Пловдивски работници вдигат първата стачка зад Желязната завеса

Замерват с камъни пратените да ги омилостивят Антон Югов и Станко Тодоров

България става център на първата стачка зад Желязната завеса - стачката на пловдивските тютюневи работници от 1953 г.

Всъщност „стачка“ е слаба дума, тъй като конфликтът далеч надхвърля чисто работническия аспект и прераства в истински бунт. След горяните това е първият в Източна Европа спонтанно организиран и окървавен бунт срещу натрапената комунистическа власт.

Какво точно се е случило в Пловдив на 3 и 4 май 1953 година свидетелстват участниците в бунта, католическият свещеник Храбър Марков, който се засича с Методи Янчулев и Усин Мутов в лагера Белене. В един момента на бул. „Руски” в града се стоварват вицепремиерът Райко Дамянов и министрите Георги Цанков (на МВР), Антон Югов (на промишлеността), Станко Тодоров (на земеделието), Георги Чанков (председател на държавната планова комисия). Придружавани са от кмета на града Никола Балканджиев и секретаря на окръжния комитет на БКП в Пловдив Иван Пръмов.  Булевардът е отцепен от стотици милиционери. Тежката комунистическа делегация е събрана по необичаен и стряскащ повод – избухнала е първата стачка в пределите на Източния блок.

История

След Освобождението в Пловдив се произвежда преди всичко рязан тютюн, започва и пълненето на цигари. В началото е фирма „Златен лев”, която през 1885 г. внася машина за рязане на тютюн. През 1909 г. се създава акционерното дружество „Съединени тютюневи фабрики” или „Картела”. След 1922 г. в Пловдив се откриват фабриките „Зора” на Димитър Спасов и „Златен лъв” на братята Тютюнджиян (1922 г.). По време на войната градът е център на скромната промишленост, която захранва с цигари половин Западна Европа. Откриват се още три фабрики в Пловдив: „Родина”, „Болярка” и „Изгрев”. В града е и производството на най-качествените цигари по онова време с марката „Томасян”.

Монопол

През 1947 г. се приема Закон за учредяване на държавен тютюнев монопол, с който всички складове, съоръжения, машини, инвентар и авоари стават „общонародна” собственост.  Повярвали, че след смъртта на Сталин репресиите ще престанат, в началото на април 1953 г.  пловдивските тютюноработници решават да защитят правата си. Работниците решават да стачкуват с искане за целогодишна заетост. Добавят и няколко чисто синдикални искания за възстановяване на бонусите, които са ползвали преди национализацията. На 20 април пишат исканията си и ги пращат на премиера Вълко Червенков като изрично подчертават, че в началото на май ще напуснат работа и протестират пред секретариата на Държавния тютюнев монопол в Пловдив. Същата вечер се избира и стачен комитет. Членове в него са Кирил Джавезов, Димитър Бахаров, Златка Влайчева, Усин Мутов от Устина, Георги Колев Анархиста от Карлово, Тота от Първенец, Кера Вълева, Станка от Коматево - общо били към двадесетина души, включително трима свещеници - двама православни и един католически, намерили препитание като работници в условията на строго налаган от държавата атеизъм. Сред тях са и няколко анархо-комунисти, които вероятно са мислели, че със смъртта на Сталин са си отишли и репресиите. Като център на стачния комитет се оформят бившите складове и фабриката на „Томасян” в центъра на града, където дълги години бе Стоматологията на медицинския университет.

Бунт

На 3 май нощната смяна в склада, носещ името „Иван Караджов”, изгонва охраната и се барикадира вътре. В ранната сутрин милицията ги приклещва в помещенията и заключва външните врати. На 4 май сутринта спират работа и жените от складовете „Стефан Кираджиев” и „Георги Иванов”. Стачниците в окупирания склад „Иван Караджов“ разбиват вратите и прогонват милиционерите. Стачкуващите от трите склада правят митинг в двора на „Иван Караджов”. Говорители са водачите на стачния комитет и анархистът Станьо Вътев, който ги уверил, че „делото им е право и трябва да направят демонстрация до секретариата на монопола”.  Около фабриката и складовете на „Томасян” се събират няколко хиляди протестиращи.  Оформят се  синдикалните искания - целогодишна заетост, увеличение за заплатите, петдневна работна седмица. Тогава пристига делегацията на БКП. Като пловдивски комунистически деец и стар деятел за „работническа справедливост” на импровизираната трибуна се изправя Антон Югов.

Смазване

Но… към него полетяват камъни.  Иван Пръмов като пловдивски комунистически шеф се хвърля да спасява министъра, а милицията стреля във въздуха. Протестите не спират и думата взима Станко Тодоров, но следва същата реакция – камъни, псувни, викове. Тогава Иван Пръмов извиква от трибуната „Стреляйте!!!” И милицията  стреля в телата на стачкуващите. Официално се признава за 3-ма убити, 50 ранени и стотина арестувани. Протестиращите се разбягват, милиционерите стрелят сред викове, псувни и клетви. Делегацията от министри е прибрана под конвой от милиционери по ул. „Иван Вазов”. Хаосът става пълен. Докарани са камионетките душегубки и директно тъпчат в тях арестуваните. До гарата е застрелян и водачът на стачката Кирил Джавезов. Кера Вълева е прегазена от милиционерска камионетка до днешното кино „Гео Милев”. 

Оцелели

Интересна съдба имат оцелелите. Димитър Бахаров и Златка Влайчева успяват да напуснат България и работят в радио „Горянин” чак до закриването му през 1962 г.  Партията пък се отблагодарява подобаващо на верните си другари, потушили стачката с цената на невинни жертви. Командващият разстрелите тогавашен секретар на БКП в Пловдив Иван Пръмов е произведен в министър на земеделието. Кметът Балканджиев е награден с орден за „гражданска доблест”, а шефът на пловдивската милиция е направен шеф на обединението “Тютюнева промишленост”.

След 10 ноември 1989 г. синът на Кирил Джавезов прави опит да изиска ексхумация на тялото на баща си, за да докаже, че е застрелян в гръб от милиционерите, и предизвика съдебно дирене за убийците. Около десетина души от ония бурни времена са готови да свидетелстват, но от пловдивската съдебна медицина му отговарят, че е невъзможно, защото е минало твърде много време.

Осведомяване

Нито една българска медия от онези години не отразява случилото се. Нито ред, нито звук. На първа страница на британския „Манчестър Гардиан“ от 6 юни 1953 г. обаче пише: „Според наши сигурни източници миналия месец (май) в Пловдив са се развили бурни антиправителствени демонстрации... Над 5000 тютюноработници са манифестирали из улиците на града с антикомунистически лозунги и плакати... За да усмири стачкуващите, правителството е било принудено да обещае отстъпки и да прати на място министър Антон Югов с няколко членове на Политбюро, които са били освиркани и нападнати...”

Подобни статии