Отмяна на нотариален акт. Кога и как?

Опорочаването на процедурата по издаването му води до нищожност на документа като писмена форма

Цветанка Тодорова е родена в София. Завършила е СУ „Св. Кл. Охридски“ със специалност „Право“. Занимава се с гражданско право (вещно, трудово, договорно и др.). Била е юрисконсулт в Национална компания „Индустриални зони“ (НКИЗ), главен юрисконсулт във ВМА и главен юрисконсулт в Националния център по трансфузионна хематология.

За да говорим за отмяна на нотариален акт на първо място следва да изясним какво представлява нотариалния акт, съществуват ли различни разновидности и при какви обстоятелства един нотариален акт може да бъде отменен.

Нотариалният акт е вид удостоверителен документ, който се издава при спазването на изрично установени правила, въз основа на които се развива едно специфично производство наречено охранително производство. С нотариалните актове могат да се удостоверят всякакви правни сделки, както едностранни (каквото е завещанието), така и двустранни и то не само когато нотариалните актове са условия за тяхната действителност, но и когато страните искат да облекат сделката в нарочен документ, който да е средство за нейното доказване.

Самият термин „нотариален акт“ обхваща, както удостоверителното изявление на нотариуса относно съществуването на обстоятелствата, които удостоверява, така и самата писмена форма, в която то се облича.

Производството по издаване на нотариалния акт за сделки с недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти започва по молба на лицето/лицата, чиято сделка следа да се извърши във формата на нотариален акт.

В случай, че молбата е за издаване на нотариален акт за сделка с недвижими имоти, или вещни права върху такива имоти, компетентен да издаде такъв нотариален акт е нотариусът, в чийто район се намира недвижимия имот. Веднъж издаден такъв нотариален акт създава следните правни последици:

Нотариалния акт има конститутивно действие – издаването на този документ е законово изискване за действителност на извършената правна сделка. С неговото издаване се прехвърля съответното право на собственост върху недвижим имот и/или учредяването на друго вещно право;
Нотариалният акт има обвързваща сила като вид официален писмен документ, издаден от компетентно лице, в кръга на неговите правомощия. Доказателствената сила на издадения нотариален акт има тежест не само за страните в нотариалното производство, но и за всички трети лица. Нотариалният акт е доказателство, че преобретателят на прехвърленото или учредено вещно право е станал негов собственик.
Другият вид нотариални актове, които съществуват са тези, които удостоверяват собственост върху недвижими имоти, или т.нар. „констативни нотариални актове“. Този вид нотариални актове са уредени в чл. 587 и 588 от ГПК . При тях, за разлика от нотариалните актове за правни сделки, не се удостоверяват сделки, а наличето на самото право на собственост върху недвижим имот. Всяко лице, което е собственик на недвижим имот, но притежава документ за правото на собственост върху този имот, може за да се сдоби с нотариален акт, като докаже своето право на собственост с други документи.

Констативният нотариален акт се издава по писмена молба от лицето, което има правен интерес да се снабди с такъв нотариален акт. Необходимо е лицето да няма не какъвто и да е документ, а да няма нотариален акт за право на собственост. Освен това молителят трябва да е собственик, който не притежава документ за собственост, издаден на негово име. Издаденият въз основа на документи, представени от молителят или въз основа на обстоятелствена проверка, констативен нотариален акт възпроизвежда извода на нотариуса, че молителят е собственик на конкретния недвижим имот. Затова той не се прочита, не се одобрява от молителят, не се подписва от него, а само от нотариуса. Този нотариален акт се ползва с доказателствена сила спрямо всички трети лица. И понеже е от категорията на охранителните актове, които не се ползва със силата на присъдено нещо, той може да бъде оспорван. Издаването на нотариален акт по обстоятелствена проверка не изключва възможността, собственикът да установи своето право на собственост в един исков процес, ако правото му е оспорено или застрашено.

2. Кога е налице нищожност на нотариален акт и как може да се извърши поправка на нотариален акт?:

2.1. Нищожност на нотариален акт:

Като вид производство установено в ГПК, производството по издаване на нотариалните актове се извършва по установени правила. Когато тези правила биват нарушени, то тогава нотариалният акт няма да произведе своите правни действия. Един нотариален акт ще е нищожен, когато нотариусът не е имал право да го извърши, когато е нарушена неговата местна компетентност, когато страните или техни представители не са се явили лично пред нотариуса, когато удостоверяваната правна сделка противоречи на закона или добрите нрави, когато нотариалния акт за правна сделка, не е прочетен на участващите лица или не е бил подписан, когато не съдържа съответните законови реквизити. Опорочаването на процедурата по издаване на нотариалния акт води до нищожност на самия нотариален акт като писмена форма. И понеже този вид документ е от съществено изискване за осъществяване на правната сделка, то тогава и самата тя ще бъде нищожна, поради липсата на предписаната от закона форма.

2.2. Поправка на нотариален акт:

Възможно е в хода на нотариалното производство по издаване на нотариален акт да се допуснат непълноти или грешки, които не водят до неговата нищожност обаче. Такива допуснати грешки могат да са неправилно име или ЕГН на лице и/или други подобни. Поправката в тези случаи на нотариалния акт се осъществява чрез бележка, която се подписва, както и самият нотариален акт. Когато непълнотите или грешките се установят, след като е приключило нотариалното производство с подписване на акта, то тогава неговата поправка може да се осъществи само с нов нотариален акт.

3. Веднъж вече издаден нотариалния акт може да бъде отменен при следните обстоятелства:

3.1. Отмяната на констативните нотариални акто може да се осъществи чрез предявяване на иск пред съответния компетентен съд. Основанията за отмяната на нотариалния акт са изявлението на нотариуса, с което е удостоверил конкретни права на молителя да бъде неистинско. Като твърдението, че изявлението е неистинско може да бъде разделено на две предпоставки: - че е неавтентично, когато удостоверението не изхожда от лица, на които се приписва или че е невярно, когато не отговаря на обективната действителност. Този вид нотариални акто може да се обезсили само и единствено при завеждане на иск пред съответния компетентен съд.

3.2. Отмяна или обезсилване на нотариални актове, с които се прехвърлят права чрез правни сделки, не могат да бъде осъществени. В тези случаи следва да се търси защита на самите на трети лица чрез предявяване на искови молби, които се вписват в Имотен регистър при Агенция по вписванията. При положителен изход на делото, решението на съда, с което е установено, че трето лице притежава претендираните в исковата молба права, внася промяна в отношенията между страните по делото, като с него следва да се съобразяват и всички други трети лица, стига същото да е вписано в Имотен регистър.

Подобни статии