Пловдив пази личната пушка „Уинчестър“ на Захарий Стоянов

С картечници „Нобел“ защитаваме обсадения Видин и Съединението

„Обявяване на Съединението”, картина на художника Атанас Жеков

Регионалният исторически музей (РИМ) в Пловдив пази безценни артефакти, принадлежали на участниците в Съединението на Източна Румелия с Княжество България. Сред експонатите е и личната пушка „Уинчестър“ на председателя на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) Захарий Стоянов.

Всички изследователи на Съединението са единодушни - главната заслуга за подготовката на населението, за привличането на армията и успешното осъществяване на акта от 6 септември 1885 принадлежи на БТЦРК под ръководството на Захари Стоянов.
Вдъхновител на делото чрез своя вестник „Борба“, той и членовете на комитета проявяват далновидност и мъдрост, като приобщават към делото не само революционери, но и военни лица и държавници. С риск за короната си българският княз Александър I прегръща общонационалния идеал и подкрепя идеята за обединението на двете Българии.
Пловдивската революция от 6 септември протича без улични битки и барикадни боеве. Втора дружина от румелийската милиция начело с майор Данаил Николаев обграждат турския конак и арестуват главния управител Гаврил Кръстевич. БТЦРК се разтуря и се съставя временно правителство начело с доктор Георги Странски, a два дни по-късно княз Александър I Батенберг с нарочен манифест утвърждава присъединяването на областта и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България.

Уредниците в музея нямат информация дали Захари Стоянов е носил пушката си по време на паметното събитие. Но документи споменават, че между 21 и 21 август 1885 г., обикаляйки Сливенския край за проверка и инструктиране на местните комитети и събиране на помощи, пристига в родния Медвен, въоръжен с легендарната американска карабина, покорила Дивия запад.
Наред с личното оръжие на Стоянов в мемориалната експозиция „Съединението на България“ в РИМ могат да се видят също сабята и рапирата на д-р Константин Стоилов - бъдещия министър-председател на Княжество България през 1894-1899, както и мечът на майор Райчо Николов - единствената жертва на Съединението. Тук е и камата на поп Ангел Чолаков, както и пушката „Мартини Хенри“ на свещеник Тодор Райков.
А Националният военно-исторически музей в София пази ценни реликви - образци на видовете оръжия, с които е защитено българското Съединение.

Броени дни след него съседните ни страни изразяват недоволството си от създадената голяма и силна държава на Балканите. Така се стига до навлизане на над 120-хилядна сръбска войска в български територии. Малко след това сръбският крал Милан се хвалил, че още в същия ден ще си пие кафето пред джамията „Баня баши“ в София. Но сметката му се оказва без кръчмар.
Той изобщо не е вярвал, че неговата добре въоръжена армия няма да се справи с по-малобройната и зле въоръжена българска войска, начело на която стояли не генерали, а млади капитани. Стрелковото въоръжение на Българската армия през 1885 г. изобщо не е било за хвалене. На 8 юли 1878 г. императорският комисар в България княз Дондуков – Корсаков подписва заповед №1 за формирането и устройството на Българската земска войска (БЗВ) и обявява разформироването на Българското опълчение. През 1881 г. пехотата на БЗВ била превъоръжена с 10.66 мм пушки „Бердана №2“, а кавалерията – с карабини от същия модел.

„Бердана №2“, образец 1870 г., била приета на въоръжение в руската армия още същата година и била една от най-добрите системи по онова време. Тя се произвеждала в САЩ и Русия, била лека, удобна за носене и се отличавала с голяма точност на стрелбата, повишена далекобойност и лесна експлоатация. Началната скорост на куршума била 442 м/с, далекобойността била 1500 крачки, а скорострелността достигала до фантастичните за онова време 20 изстрела в минута. Произвеждала се в три модификации – пехотна, драгунска и карабина. Пушката се комплектувала с четиристенен щик. Ложата била от орехово дърво или руска бреза и се боядисвала в черно или се полирала с кафяв байц.

Старите 15,24 мм пушки „Крънка“ били прибрани в складовете за нуждите на Народното опълчение. Преди превъоръжаването от 1881 г. милицията (пехота, жандармерия и полиция) на Източна Румелия ползвала пехотните пушки „Крънка“ и „Шаспо“, както и трофейните турски пушки „Пибоди Мартини“. Те са британско производство и са били известни сред народа като Мартинки. Използвани са от българските опълченци през Руско-турската освободителна война, а след това са предоставени на Българската земска войска безвъзмездно от руската армия.
След окончателното напускане на освободена България руската армия оставила и 5 картечници „Нобел“. Шест- и десетцевните 10,66 мм руски картечници „Нобел“ по същество били модернизираните американски картечници „Гатлинг“, разказва главният уредник в РИМ Мария Карадечева. Теглото им било съответно 230 и 720 кг, а скорострелността – от 150 до 300 изстрела в минута. Цевите им били монтирани върху четирифунтов оръдеен лафет с подобрена желязна конструкция. Обслужвани били от разчет с численост 4 до 7 души.

Веднага след Съединението започнал ускорен ремонт на неизправното стрелково въоръжение. В навечерието на Сръбско-българската война са поправени и изработени 10 картечници „Нобел“. Боеприпасите за тях били 50 000 и са съхранявани в базисния артилерийски склад в гарнизон Видин. Пет от наличните картечници били дадени за защитата на обсадения Видин, където свършили отлична работа. Останалите пет били предадени на Дунавската флотилия. Днес картечницата „Нобел“ се съхранява в Националния военноисторически музей в столицата.


Стреляме с Крънка и Бердана в Сръбско-българската война

В навечерието на Сръбско-българската война родните войници имали 54 894 пушки и карабини „Бердана №2“ и 81 656 пушки и карабини „Крънка“. С последните били въоръжени само част от войските. След Съединението в русенския артилерийски арсенал с ускорени темпове били поправени 3000 пушки и карабини „Крънка“, 5000 пушки и карабини „Бердана №2“ и 3500 пушки „Пибоди Мартини“ и „Хенри Мартини“. В момента на сръбското настъпление българските войници са носели в себе си едва по 80-100 патрона, а в ротите е имало още по 40 патрона на боец. В бойния обоз на полка е имало по още 30 патрона на пушка.
Непосредствено преди войната редовната армия на Княжество България разполага и с 1612 изправни револвера „Смит и Уесън“. Револверите били доставени от предните арсенали на действащата руска армия при нейното изтегляне. БЗВ получава безвъзмездно и 2000 револвера „Смит и Уесън“ и 100 000 патрона за тях. От трофейното турско оръжие в складовете на българската войска постъпват още 2000 револвера, предимно „Колт“. В края на 1879 и началото на 1880 г. от Русия са били закупени още 2700 броя 10,67 мм револвера „Смит и Уесън“, образец 1876 г. Този револвер остава като основно въоръжение до 1911 г., но се използва и при бойните действия на БА през Първата световна война.

Подобни статии