмъстиш – не значи всичко да простиш.

До някого да не си – не значи да не го обичаш.

В един прозорец гледали са двама.

Единият видял дъжда и кал.

Другият – зеленината, пролет и небето синьо.

В един прозорец гледали са двама.

 

Красив да бъдеш - не означава красив да се родиш,

на красота ще се научиш.

Когато красивa е душата на човек –

каква ти външност да се сравни със нея може?

 

Колкото по-ниско е душата на човек,

толкова по-високо вирнат е носа му.

Носа си разпростира той дотам,

дорде душата му не е дорасла.

 

Тоз, който бит е от живота – повече ще постигне.

Ядящият – на щипка сол се радва повече от мед.

Тоз който сълзи лял е – той искрено се смее.

Умирал, който е – той знае какво е да си жив!

 

Ний източник сме на веселие, за скърби рудник.

Хранилище за скверност и извор чист.

Човек, тъй както светът е в огледало – многолик.

Нищожен той е и безкрайно е велик!

 

В живота често грешки правим и губим тези, на които държим.

Стараем се на чуждите да се понравим, понякога от близкия страним.

Величаем тези, които за нас не струват, най-верните ще предадем.

Обиждаме, които ни обичат и извинение очакваме сами.

  

Не завиждай на онзи, който е силен и богат,

след изгрева настъпва залез.

Животът кратък равномерно вдишвай,

отнасяй се като със даден ти под наем.

Аз мисля, че по-добре е сам да бъдеш,

отколкото страстта в душата "на някого си" да дариш.

Безценният си дар, отдавайки комуто падне,

а „своя” срещнеш ли, да не успееш любов да му дадеш.

  

Не е ли смешно, че днес можеш всичко да купиш,

а вечен живот все още не се купува?

Този живот ти е даден, мили мой, временно –

постарай се да не изпускаш това време.

 

Приятелите си недей предава – те не се заменят,

и своите любими не губи – не ще ги върнеш,

и себе си недей залъгва – със времето ще разбереш,

че със лъжа такава сам себе си предаваш.

 

Може да се съблазни мъж, който има жена,

може да се съблазни мъж, който има любовница,

но не бива да се съблазнява мъж, който има любима жена.

За да изживееш мъдро живота си да знаеш трябва много,

но за начало две важни правила помни:

по-добре гладувай, но какво да е, не яж

и по-добре сам бъди, отколкото с когото ти попадне.

 

Не прави зло – то ще се върне,

не плюй в кладенец – вода оттам ще пиеш,

не обиждай с по-ниския от тебе ранг –

ще се наложи за нещо да го молиш.

 

Откъснатото цвете трябва да се подари,

започнатият стих – да се допише,

а любимата жена – ощастливи,

иначе не си е струвало да се стремиш към нещо,

което по силите ти не е било.

 

 

 

 

Подобни статии