Superstition Mountain - Планината на суеверията

Планината на суеверията, където се смята, че има заровени несметни богатства.

В горите на Аризона през януари 2011 г. са открити останките на трима мъже, изчезнали през юли предишната година. Къртис Мериуорс, Ардин Чарлз и Малкълм Минкс от Юта намерили старинна карта с отбелязано върху нея съкровище. Насочили се натам. Последното място, където били видени бил мотел, в който пренощували. Оставили там багажа си, като заявили, че ще се върнат. Но не се върнали никога повече...

Роднини на тримата съобщили за изчезването им в полицията след няколко дни. Те били обезпокоени, че са изгубили връзка с близките си – радиостанциите им не работели, а също и мобилните телефони. Шест дни екипи претърсвали района, където се предполагало, че са закъсали, но единственото, на което полицейските служители се натъкнали, бил изоставеният автомобил, с който те пътували. Машината била зарязана в подножието на планината.

В Америка отдавна битуват страховити легенди за скрити съкровища. Някои от тях са измислени от начало до край за развлечение на туристите, а други са основани на истински факти.

Superstition Mountain - Планината на суеверията, е разположена в щата Аризона насред знойна долина, оградена с внушителни кактуси, недалече от град Феникс. С нея са свързани много смразяващи кръвта истории. Но това не може да спре ентусиазма на търсачите на съкровища, убедени, че тях проклятието, което тегне над това място няма да ги стигне.

Легендите гласят, че тайнствени стражи от незапомнени времена бранят някогашна мина, където е заровено най-голямото от всички богатства. Никой не ги е виждал на живо. Или поне не е оцелял след срещата с тях. Но съществуват действително доказателства, че земите на днешна Аризона са били обитавани от развитите индиански цивилизации Хохокам и Моголон. Първите племена, както и Анасази, живеели в централна Аризона и речните долини, а Моголон – в пустинните места. Към 13 век от новото летоброене те били принудени да напуснат земите си заради повсеместната суша. Не можели да отнесат със себе си всички богатства и затова ги заровили, като се надявали някой ден да се върнат обратно. През 16 век  пристигат испанците и откриват тук племената Навахо и Апачи.

Първият европеец, запознал се с древната култура, е испанецът Фриара Маркос де Низа, пристигнал в този район през 1539 г., за да търси легендарните Чбола – седем града, построени изцяло от злато. Според някои исторически източници се е завърнал и е казал, че се е уверил в съществуването на един от седемте града. Според други – изчезнал безследно. Днес само монументът му напомня, че е бил по тези земи.

В средата на XVI век йезуитски свещеници от Испания започват да изграждат свои мисии в днешна Аризона и Ню Мексико. Те установяват контакти с местните индианци от племената апачи, които им помагат в златотърсаческите им начинания. Но 200 години по-късно йезуитите били принудени да напуснат тези места. Според едни версии те заплашили апачите да не разкриват местонаходищата на скритите съкровища. Според други – това си била индианска инициатива. Според трети – местните хора отдавна са изгубили дирите на заровените богатства, така че не е и имало какво толкова да крият. Но слуховете за митичните стражи остават все така актуални.

През 1848 г. многобройна мексиканска фамилия се отправила на златотърсачески поход. Те извадили късмет и намерили доста злато. Но докато го мъкнели обратно, попаднали на индианска засада и били изтребени до крак. Оцелял само един от фамилията Пералта, който след завръщането си в Мексико разказвал, че по време на престрелката куршумите не ловели проклетите индианци, защото те били зомбита, излезли от гробовете си.

През ХХ век в Планината на Суеверията са регистрирани няколко доста загадъчни смъртни случая на търсачи на съкровища. Адолф Рут изчезва, докато търси изгубената мина през 1931 г. Неговият череп – с дупки от два куршума, е намерен половин година по-късно.

Адолф е син на Рут Ъруин, която се занимавала във Феникс с адвокатска практика. През 1912 г. тя спасила от тежка присъда някойси Педро Гонзалес. Благодарният клиент признал пред нея, че е потомък на оцелелия Пералта и й връчил старинна карта, на която било показано точното местоположение на рудника в Планината на суеверията.

Рут не вярвала в истории за зомбита, призраци и скрити съкровища, така че картата била забутана в някакъв шкаф. През 1931 г. Адолф я намерил и решил, че шансът не е за изпускане. Но, както вече стана ясно, картата не му донесла късмет.

След като се установило, че намереният череп е на изчезналия Адолф, през януари 1932 г. към мястото се отправила група от доброволци, които намерили още негови кости, оглозгани от дивите животни, както и личните му вещи. Сред тях имало пистолет и чекова книжка, на една от страниците на която той бил написал, че е открил призрачния рудник. Следвала знаменитата фраза на Юлий Цезар „Дойдох, видях, победих”. Но сред вещите не била намерена картата.

През 1942 г. в горите били намерени обезглавените останки на Джеймс Крейви, който също се бил отправил да търси легендарното съкровище.

Три години по-късно още един полакомил се човек – Бари Сторм, като по чудо оцелял. Той твърдял, че е бил обстрелван от тайнствен снайперист, когото наричал „Мистър Х”. Сторм предполагал, че това е стрелецът, погубил както Адолф Рут, така и много други търсачи на съкровището.

През 2009 г. в района при загадъчни обстоятелства загинал англичанинът Алън Бигълс.

Твърди се, че най-малко сто души всяка година се насочват към Планината на суеверията, полакомени по легендата за скритото имане. Много от тях се завръщат благополучно, макар и с празни ръце. Но има и такива, които изчезват, а по-късно намират останките им. Възможно е това да са хората, озовали се най-близо до тайната, която не трябва да бъде разкрита. Стражите бдят това никога да не се случи!

Подобни статии

  • Племето пираха и тиранозаврите

    Племето пираха и тиранозаврите

    B края на ХХ век група френски учени правят невероятно откритие, което се превръща в истинска сензация в света на етнографията. Те откриват неизвестно досега племе диваци с бяла кожа и странни костни израстъци върху гърба. Това се случва в труднодостъпните джунгли на индонезийската провинция Ириан Джая.

    2873
  • Тайните на Орлеанската дева

    Тайните на Орлеанската дева

    Слухове за това, че истинската Жана д'Арк не е изгоряла в пламъците на инквизицията в Руан през 1431 г., е имало винаги във Франция. И по време на Стогодишната война, героиня на която става Орлеанската дева, и след това. При това слуховете не са безпочвени.

    3740
  • Тайният живот на куклите

    Тайният живот на куклите

    Те мърдат очи, движат се, плачат нощем и вършат злини. Неуморни са в пакостите и лудорите. Обединява ги и това, че не харесват собственичките си и се стремят да им вгорчат живота

    Повечето момичета се радват на кукли. Не и Айша. Куклата, която получила като подарък от баба си, изглеждала като жива. А най-кошмарни били очите й. Те били изпълнени с болка. Айша не искала да обиди своята баба и прегърнала куклата. А когато никой не гледал, я отнесла в най-далечния ъгъл. Легнала си да спи, но погледът на куклата така се бил запечатал в съзнанието й, че дълго не могла да се отърси от това впечатление. Присънило й се, че чува стъпките на куклата. А на сутринта почувствала слабост, сякаш някой е изцедил силите є като лимон. Мъчело я и главоболие. Искала само едно - да продължи да спи. Но тогава в стаята влязла майка й, за да й съобщи новината, че през нощта внезапно е умряло кучето им.

    1349