По следите на Голямата стъпка

Новини за странни същества – получовеци-полумаймуни, идват ту от Хималаите, ту от Сибир, ту от Северна Америка. Селянка видяла Йерен да си чеше гърба на дърво. Ловци убили същество, което врещяло от гората

Снимка: US105 Голямата стъпка не обича хората да му се пречкат в краката.

Много се говори за тях, малцина са ги виждали, а всички снимки с претенции да са ги запечатили за поколенията, се оказват фалшификати.

Много се говори за тях, малцина са ги виждали, а всички снимки с претенции да са ги запечатили за поколенията, се оказват фалшификати. Въпреки това има хора, които вярват, че те са сред нас. Космати и невидими...
Международната общност по криптозоология в Тусон, щата Аризона, наброява едва триста човека и е непрестанен обект на подигравки от страна на пресата заради странната си дейност. „Криптозоологията изучава необичайни живи същества - казва антропологът Ричард Гринуел, секретар на организацията. - Тя изучава също така всякакъв вид информация за необичайни същества, неизвестни на науката”. Накратко казано, Гринуел и съмишлениците му вярват в чудовища. А да допускат съществуването на Голямата стъпка или Големия снежен човек, отстрани погледнато, си е чиста лудост. Оттам идват и подигравките.
Болшинството от членовете на организацията вярват в невероятното само след детайлна проверка и изучаване на фактически материали. Криптозоолозите твърдят, че в последно време е открит цял разред нови животни. Сред тях са джуджевиден слон, обитавал Централна Африка, който е с размери една трета на нормалния слон, и онза - между пума и гепард, наричана още ацтекска котка. Други примери за доскоро неизвестни представители на дивата природа са джуджевидният хипопотам, белият носорог, гигантската панда и драконът комодо. „Има доказателства, че тези животни съществуват не само във въображението - казва Ричард Гринуел.- Защо тогава да няма още по-загадъчни същества?”
Две диви същества привличат вниманието на хората. Очевидци ги описват като получовеци-полуживотни. Тези същества са известни под различни наименования: Йети - Големият снежен човек и Саскуоч - Голямата стъпка (или наричан още дивият човек от горите). Има данни, че в продължение на много векове пред погледите на китайските селяни е попадало и същество, кръстено с името Йерен, наричано още Китайският див човек. Човекоподбният примат достига почти двуметров ръст,
способен е да прави оръдия на труда и да плете кошници
Стотици случаи има, когато селяни в централната част на Китай твърдят, че са виждали това същество. Сред тези, които повярвали в историите и решили да проверят на място тяхната достоверност в Централен Китай били професорът по антропология от университета в щата Охайо Джин Пуарие и Ричард Гринуел. Това, което намерили там, се оказало най-вълнуващото откритие в живота им. Самият Пуарие се отправил на експедицията без особен ентусиазъм. Той се отнасял доста скептично към такива истории. Но сътрудничеството му с англичанина Гринуел в продължение на две години дало забележителни плодове. В експедицията взел участие независим телевизионен екип от Лондон начело с Джералдин Истер. Като фактически доказателства от съществуването на горския събрат на хималайския „снежен човек” послужили косми, събрани от фермерите, които видели странното същество по земите си. Отначало учените от шанхайския университет Фудан достигнали до извода, че тези коси не принадлежат нито на човек, нито на маймуна. След това ги изпратили за експертиза в университета в щата Охайо и в Бирмингамския университет. Резултатите от анализа, проведен от сътрудници на отдела за космически изследвания и физика под ръководството на доктор Ранджит Сохи били обявени през ноември 1990 година. Заключенията на английските и американските учени напълно потвърдили изводите на китайските им колеги. Космите принадлежали на същество, което нито е човек, нито е маймуна.
Учените продължили анализа на структурата на косъма и професор Пуарие заявил: „Установихме, че това животно не попада в нито една от известните категории. Това е първото свидетелство за съществуването на нов висш примат”.
През 1981 г. в провинцията Хубей била образувана научно-изследователска група за изучаване на Йерен. Ето част от историите, които записали: Сутринта на 19 юни 1976 г. Хонг Юлан, селянка от провинцията Кунли, отишла с четиригодишното си дете в гората. Тя видяла същество с височина около 180 сантиметра, което си търкало гърба в едно дърво, за да се почеше. Съществото се сепнало и тръгнало агресивно срещу тях, но майката успяла да избяга с детето си. Когато й показали снимки на орангутан, Хонг заявила: „Да, изглеждаше точно така”. Когато й показали снимка на мечка,
започнала да клати глава в знак на неодобрение
Жанг Юджин разказва, как веднъж убили по погрешка едно такова същество. „Бях на 18 години и служех в армията. През пролетта на 1943 г. с група от 50-60 войници ни изпратиха на лов. Стигнахме до къща, намираща се близо до гората. Стопанинът й ни каза, че в гората се е появило животно, което ги тревожи с крясъците си. Направихме засада и го простреляхме. Но когато се доближихме видяхме, че съществата са две. Едното клечеше над другото и плачеше. И двете същества бяха обрасли с буйна растителност”.
Нормалната реакция е човек да се усъмни в такива истории. По време на експедициите обаче са намирани следи от крака, които не може да са човешки, косми, които не са животински и нещо като гнезда от сплетени клони, в които съществата явно спят. Търсенето продължава...

Подобни статии