Пандемията добавя нови страхове в травмираната от войната Босна

Спомените от босненската война оформят начина, по който Зденка Шутало възприема коронавируса. Петдесет и осемгодишната безработна жена ходи на групова терапия, за да преодолее травмата от конфликта в периода 1992-1995 г. Като млада жена в Сараево, тя е преживяла бомбардировки, глад, режим на тока и е била принудена да прекъсне висшето си образование. Днес тя понякога се нуждае от напомняне, за да гледа на вируса като на сериозна опасност.

"Войната бе най-голямото изпитание в живота ми", казва тя след терапевтичен сеанс, включващ боядисване на шишарки и групови физически упражнения в парк в Сараево.
"Колкото до пандемията, светът е преживял чума и холера, и всичко това вече е минало", каза тя.
С увеличаването на новите случаи на зараза с коронавирус, пандемията добавя нови страхове в бедната държава, която така и не се възстанови икономически или психологически от войната, отнела живота на 100 000 и прогонила от домовете им 2,2 милиона души.
Според здравните власти на Босна около половината от близо 3,5-милионното население на страната страда в някаква степен от следвоенни травми.
Специалисти по психология се опасяват, че сега пандемията ще изостри проблемите с психичното здраве и други здравни рискове, и говорят за увеличение на новите пациенти в техните практики през последните месеци.
Психоложката Тихана Майсторович, която води заниманията по боядисване на шишарки, каза, че преживяното през войната кара много босненци да умаловажават заплахата от пандемията, с което увеличават риска от разпространение на коронавируса.
"Хората, които са преживели война, възприемат опасностите по друг начин. Често, ако не са гладни, измръзнали или над главите им не летят снаряди, те просто не се чувстват застрашени", казва Майсторович, която работи за неправителствената организация за психично здраве в Сараево "Менсана".
"Войната ги е направила склонни към умаловажаване на опасностите, към по-безотговорно поведение", казва Майсторович. "Това изобщо не е здравословен механизъм за адаптиране към свят, заплашен от невидим вирус".
Клиничният психолог Ремзия Сетич също споделя, че среща оцелели от войната, които "безразсъдно" омаловажават риска от вируса. Той обаче има и пациенти, които страдат от повишена тревожност, тъй като някои аспекти от живота по време на пандемията напомнят за войната: стоиш затворен вкъщи, възприемаш обществените пространства като опасни, тревожиш се за набавянето на храна и си отделен от роднини и приятели.
На всичкото отгоре се трупа и умора от пандемията.
Сетич казва, че все повече хора, включително такива, които не са диагностицирани с психични разстройства, се оплакват от изключителна раздразнителност и физическо изтощение. Тази умора също така кара някои млади босненци, които не помнят войната, да проявяват нехайство към риска от вируса, който вече е заразил над 60 000 души и е отнел живота на над 1500.
"През последните седем-осем месеца хората като цяло се изтощиха от изобилието от информация и започнаха да се съпротивляват", казва Сетич.
От друга страна Босна е по-добре подготвена за справяне с предизвикателствата в сравнение с други държави. Заради травмите от войната, последните 25 години възстановяване включваха създаването на мрежи за психологическа подкрепа за травматизираното население. Благодарение отчасти на първоначално изобилната финансова помощ от западни правителства и международни организации, на различни места в страната са създадени около 70 центъра за психично здраве.
"Факт е, че имаме доста опит в това отношение и че сме научили много уроци, които можем да споделим", каза Горан Черкез - помощник здравен министър в по-големия от двата автономни района на Босна.
Черкез, който ръководи следвоенните усилия за реформиране на системата за психично здраве в Босна, отбеляза, че хора от съседните Сърбия и Хърватия - също възникнали от кървавото разпадане на бивша Югославия, се обаждат на горещите телефонни линии в Босна за помощ заради създадения от пандемията стрес.
Въз основа на своя опит Черкез прогнозира, че психологическото въздействие на пандемията, както в неговата страна, така и по света, ще бъде по-дълго и по-тежко от непосредственото медицинско въздействие.
"Много (колективни) травматични преживявания имат нещо общо", каза Черкез. "Те създават усещане за безпомощност и несигурност, чувство за неувереност, защото е невъзможно да се каже колко дълго ще продължат".

Подобни статии