Пилотът Карлос Сайнц: Испания има куражлия за селекционер

В Италия съм си като у дома, но сърцето ми е червено, обяви асът на Ферари

Пилотът от Формула 1 Карлос Сайнц тази вечер ще забрави, че голяма част от живота му минава в Италия и кара за Ферари, защото в полуфинала на Евро 2020 неговата Испания се изправя срещу „адзурите“. В навечерието на сблъсъка той даде интервю пред репортерката на вестник „Република“ Алесандра Ретико.

- За кого ще викате в полуфинала на Италия – Испания?
- За Испания, естествено. Макар Луис Енрике да не извика никого от любимия ми Реал (Мадрид). Испания е моята страна, сърцето ми е червено. Хубавото е, че ще гледам полуфинала заедно с цялата „скудерия“, но ще се постарая да бъда на по-голямо разстояние от другите.
- Не отделяте поглед от телефона си, какви ги вършите?
- Извинявай, изчакай малко, свършвам една партия шах.
- С кого играете? С Шарл Льоклер?
- Как позна? С Шарл играем много, имаме общи интереси, сърдечни приятели сме и както се случва във всяко едно добро сработване между двама души, в началото на всичко е уважението един към друг. Било то на пистата или що се отнася до ценностите, които споделяме извън нея. Само не ме питай кой ще бие на шах.
- А как ще свърши мачът на стадион „Уембли“?
- Така, че не съм сигурен дали трябва да го гледам изобщо заедно с целия отбор. Само като се замисля, че ще бъда в абсолютно малцинство. Шегата настрана – мисля, че мачът ще бъде много интересен!
- Кои са вашите любими футболисти?
- Като фен на Реал веднага казвам - Серхио Рамос! Ще ми липсва, ще ни липсва, но аз му пожелах всичко най-добро оттук нататък. Много ми харесва Лоренцо Инсине, но се надявам сега да не играе толкова добре. А доколкото до треньора Луис Енрике – той е куражлия, има голям опит и най-вече притежава страхотна страст към футбола.
- Наистина ли ви ядосва фактът, че в тима няма нито един играч от Реал?
- В действителност не ми пука. Защото ти викаш за твоята страна и аз ще направя точно това.
- При все това вие ставате все повече и повече италианец, даже имате къща в Маранело, недалеч от завода на Ферари.
- Винаги съм се чувствал прекрасно в Италия. Започнах да я обикалям още от 11-годишен, за да участвам в надбягванията с картове. Всички отбори и механиците бяха италианци, схванах много бързо как разсъждават, научих се да говоря и езика им. Дори имах късмет да се състезавам за италиански отбор във формула BMW, след това бях три години в Ред Бул и сега съм във Ферари. Ние, испанците, сме много близки с вас като култура, ето защо в Италия се чувствам като у дома. И в Макларън се чувствах добре, макар че ми трябваше много повече време, за да свикна с англосаксонския начин на живот.
- Не се усмихвате много, не изглеждате латино тип. Или това е само плод на зрелостта ви?
- Когато съм пред телевизионните камери, обикновено работя и съм изключително концентриран. Винаги мисля за моите си неща и може би забравям да се усмихвам. А зрелостта е нещо положително. Налага ти се, когато приемеш да бъдеш отговорен за 600 души, които работят за теб и за постигането на твоите цели. Това ми се случи още като 15-годишен, когато бях взет в програмата на Ред Бул за подготовка на състезатели за Формула 1. Трябва да можеш да устояваш на натиска, да го управляваш, за да станеш лидер. Иначе доникъде няма да стигнеш.
- Вие напуснахте сам Ред Бул и това бе доста смел избор.
- Чувствах се зле приклещен в оня момент. След три години, в които се представях много добре, не правех и крачка напред. Ред Бул залагаше на Верстапен и Рикиардо, а аз съвсем не исках да бъда тяхното второ блюдо. Стремях се към нещо повече. Трябва все пак да им благодаря – оставиха ме да направя сам моя избор.
- Много ли сте амбициозен?
- Изключително.
- Като баща си?
- По характер приличам на майка си. Израснал съм заедно с нея, както и сестрите ми Бианка и Ана. Татко беше непрекъснато някъде, за да участва в ралита. Опознах го наистина добре, когато станах на 11. Тогава започнах кариерата си и той започна да ме придружава. От него прихванах стила и методологията на работата. За съжаление в Маранело вече не ям паста. По време на карантината миналата година промених навиците си, защото открих, че храната променя не само физиката ти, но също така мотивацията и ума ти. Ако искаш да бъдеш професионалист, не трябва да правиш нищо случайно.
- Твърде сте сериозен и педантичен. И вие ли се обучавате за Ферари 2022 на симулатора?
- Разбира се, поне от миналия февруари.
- Какви са впечатленията ви?
Философията на Формула 1 и самата кола са коренно различни от болида за тази година. Пилотите трябва да се приспособим към нея и да се научим да я караме, независимо че всичко е оптимизирано изцяло, променя се из основи.
- Но каква е ролята сега на пилота във Формула 1, където се залага все повече и повече на технологията?
- Пилотът играе важна роля не само на пистата, но и извън нея. Човешкият фактор, който той внася в един отбор, ще бъде винаги от голямо значение. Винаги съм казвал, че пилотите се вписваме в половин секунда от най-добрия до най-непохватния. Следователно, когато видим, че става дума за разлика от секунда – секунда и половина, си даваме сметка, че колата е много по-важна от нас. Докато не караме една и съща кола, няма да се знае със сигурност кой е най-добрият, тъй като колите сега имат по-голямо значение от пилотите. И това е най-големият проблем на Формула 1.
- Но все пак не може да не е имало в историята и пилоти, които да са изпъквали над другите?
- Шумахер заради умението да се вписва в отбора – за мен той е основен пример тук, във Ферари. Другият е Сена – изключителен не само на пистата, но и извън нея, изключително харизматичен мъж. Велики са също така Хамилтън и Алонсо. Никога не са карали един срещу друг, никога няма да се разбере кой от двамата е бил по-добър, епохите се променят и това е красотата на този спорт.
- Какво ви харесва във Формула 1?
- Надпреварата. Да застанеш срещу най-добрите пилоти в света, които карат най-добрите коли, е нещо, което те принуждава да ставаш с всеки изминал ден все по-добър. Също така фактът да си част от един истински елит – да работиш в екип с най-добрите инженери, механици и пресаташета, които могат да се намерят в света. Така е поне във Ферари.
- Коя е вашата слабост?
- Имам към 3 милиона последователи в социалните мрежи. Считам се отговорен и задължен към тях, защото трябва да им дам пример с поведението си и начина си на живот. Не мога да правя глупости. А не се откъсвам от телефона, но това е мисля слабост на цялото днешно общество.

Подобни статии

  • Шоуменът Венци Мартинов: Правя нов спектакъл за 100-годишнината на Парцалев

    Шоуменът Венци Мартинов: Правя нов спектакъл за 100-годишнината на Парцалев

    В „Пътуващо кино“ организирам конкурс за мис

    "Би трябвало през тази есен да оберем плодовете на лятото с положителен смисъл – круши, ябълки, овце, вино, ракия; хубави жени/мъже - кой каквото си търси, за да има една спокойна есен, повече приятни жизнено лични вълнения; да няма много вълнения от типа кой ще спечели изборите", казва в интервю за "Телеграф" шоуменът Венци Мартинов.

    256
  • Даниела Петкова, ПОК

    Даниела Петкова, ПОК "Доверие": Хората предпочитат да получават втората си пенсия разсрочено

    "Към момента преобладаващата част от хората, които не отлагат пенсионирането си и подписват договори, въз основа на които следващия месец ще започнат да получават парите от партидите си, без изненада са тези, които имат право на разсрочено плащане. Предпочитаният от тях размер, също без изненада, е ориентиран около максималния, разрешен от закона и той в момента е 300 лв., съответстващ на минималната държавна пенсия. Хората очевидно имат нужда от пари и не се интересуват толкова от срока, колкото от размера на ежемесечното плащане. Единици са тези, които искат по-нисък размер на месечните плащания, за по-дълъг период от време, но има и такива", казва Даниела Петкова, шеф на ПОК „Доверие“ и член на УС на БАДДПО.

    72
  • Проф. Илко Гетов, фармацевт: На най-ниското ваксинационно ниво сме в Европа

    Проф. Илко Гетов, фармацевт: На най-ниското ваксинационно ниво сме в Европа

    "Няма как да звуча позитивно, след като няколко пъти ми се задава въпросът от страна на европейските ми колеги „защо е толкова нисък процентът на имунизираните“. Аз не мога да им отговоря защо. Всеки път става въпрос за едно и също - те казват нали имате ваксини, какъв е проблемът защо в България имунизираните са под 25%. Не мога да им дам отговор", казва фармацевтът проф. Илко Гетов.

    127