Петър Статев, председател на надзора на „София Тех Парк“: Суперкомпютърът ще заработи през октомври

С помощта на цифрови двойници ще се правят молекули и ще се тестват конструкции при земетръс

Петър Статев е магистър по телекомуникации от ТУ-София. Председател е на Надзорния съвет на „София Тех Парк“, на Управителния съвет на ДЗЗД консорциум „Петаскейл Суперкомпютър – България“, на фондация "Клъстер Информационни и комуникационни технологии", на „Клъстер по Телекомуникации“, на „ЕЕС Телеком Консорциум“ и други организации в областта на ИКТ

"Има заявки за изпълнение на задачи от научната общност, водим преговори и с компании", казва Петър Статев, председател на надзора на „София Тех Парк“.

- Г-н Статев, какво показват изпитанията на суперкомпютъра към този момент? Всичко наред ли е, възникнаха ли проблеми?
- При всички изпитания, които минаха до момента, нямаме съществен проблем, който да ни спре пред двете цели – първо, на 11 юни да кандидатстваме в световната класация Топ 500 за работоспособност и изчислителна ефективност на суперкомпютри. След това нашата цел е не по-късно от 1 юли да приемем машината от изпълнителя, което е доста сложен процес заради факта, че това е изключителен комплекс от системи.
- Какво означава това?
- Това означава, че в договора между нас и изпълнителя Atos са заложени параметри – устойчивост, надеждност, изчислителна мощност. Всички те трябва много внимателно да бъдат проверени. Ще дам пример. Суперкомпютърът се състои от над 1000 нода (б.р. - nodes), в които има множество процесори. Те са свързани с мрежа, която е 200-гигабитова. Представете си колко време би ви трябвало, ако не използвате автоматизация, да проверите, че наистина изградената система постига тези параметри.
- След като бъде приет през юли, кога се очаква реално да започне да изпълнява първите задачи?
- Тестово вероятно още в първия ден. А реално - когато бихме имали конкурентни на останалите компютри възможности. Само допреди десетина години е нямало никаква конкуренция между отделните суперкомпютри, защото, първо, са били малко, и, второ, са били употребявани от много затворени екипи от учени и много често индустрията има собствени такива машини. Като казвам индустрията, имам предвид и военната индустрия.
- БАН също имат суперкомпютър. С какво е по-различен?
- Сегашният суперкомпютър е всъщност трети у нас. Има един, който стои в Министерството на транспорта и информационните технологии и съобщенията. Той е за музей. Не работи отдавна. Вторият, който е в БАН - Авитохол – колегите го поддържат в добро и адекватно състояние. Той работи, обслужва главно научни изследвания и академични задачи. Ние имаме амбицията компютърът Дискавърър в много по-голяма степен да е адекватен на времето, в което се появява. Както казах, в момента има пазар на услугите на суперкомпютри. И ние се съревноваваме на този пазар. Това изисква да сме постигнали оптимален начин и готовност за решаване на различни задачи. На нас ни трябва време от формалния момент, в който изпълнителят Atos ще ни предаде работещата машина, до момента, в който реално излизаме на пазара. Считаме, че за този процес ще ни трябват минимум три месеца.
- Три месеца след юли, за да започне реално да изпълнява конкретни задачи?
- Той може от първия ден да изпълнява задачи, но няма да ги изпълнява по оптималния начин. Машината е толкова голяма, че тя би могла да изпълнява много задачи паралелно.
- Значи ли това, че трябва да се изпълняват няколко задачи едновременно и това ще бъде ефективен начин за използване на ресурс?
- Не само. Всичко зависи от сложността и големината на задачата. Може да има задача, която да изисква ресурса на целия компютър. Например моделите на прогнозиране на времето. Зависи колко голяма база вземате – дали само локална или национална, дали европейска или световна. Ако трябва да създадете текущ модел на световното време, разпределението на различните явления в атмосферата, този компютър не стига. Ето ви пример за такъв клас задачи, които биха могли да погълнат целия му ресурс.
- Има ли вече заявки за изпълнение на задачи от суперкомпютъра?
- Има, да. България има следа в използването на суперкомпютрите. И към настоящия момент с Авитохол на БАН работят научни колективи. Така че тези колеги, на които там ресурсът не стига, моментално си подават заявки и ще дойдат при нас.
- Това са заявки от БАН, така ли?
- Не само от БАН. В научната общност много често има смесени екипи от учени от цяла Европа. Както и Авитохол в момента е физически в БАН, но не се използва само от БАН. Там смятат хора и от СУ, и от Техническия университет. Те участват в европейски проекти. По същия начин е и при нас. 35% от ресурса на компютъра ще бъдат предоставени преди всичко на европейските ползватели на суперкомпютри.
- Има ли заявки от компании?
Водим преговори с компании. Имаме малко по-широки амбиции. Да, тук ще се правят научни изследвания, но ние искаме във времето да увеличаваме дела на ресурса, който ще бъде използван от индустрията, по-точно от малки и средни предприятия, което е изключително интересна задача. Нашата амбиция, даже сме започнали вече и имахме първа среща по този въпрос, е да доизграждаме, тоест да допълваме суперкомпютъра с още системи. Целта ни е да може в рамките на не повече от година от официалния му старт той да се превърне в облачна среда, в която вие да можете да ползвате тази услуга, както ползвате услугите на Гугъл мейл или която и да е друга облачна услуга.
- Какви задачи за изпълнение са заявени от компании?
- За какви задачи не мога да ви кажа и веднага обяснявам защо. Искам да дам следния пример. В бизнеса с тези високопроизводителни изчисления основният продукт, който се получава, е някаква интелектуална собственост. Давам ви пример с фармацевтичните компании, които създават нов вид молекули. Само че те не ги създават физически, не ги смесват в епруветки, а ги създават като компютърни модели. Това нещо струва страшно много. Няма как да ви кажем кой какви молекули иска да изследва.
- В каква област са поне тези компании?
- Областите са абсолютно ясни. Фармация, медицина, сеизмология, околна среда, климат, нови материали. Става въпрос за преговори с компании. Защото, за да имаме заявки, ние трябва да имаме работеща машина. В бизнеса, за разлика от академичната среда, времето е супер важно. Не можем да им кажем – гледайте сега, елате октомври да смятате. Те искат да знаят, ако днес ни дадат пет лева, какво ще получат срещу тези пет лева.
- От кои държави са тези компании?
- Засега от ЕС. Но отваряме нов фронт – американски компании, които са във финансовия и цифровия маркетинг.
- Кои са тези компании?
- Това не може да се каже без тяхно разрешение. Защото имаме защита на интелектуалната собственост и конфиденциалност.
- Колко ще струва използването на суперкомпютъра от компании и научната общност?
- Все още не можем да ви кажем, защото стигаме до темата за зелената енергия. Още в момента, в който почнахме да го строим, сключихме договор с ЧЕЗ те да ни предоставят енергия, която да е микс от възобновяеми източници. Още от началния момент искаме да позиционираме нашия компютър като обслужващ тези две тенденции в бъдещето – възобновяема енергия и зелена енергия. Това е микс, всеки месец е различен. На този въпрос ще отговоря през юли, когато започнем да работим. Тогава ще знам конкретните цени на микса.
- Какви са първите заявки, които са дошли от научната общност?
- Първите задачи дойдоха от химиците в България. Те са от мултидисциплинарни екипи не само от университета, но и от БАН. Като тип области, най-грубо казано, е от много малки до много големи неща, за които да се използва суперкомпютърът. В областта на химията това са задачи, които трябва да се решават на ниво молекула, атом или електрон. И тези задачи са свързани, от една страна, с материалознанието, от друга страна, с изготвянето на лекарства.
- Стана известно, че има заявки и за задачи в областта на сеизмологията...
- В България има дискусия доколко сградите отговарят на земетръсните изисквания. По-важният въпрос е как ще проектираме бъдещите сгради и как ще одобряваме, когато някой дойде с проект за сграда, дали тя отговаря на тези изисквания. Има два начина. Единият начин е да накараме строителя да произведе един конструктивен елемент и да отиде в една лаборатория, каквато още няма в България. Да вземем една стая от бетон и да я тръскаме нагоре-надолу, наляво-надясно, за да видим какво ще стане. Светът го е измислил отдавна. Най-напред се прави цифров модел на вашия конструктивен елемент – колона, мост, стая или каквото искате. След което ние с помощта на един от софтуерите можем да симулираме въздействието на земетръсните вълни върху тези компоненти на сградата. И в много голяма степен да решим въпроса отговаря ли тази конструкция с нейните параметри, състав на материали и т.н. на земетръсните ни изисквания.
- Откъде е тази заявка?
- Ние работим с УАСГ по този въпрос. Има национален център по сеизмично инженерство, отговарящ за проблемите, свързани със сеизмологията, който се намира в УАСГ. Той е интердисциплинарен между няколко университета и министерства. Ние работим с тях изключително активно през последните две години. Това е един добър пример какво можем да правим. Хората вече знаят, че нещата могат да се решават чрез т.нар. цифрови двойници.
- На какво залагате да бъдете конкурентни спрямо други подобни суперкомпютри в света?
- Има разлика в цената на електричеството в държавите, но не там е конкуренцията. Голямата конкуренция е между познанията и опита на екипа, който управлява суперкомпютъра. Ако той е добър, клиентът не разбира как му се изпълнява задачата. Ако не е добър, тогава влиза в една безкрайна спирала на опити заедно с клиента, които могат да отнемат една година.
- Смятате ли, че ще има достатъчно заявки за използване на суперкомпютри?
- Нямам никакво съмнение. Светът и особено младите хора се развиват много бързо. Сигурен съм, че най-бързо при нас ще дойдат хората от финтех индустрията.
- За какво?
- Когато създават нови бизнес модели. Вземете например застраховането. Битката между застрахователите е абсолютно безпощадна. Изкуството е да се направи услуга, която в максимална степен да изглежда най-покриваща щети за клиента, но в същото време от гледна точка на застрахователя, базирайки се на статистиката на териториите, на които работи, трябва да е печеливша.

Подобни статии