Петричкият инцидент - премълчаваната история

След провокация на границата генералът българомразец Пангалос обявява война

Четата на Георги Въндев

Близо столетие Петричкият инцидент от 19 до 28 октомври 1925 година е премълчавана страница в българската история. Официално се казваше – за да не дразним гърците.

Какво всъщност се е случило тогава, само 6 години след унищожителния за България Ньойски договор?

На 19 октомври 1925 година при граничен пост №1 в Беласица гръцки войник провокативно влиза в българска територия и след предупреждение е застрелян от български граничар. Гръцки граничари се опитват да приберат тялото и започва престрелка. Генералът българомразец Теодорос Пангалос това и чака. На 22 октомври 1925 година, без да обявява война, заповядва на VI гръцка дивизия, разположена край Сяр, да нахлуе в България. Девет батальона с планинска артилерия, картечници и минохвъргачки прекосяват българската граница на фронт от 30 км и навлизат на 10-12 км в страната. Нахлуват в крайграничните села и безчинстват.

“На 19 октомври съседката ни Гърция предизвика пограничен инцидент, за да се разрази война против обезоръжена България и беззащитните села край Петрич. С болния си мозък гръцкият българомразец генерал Пангалос си внушава, че е дошъл моментът да осъществи гръцката Мегали идея за Велика Гърция. 100-хилядна гръцка армия нахлува в България, за да заграби нови земи. Рано сутринта, когато трудолюбивите българи тръгват за полето, откъм село Кулата загърмели пушки и картечници. Гръцките войници и разбойниците андарти опустошават селата Кулата, Чучулигово, Марино поле, Марикостиново, Долно Спанчево, Ново Ходжово, Пиперица, Лехово. Задигнали от къщите всичко ценно, което могли да пренесат. Изклали свинете, овце, кози, кокошки. Задигнали магарета, коне, каруци. Пробили много бъчви, току-що напълнени с вино. Опожарявали сгради, убивали невинни хора, изнасилвали жени и стигнали до покрайнините на град Петрич“, разказва пред „Телеграф“ 89-годишната Надежда Въндева, дъщеря на войводата Георги Въндев.

 

Отпор

В това време баща й, войводата Георги Въндев, е в поробената от сърбите Македония с чета. Когато чува гърмежи на оръдия откъм Беласица, веднага се обажда на генерал Протогеров в София. Заповедта е да се защити град Петрич. Георги Въндев с над 100 четници бързо се връща от Струмишко. Прави се защитен обръч около Петрич. На 23 октомври Георги Въндев образува щаб на ВМРО, като за помощник бил извикан от позицията околийският военен инструктор кап. Борис Бунев, брат на героинята Мара Бунева, която 3 години по-късно застрелва на алеята до Камен мост на Вардар в Скопие мъчителя на българите Прелич. За 2 дни е мобилизирано всичкото мъжко население на града и селата наоколо. Над 3000 защитници, разпределени в 5 групи са в подчинение на войводите. Заедно с четите на ВМРО и местното население, подпомогнато и от малцината български граничари с 3 картечници и един взвод пехота за 7 денонощия прогонват гръцките неканени гости чак до границата и спасяват честта на България. Петрич е спасен от гръцка окупация и опожаряване.

 

Европа

Своевременно българското правителство уведомява Обществото на народите (ОН). Съветът на ОН е свикан незабавно и е изпратена телеграма до правителствата на Гърция и България за спиране на военните действия и оттегляне на гърците до старите граници. На 26 октомври 1925 г. съветът взима решение за създаване на международна комисия, която да отиде на място и да разследва инцидента. Гърция е призната за виновна страна и първоначално е трябвало да изплати на България за нанесените щети при нападението репарации от 50 милиона златни лева, но после тази сума е намалена на 30 милиона.

На 6 ноември 1925 г. Георги Въндев изпраща доклад до Ванчо Михайлов, в който описва как е протекла организацията за отблъскване на гърците:  “Първото ми решение, което взех, бе следното: смърт за всички, но не и гръцки крак да омърси град Петрич”.

От изплатените 30 милиона лева на България 1 милион и 200 000 лв. са отделени за награда на защитниците петричани. Пръв Георги Въндев се отказва от паричната награда и предлага с тези пари да се построи гимназия в града.

В своите спомени участникът в сраженията Иван Харизанов Митов пише, че с тези пари са построени казармата, болницата и гимназията. Когато се започва строителството на гимназията, парите стигат само за изграждане на първия етаж. Тогава петричани се самооблагат и с набраните средства се довършва гимназията, която наричат “Пейо Яворов”, припомня Надежда Въндева, позовавайки се на разказаното от баща й.

Строгите заповеди на Общество на народите, отстъплението на гръцките войски и наложените репарации са тежко морално поражение за гръцката политика. Затова ген. Пангалос изгуби властта си и е подведен под съдебна отговорност в Атина.

 

US журналист разказва за нечовешки зверства

 Само в едно от българските села при оттеглянето им от България гърците извършват нечовешки зверства. Свидетел е американският журналист Р. Маркам, кореспондент на в.“Кришчан Сайънс Монитор”, който посещава тази област месец след събитията: „Едно 16-годишно момче е било нарязано на парчета със секира. Над трупа му плаче неутешим баща. Трима мъже убити. От 50 къщи в селото, всички новопостроени, 4 са били запалени, а 7 разрушени. Една жена и едно 15-годишно момиче са били изнасилени. Жени, арестувани и затворени в училищната сграда, са били изтезавани, за да им вземат парите. Къщите и хамбарите са били изпразнени. Добитъкът е бил отнет. Не е останал в къщите нито един стол, нито един железен креват. Взети са били даже рамките на прозорците, вратите и всякакви кожени предмети. Бъчвите продупчени, а виното е било излято. В селото не е останало нито едно кило сирене. По целия път към границата са разпилени тютюн, памук, жито, царевица. В никоя къща не е оставена една дреха. Жителите са се приютили в двора на училището, където е запален огън. Недалече от селото е трупът на 6-годишно момиченце, което напразно се е опитало да избяга. Едно друго дете е умряло от страх. Една майка е била изнасилена пред собствените си малки деца, в собствената й къща. Плачът на хилядите бежанци, които търсят близките си или имотите си, отива направо в сърцето…”

Подобни статии