Пловдивският губернатор организира убийството на Стамболийски

Военни и приближени на цар Борис III маскарят ВМРО за престъплението

Александър Стамболийски.

На 9 юни преди 96 години е свалено правителството на БЗНС, начело на което стои водачът на земеделската партия Александър Стамболийски. Защо се стигна до този преврат? По време на управлението на БЗНС е осъществяван парламентарен терор над малцинството в Народното събрание. Терор е упражняван и извън парламента над политическите противници, които са разкарвани из полицейските участъци и затворите, като изборът на неудобните политически противници често е касиран.

На 9 юни преди 96 години е свалено правителството на БЗНС, начело на което стои водачът на земеделската партия Александър Стамболийски. 
Защо се стигна до този преврат? По време на управлението на БЗНС е осъществяван парламентарен терор над малцинството в Народното събрание. Терор е упражняван и извън парламента над политическите противници, които са разкарвани из полицейските участъци и затворите, като изборът на неудобните политически противници често е касиран. Направен е доста успешен опит да бъде ликвидирана и ВМРО, като нейните дейци са преследвани и хвърлени в затворите, а един месец преди 9 юни 1923 г. се създават и концлагери за тях и за дейците на Илинденската организация. Управляващата партия разполага и с незаконна въоръжена сила – „Оранжевата гвардия“, която може да бъде сравнявана само с действащите зловещи 

„ескадрони на смъртта“ в Латинска Америка

 а със закон и съгласувано със сърбите са организирани бойни единици - контрачети от ренегати и полицаи, които да действат срещу ВМРО.
В анализи на историци след  Деветоюнския преврат от 1923 година и последвалото зверско убийство на Александър Стамболийски на 14 юни все още се прокрадва мнението, че палачите на земеделския водач са хора на ВМРО. За това спомагат избирателно публикуваните показания пред Народния съд на капитан Иван Харлаков, арестуван  веднага след 9 септември 1944 г., сочен за единия от военните, който е заловил Стамболийски. Няма го и другия екзекутор - Славейко Василев, който се самоубива на самия 9 септември. Към ВМРО следите насочва в спомените си и  адютантът на цар Борис III - капитан II ранг Коста Скутунов, който се опитва да оневини ролята на царя в заговора, гостувал на Стамболийски в чифлика му на 8 юни.
Превратът заварва Александър Стамболийски в неговия чифлик край родното му село Славовица. Тук, в тази вила, по-скоро паянтова двуетажна барака, 

Стамболийски е зверски заклан

 на 14 юни през нощта. Превратът е замислен и изпълнен от Военния съюз. Още в 10 часа вечерта на 8 юни заговорниците се събират в къщата на генерал Иван Русев. Когато стрелката на часовника показва 3, на вратата на „главния щаб“ се тропа. Влиза офицер, който рапортува на полковник Вълков: „Господин полковник, операциите са приключени благополучно и точно по установения план.“ Правителството е свалено. Режимът на Стамболийски е ликвидиран.
Сутринта на 9 юни Стамболийски е във вилата си, охраняван от едно отделение войници. Охраната е снабдена с една тежка и две леки картечници. Иска да го свържат със София, но „дежурен“ офицер му казва, че няма линия. Скоро край вилата се появява отряд, изпратен да го арестува. 

Започва престрелка

 която скоро се превръща в сражение. Набързо се събират много съмишленици и приятели на земеделското правителство от „Оранжевата гвардия“ в защита на своя водач. 
Привечер на 9 юни, този път от Пловдив, към Славовица се отправя втори отряд войници и нова група от известните „шпиц“ команди със задача да завземат Славовица и заловят „непокорния“ министър-председател Стамболийски.  Командирът им майор Попов изпраща бележка до Стамболийски в Славовица, като го подканва да се предаде, защото  земеделското правителство е свалено и в страната е назначено вече друго законно правителство. Стамболийски влиза в работния си кабинет и пише отговор: „Аз съм министър-председател на България и на българския народ. В тяхно име и в името на високите идеали на отечеството аз ти заповядвам да се върнеш там, откъдето си дошъл, и чакаш прошка. Възпротиви се на лудостта, която те е обзела, защото минаха времената, когато шепа разгалени глави могат да яхнат българския народ. Войните и тежките изпитания научиха тоя народ как да брани своите свободи. с. Славовица, 9 юни 1923 г.“

След 5-дневни кръвопролитни сражения 

Стамболийски стига в с. Голак, където е предаден и заловен. „Пленникът“ е закаран в Пазарджик, където е отведен в казармите на 27-и пехотен полк. Тълпа деветоюнци искат да го линчуват.  Областният управител Славейко Василев и капитан Иван Харалаков си оспорват  под чия команда „пленникът“ да бъде отведен в София. Накрая вместо към София автомобилът с „пленника“  потегля към Славовица и в нощта на 14 срещу 15 юни е зверски изтезаван в една от стаите на вилата си. Накрая е заклан. Преди да издъхне, с последни сили Стамболийски 

изписва с кръвта си 

деня и часа на смъртта си.
В показанията си след 9 септември кап. Харлаков казва, че е предал пленника на чета на ВМРО, но не казва по чия заповед. Следите умишлено се насочват към македонската вътрешна организация, защото в годините на властването си Стамболийски е преследвал и интернирал в лагери войводите на организацията. Дори се опитва да предаде цяла Пиринска Македония на Сръбско-Хърватското кралство след подписване на Нишкото споразумение от 1923 година - предателство, което не се е осъществило. Следите към ВМРО насочва и Атанас Скотунов, адютант на цар Борис III. В спомените си „Бурни времена“ той всячески се мъчи да оневини ролята на царя в преврата, но не дава аргументирано обяснение за гостуването му в Славовица през целия ден на 8 юни. 
В том II от своите спомени

 лидерът на ВМРО Иван Михайлов пише

 „Подхвърлят, че македонската организация е убила Стамболийски. Но защо би го скривала, ако това е нейно дело? 
ИСТОРИЧЕСКАТА ИСТИНА Е, ЧЕ МАКЕДОНСКАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НЕ Е ДАВАЛА НАРЕЖДАНЕ СТАМБОЛИЙСКИ ДА БЪДЕ УБИТ ПРИ ПРЕВРАТА ИЛИ СЛЕД НЕГО. Знае се, че Стамболийски е бил заловен от кмета и секретар-бирника в едно село на Пазарджийска околия.
От деятели по преврата съм слушал, че е имало разправии между полковник  Славейко Василев, капитан Харлаков и военния министър генерал Вълков: накъде да бъде отправен плененият  Стамболийски, към София или към Пловдив. По този въпрос Александър Цанков пише с дата 21 юни - 12 юли  1956 г. до мен: „Това, което аз зная и знаех и до сега по неговото убийство, е следното: Стамболийски, както знаете, биде заловен от капитан Харлаков. На 10 или 11 юни Славейко Василев, окръжен управител в Пловдив, поисква от Харлакова да му се предаде Стамболийски лично нему. Харлаков отказва и иска да му се даде писмена заповед от Военния Министър, комуто по длъжност е подчинен. Генерал Вълков по телефона заповедва на Харлаков да го предаде. Харлаков е габровец, брат на известния на времето си социалист Н. Ив. Харлаков и на чурук дъска не стъпва. При повторното явяване на Славейко Василев, той поисква от последния да му удостовери с специално писмо, че е получил от него Стамболийски здрав и читав. Такова писмо Славейко Василев е дал на Харлакова. Това бе един документ, от който последния се очистваше от всекаква вина и подозрение. От казаното следва да се заключи, че Стамболийски не е убит от Харлакова, а от други. От кого?  Загадката е тук. Собствено ясно е, че той – Стамболийски – е убит от ония, на които е предаден. Това е ген. Иван Вълков и 7 - 8 души действующи и запасни офицери около него.“

Подобни статии