Оставяме 100 000 наши в плен, за да не бъде окупирана България

Без изгубена битка и пленено знаме страната ни излиза от Първата световна война победена

Ген. Луков, Андрей Ляпчев и Симеон Радев (от ляво на дясно) в Солун.

На 29 септември 1918 година в Солун Андрей Ляпчев, генерал Иван Луков и дипломатът Симеон Радев от българска страна и френският генерал Луи Франше д'Епере, представляващ силите на Антантата, подписват военна конвенция за спиране на военните действия между двете страни. Така Царство България излиза поразено от Първата световна война, без да сме загубили битка и нито едно бойно знаме.

Само десет дни по-рано българската IX пехотна Плевенска дивизия и XI Македонска дивизия под командването на легендарния пълководец генерал Владимир Вазов триумфират над 7-кратно по-многочисления противник от англичани, французи, сърби и гърци по бойните полета от връх Тумба до Дойранското езеро. Само за 3 дни – от 16 до 18 септември, българските воини от бетонните защитни бункери засипват с артилерийска канонада нашествениците и буквално ги изтребват. 20-хилядна гръцка войска се опитва да хитрува, като заобиколи в гръб нашите юнаци и да ги постави в т.нар. чувал. Но на връх Тумба, където днес е граничният знак между България, Гърция и Северна Македония, ги очакват момците от XI Македонска дивизия. За броени часове около 10 хиляди от гърците буквално са изпепелени от нововъведените като бойно снаряжение огнехвъргачки. Южният склон под върха е обвит в пламъци, в които намират смъртта си неканените гости. Равносметката за тези 3 дни военни действия е – загиват 48 000 войници и офицери от Антантата срещу по-малко от 500 българи.

Мощното българско „ура“ се понася над Дойранското езеро, но... за много кратко. По същото време силите на Антантата са направили пробив в друга част на солунския фронт, в района на Добро поле. На този фронт уморените и недобре оборудвани български войници са в невъзможност да удържат позициите си срещу превъзхождащия ги противник. Видял възможност в този момент да настъпи към незащитения Солун, на 20 септември 1918 г. генерал Вазов получава заповед от командването на Централните сили за отстъпление. България влиза в Първата световна война през 1915 г. на страната на Централните сили - Германия и Австро-Унгария, и излиза поразена, без да е загубила нито едно сражение.

Прекратяване на военните действия между България и страните на Антантата е документирано с подписването на военна конвенция на 29 септември 1918 г. в Солун. Печален за България документ, който остава в историята като Солунското примирие. Правителството на Александър Малинов (21 юни–28 ноем. 1918) е принудено да ускори подписването му, защото в същият миг трябва да се справи с избухналото Войнишко въстание на разочарованите и изгладнели български воини.

Според клаузите на примирието България се задължава да напусне завзетите по време на войната територии в Сърбия и Гърция. Да демобилизира своята армия, с изключение на 3 пехотни дивизии и 4 полка кавалерия, като оръжието на демобилизираните части остава под контрола на съглашенските офицери. Австро-унгарските и германските военни части се задължават да напуснат пределите на България в срок от 4 седмици. Примирието съдържа и няколко тайни клаузи, според които България дава право за свободно преминаване през нейната територия на съглашенски войски и отваря пристанищата си за корабите на Антантата. Според една от клаузите 14 български бойни части трябва да останат в плен – това са над 100 хиляди български войници и офицери. България се съгласява, за да се избегне сръбска и гръцка окупация. Според заповедите на Антантата тези 14 български части трябва да предадат оръжието си, но врагът е ненаситен – той иска и бойните знамена. Тук следват серия от геройства, за да бъдат спасени знамената – „изгаряне” на знамената, заравяне в пусти ниви, омотаване около кръста... И 14-те бойна знамена са спасени и стигат до България непокътнати. И нито един от тези над 100 000 гладни, боси, изморени и измръзнали българи, за повечето от които това е трета война, останали месеци далеч от роден край и семейство, не е предал знамето си за по-добра храна, постеля и дрехи. А укриването на бойно знаме се е наказвало със смърт... Впечатлено от тези геройски събития, през 1922 г. военното командване учредява знак „За спасяване на знаме”.

Солунското примирие предопределя и абдикацията на цар Фердинанд. На 3 октомври 1918 г. той преотстъпва трона на големия си син Борис и с влак напуска пределите на царството в посока имението си в Кобург, Австрия. "Честта" да подпише примирието се пада на Андрей Ляпчев, родом от град Ресен, в днешна Северна Македония, който разказва в спомените си: "Aз, синът на Македония, подписах надгробната плоча на моята родина. Остава ни България. За нея трябва да мислим."

Със Солунското примирие България излиза от Първата световна война и на практика се лишава от възможността за национално обединение. С подписването на Ньойския договор е откъсната още жива плът от снагата й. По западната граница Сърбия заграбва Струмишка околия, Босилеградско, Царибродско, села в Трънско и Кулско. Румъния отново слага ръка върху житницата на България - Южна Добруджа. Войските на Съглашението окупират Западна Тракия, която по-късно е предадена на Гърция. България трябва да изплати в срок от 37 години репарации от 2,25 милиарда златни франка и да предаде в натура на своите съседи много добитък, хиляди тонове каменни въглища и др. Страната може да има само малобройна наемна войска, чийто състав, заедно с полицията и граничната стража, не трябва да надхвърля 30 000 души.

Подобни статии