Петър Димков спасил къщата на Левски

Лечителя вдигнал на крака Людмила Живкова след катастрофата през 1973 г.

На младини Петър Димков е имал сериозни здравословни проблеми и така се обърнал към алтернативната медицината

След броени дни е Еньовден - празникът на билките. Малцина посветени българи обаче са знаели тяхната скрита сила, с която успели да изцерят хиляди българи. Казвали са, че една билка може да помогне на един човек за едно, а на друг - за съвсем различен проблем. Най-даровитите ни фитотерапевти често съставяли седмични и неколкомесечни програми с комбинация от растения, като така лекували и неизлечими наглед заболявания.

Може би най-даровитият наш билкар е Петър Димков, наричан още Лечителя. Според негови съвременници над 300 000 души са минали пред скромната му къща на улица „Златовръх“ №47. И то без да се броят тези, на които той е помогнал индиректно с рецептите в своите книги. Прегледът при него протичал по следния начин - той поглеждал очите на болния, тъй като владеел ирисова диагностика, разговарял с него, а накрая поставял диагнозата. Но лечебния план изпращал после по пощата, като взимал адреса на всеки пациент. По 30 души преглеждал знахарят ката ден. По 50 писма пък е получавал от провинцията и чужбина. По едно време станал толкова популярен, че на пликовете пишело само „До Петър Димков-България“.
След 1933 г. той получил много благодарствени писма и за спасяването на къщата на Левски от разрушаване. Като командир на 21-ва средногорска дружина Димков поставил караул пред светинята в Карлово веднага след като узнал, че според градоустройствения план през къщата на Дякона трябвало да мине път. За това провинение го грозял дори военен съд. Вместо да се притеснява, с духова музика Димков събрал дарения и дори реставрирал къщата на Левски за 40 дни. Скоро обаче заради този случай и дворцови интриги той се уволнява и се посвещава да помага на хората.

9 септември

Не само по царско време, но и при комунизма народният лечител си имал доста проблеми. След 9 септември 1944 г. в дома му е поставен милиционер, който да следи дейността му. После на знахаря периодично му било забранявано да практикува. Парадоксално обаче членове на тогавашната върхушка се възползвали тайно от знанията и опита на Димков. Знае се, че сред излекуваните от него е Людмила Живкова. При тежка катастрофа през 1973 г. черепът на дъщерята на Тодор Живков бил пробит. Въпреки че били хвърлени стотици хиляди долари народна пара, дори най-именитите доктори не успели да й гарантират оцеляване в бъдещето, както и да я отърват от силното главоболие и от белега, който тя криела с тюрбан. Принцесата на тогавашния режим имала още титаниева пластина, която пазела главата й от нови увреди. Твърди се, че с билковите си рецепти Димков успял да спаси и удължи живота й. Той отървал видната си пациентка от адската мигрена и дори заличил значително белега й. Срещите си с нея той правил тайно в апартамента на свой довереник в кв. „Люлин“.

Дарба

 

Дарбата си да лекува Димков наследил от майка си, известна знахарка, която приемала у дома си. Кой знае защо обаче, след като навършил 12 години, родителите му - преселници от Македония, решили да го изпратят в Русия да се учи за военен, а не за лекар. Слабоизвестен факт е, че за това помага вуйчото - секретарят на Цариградската патриаршия Никола Димков, който съдейства Петър да замине кадет в Русия. Оттам обаче бъдещият лечител се завръща с абсолютно разбито здраве и психика. Млад човек с над десетина заболявания. Накрая за капак Димков се изправя лице в лице със смъртта, след като вследствие на язва се скъсва червото му и кръвта му се замърсява. Столичен лекар спасява живота му, като го оперира при 41 градуса температура. След интервенцията различните му болежки продължават да го мъчат. Димков признава, че през 1927 г. дори му минавало през ума да сложи край на живота си.

Неволята

Но неволята учи, е казал народът, а Петър Димков сам започнал да търси спасение. Така попада в дебрите на австро-немската школа и методите на Луи Куне. По-късно през 30-те години вече познава и трудовете по алтернативна медицина на Себастиан Кнайп. Димков съчетава модерните за онова време методи за лечение с традиционната българска лечебна практика, която усвоява от майка си и после доразвива. Един преглед при Димков протичал с ръкополагане, при което той шепнел древни молитви. И до ден днешен техните думите остават загадка. Иначе използвал целия арсенал от родни билки като бял равнец, лайка, страшниче, върбинка, липов цвят, маточина, риган и ред други. За черния бъз казвал, че е ненадминат имуностимулатор.
Традицията да правим сироп за разреждане от реден черен бъз със захар дължим именно на него.
След кончината на Димков през 1981 г. по неговия път да сбира рецепти и да помага тръгва близкият му приятел - агрономът доц. Живко Куновски. Според него лечебната традиция и тайната на билколечението сме наследили от траките и прабългарите. Внукът на Димков също стана изтъкнат лечител.

Ванга помагала с росата от растенията

Българската пророчица баба Ванга е другият българин, който е излекувал хиляди с помощта на лечебните растения на България. „За всяка болка има билка“, казвала даровитата жена.
Нейната снаха д-р Здравка Методиева си спомня, че тя често препоръчвала на хората да се поливат с вода, в която са сварени билките, защото лечебното им действие най-добре прониквало през кожата на тялото.
Според Ванга, когато се облива тялото, през кожата навлиза в организма толкова от билката, колкото количество е нужно. За такива процедури най-често препоръчвала да се използва крината - тя се образува, когато се събере сеното накрая.
«Това, което остава като най-ситната част, майка Ванга наричаше крина. Запитвала съм я защо именно крина, а не цялото сено, а тя ми отговаряше, че в крината се съдържат цветчетата на билките, а те са многообразни и колкото повече видове има на ливадата, толкова по-богат букет съдържа. Обливания на тялото препоръчваше при стрес, неврози и психични разстройства, при хора с невродермити и екземи», разказва д-р Методиева.
По думите й на други хора пророчицата казвала да напълнят възглавница с лавандула или с диви теменужки, с водорасли от морето или други билки и да спят на нея, като периодично сменят пълнежа.
На един човек, който страдал от сърдечна невроза и кошмарни сънища, изненадващо мъдрата жена препоръчала да пие сутрин на гладно росата от листата на цветята в градината му. Той изпълнил заръките й и наистина се почувствал по-добре - нервната му система се успокоила, сърдечните оплаквания изчезнали. «И започна да твори с нови сили, защото беше човек на изкуството», споделя д-р Методиева в своята книга за феноменалната жена.
Иначе днес по пътя на легендарните ни лечители в по-ново време вървят даровити българи като проф. Христо Мермерски, Васил Канисков, Еньо Миланов, Д-р Атанас Михайлов и много други. Не са рядкост и случаите по селата, в които само една рецепта за камъни в бъбреци или изгаряния се предава в даден род от поколение на поколение. И подир дядото или бабата лечител след това техните син, дъщеря и внуци използват древното ноухау, за да церят пациенти от цял свят.


Дядо Влайчо лекувал и в лагера „Белене“

Дядо Влайчо също е легендарен лечител и прорицател. Той изстрадва своята дарба, като минава през мините в „Бобовдол“, откъдето е откаран в лагера в „Белене“. Там той помагал на затворници, като ги съветвал какво да ядат от дивите храсти, че да се излекуват от безкрайните болести на това адско място.
Знахарят ясновидец е роден в село Коньово, Новозагорско, на 15 август 1894 г. в заможно семейство. Още от малък проявявал пророчески дарби. Казват, че сред първите му сериозни предсказания били думите за идващата Балканска война (1912 г). След започналата мобилизация той започнал да предсказва кой от мъжете ще се върне жив и здрав от фронта.
В своята кариера дядо Влайчо е бил безсребреник, защото досущ като библейски герой до смъртта си през 1981 г. никога не взимал пари за лечение на хората.
Казвал, че лечението с билки понякога е по-бавно, но безотказно, затова и той го препоръчвал на всички. За алкохолизъм той съветвал да се пие по 1 кафена чашка чай от хмел сутрин и вечер. При дразнение на дихателните пътища давал отвара, в която за 5 минути е врял корен от женско биле. Белите дробове укрепвал по същия начин на приготвяне с два дафинова листа и една супена лъжица орлови нокти.

Емил Елмазов ни завеща знанието за лимеца

Прoчутият билкaр и лeчитeл д-р Eмил Eлмaзoв ни напусна през 2019 г. Тoй обаче свърши огромно добро за идните поколения, като остави знание за много билки и рецепти и тяхното използване. Но най-голямата заслуга на Елмазов е в популяризирането на древния сорт пшеница - лимеца.
В началото той го мислил за билка заради лечебните му свойства. Растението тушира лошия холестерол, прочиства кръвта, бори се срещу бича на новото време - затлъстяването, алергиите, страховите неврози. В същото време организмът получава достатъчен витален импулс да върши ежедневните си задачи.
Според Елмазов лимецът е съществувал и преди 17 хиляди години и е бил първата пшеница по нашите земи. Според него именно с лимеца българският род е оцелявал и в най-тежки момент. Със зърното, обвито като в скафандър в четири люспи, се е хранил самият Божи син.
То не предизвиква глутенови алергии, като в същото време високите нива на витамин В1 и В3 и ключовите за живота минерали - калий, магнезий, манган, калций, желязо, цинк, фосфор и сяра, правят лимеца храна номер 1 на бъдещето. То има и икономически ефект, тъй като се отглежда лесно, а би се котирало на фона на генетично модифицираните сортове.
Според Елмазов светлото бъдеще на България, предречено не от един и двама пророци след 2020 г., минава през опазване на чистата ни природа и засяване на 1 млн. дка площи с чудото, наречено лимец. След като започне да се употребява масово в България, тази храна ще пречисти токсините от тялото на българина и ще извиси мирогледа му. В икономически аспект лимецът ще даде възможност на много дребни стопани да се замогнат. Други пък ще развиват екотуризъм, който ще привлича хиляди чужденци годишно, вярваше Елмазов.

Подобни статии

  • На 69 години си отиде синът на Тодор Живков - Владимир Живков

    На 69 години си отиде синът на Тодор Живков - Владимир Живков

    На 69 години почина синът на бившия генерален секретар на ЦК на БКП, министър- председател на НРБ и първи председател на държавния съвет Тодор Живков – Владимир. В последните години той се пазеше в сянка от прожекторите и караше старините си скромно. Както е популярно напоследък, веднага след новината за кончината му се появиха писания, че е загинал от усложнения, получени след прекаран коронавирус.

    387