Откриха завещанието на Александър Велики

Генералите на пълководеца пренебрегнали волята му, за да си поделят империята

Дълго време се смята, че завещанието на Александър Велики е било покрито след смъртта му, тъй като генералите му не са били съгласни с него.

Прочутото завещание на Александър Велики може да е намерено повече от 2000 години след смъртта му, предаде “Мейл онлайн”.

Базиран в Лондон експерт твърди, че е разкрил предсмъртното желание на македонския цар в древен текст, който е бил “пред очите ни” от векове. В завещанието се изтъкват плановете на Александър за бъдещето на гръцко-персийската империя, която е управлявал. То също така разкрива желанията му къде да бъде погребан и описва кой да наследи огромното му богатство и власт.
Доказателствата за изгубеното завещание може да се открият в древен ръкопис, известен като “Александрията” или “Александриадата”. Това е сборник от притчи, описващи митичните завоевания на Александър. Произведението вероятно е написано векове след смъртта на героя. В него се съдържат безценни исторически извори за военните кампании, които е осъществил Александър срещу Персийската империя.
Някои историци отдавна вярват, че в последната глава на “Александрията” има политически памфлет, съдържащ завещанието на пълководеца, но това твърдение досега бе отхвърляно, тъй като се смята, че става въпрос за художествена измислица. Десетгодишните проучвания на експерта по Александър Велики Дейвид Грант обаче показват нещо друго. В изчерпателното му проучване се заключава, че завещанието се базира върху истинския документ, но съдържанието му е било изкривено по политически причини.
Разкритието се описва детайлно в новата книга на Грант - “В търсене на изгубеното завещание на Александър Велики”, която излезе от печат тези дни. Авторът смята, че оригиналът на завещанието е бил унищожен от най-високопоставените генерали на завоевателя, тъй като в него се определяли като негови наследници тогава все още нероденият му син Александър IV (син на азиатка) и по-големият му син Херакъл. Вместо да приемат водачеството на тези “полукръвни” (според македонците) синове, което би било немислимо, генералите започнали да се избиват за власт в кървав период на междуособици и граждански войни, известен като “Войната на Диадохите” (наследници - на гръцки).     
Грант смята, че именно през десетилетията след смъртта на Александър оригиналното завещание е било тайно пренаписано и разпространено като позив от един от генералите, за да “докаже” легитимността на своето наследство, както и да заклейми своите съперници. Ако експертът е прав, неговите открития ще преобърнат две хилядолетия академични проучвания по въпроса, изтъква “Мейл онлайн”.
Грант стигнал до тези изводи, след като проучил различни древни текстове за Александър Велики през последните десет години. “Пропагандата и политическия уклон на памфлета хвърля сериозни съмнения върху автентичността на завещанието, което в даден момент е било включено от развиващия се сборник от притчи, които днес познаваме като “Александрията”, изтъква авторът. След като завещанието влязло в “Александрията”, участта му била предрешена - то било понижено от истина до фантастична новела.

„Изследванията ми обаче ме доведоха до впечатляващия извод, че макар и да е с примеси, текстът се базира върху оригиналното завещание на Александър Велики, и че това е един от най-влиятелните военни и политически мандати на древния свят”, допълва Грант.
Освен, че в този позив се назовават избраните наследници на Александър, в него се съдържат и подробности за конспирацията между генералите му да отровят своя цар. Вместо да бъдат удовлетворени от регионите от империята, които Александър им е разпределил да управляват от името на синовете му, те се били жестоко за контрол върху цялата държава. “От оцелелите текстове става ясно, че никой от генералите, които са били с Александър във Вавилон, не би приел да бъде подчинен на син, заченат от раса, която е покорил - подчертава Грант. - Покриването на завещанието и твърденията, че Александър е умрял или без да остави никакви инструкции, или пък е насърчил генералите си да се бият за контрол върху империята с прочутите си думи “Да бъде на най-силния”, легитимирали собствените им действия, агресии и съюзи в годините след смъртта на Александър”.  
Александър Велики безспорно е един от най-успешните военачалници. Непобеден в битка, той си създава огромна империя, простираща се от Македония и Гърция в Европа, до Персия, Египет и дори части от Северна Индия, преди да умре едва 32-годишен.
Само пет разказа за смъртта му във Вавилон през 323 г. пр. хр. са оцелели до ден днешен. Нито един от тях не е написан от очевидец и всички си противоречат до известна степен. Според един разказ от римската епоха Александър е починал, оставяйки царството си “на най-силния” или “най-способния” от генералите му. В друга версия той умрял в кома, без да продума и да остави планове за наследството му. Въз основа на тези извори, историците пренебрегваха завещанието, съдържащо се в края на “Александрията”. Но Грант, който е класицист по образование, смята тази хипотеза за “твърде подозрителна”, като се има предвид вниманието, което Александър е отделял на подробностите, и алчната за власт природа на генералите му. “Ясно е, че завещанието най-вероятно е било издадено, както има академичен консенсус, от един от генералите-съперници, за да спечели подкрепа срещу опонентите си - подчертава Грант. - Дори да е така, има съвсем ясна логика, която последователно е била пренебрегвана: да се разпространи едно завещание, което никога не е съществувало, би било опасно и вредно за който и да е от предполагаемите автори на памфлета, като всички от тях са високопоставени генерали. Единствено чрез позоваването на авторитета на истинското завещание авторът на политическия памфлет би могъл да се надява да подкрепи претенциите си за властта”.

Подобни статии