По следите на Шерлок Холмс

Великият лондонски детектив никога не е казвал „Елементарно, Уотсън!” Професор по медицина от Единбургския университет е прототип на героя

Снимка: Magnifisonz.com, ThingLink Артър Конан Дойл е пушил лула също като героя си Шерлок Холмс (вдясно).

В световната детективска литература има трима герои, превърнали се в легенда - Шерлок Холмс, Еркюл Поаро и Филип Марлоу.

В световната детективска литература има трима герои, превърнали се в легенда - Шерлок Холмс, Еркюл Поаро и Филип Марлоу. Но само за първия има  музей на лондонската улица Бейкър стрийт №221 Б.
Там според неговия литературен баща сър Артър Конан Дойл великият детектив е живял заедно с неразделния си приятел д-р Джон Уотсън. И където чак до Втората световна война са се получавали писма с молби за помощ, адресирани до мистър Шерлок Холмс.
Фигурата на Шерлок Холмс се появява в романа „Етюд в червено” през 1887 г. а първият разказ с него - „Скандалът в Бохемия” - през 1891 г. Той присъства общо в 56 разказа и 4 романа, написани в периода 1887 - 1927 година. В тях Шерлок Холмс участва като съветващ детектив, който помага на търсещи от него клиенти или подпомага полицията, в лицето на инспектор Лестрейд. Шерлок Холмс е описан като
пълна противоположност на тогавашната полиция
която често е затруднена да разкрие престъпленията. Той действа по своя прословут дедуктивен метод, често без да напуска дома си, и разкрива изненадващо голям процент от случаите.
Неговият пръв помощник в разследванията е д-р Джон Уотсън, бивш армейски лекар, завърнал се от служба след раняване в Афганистан. Приятелството на Шерлок Холмс и доктор Уотсън започва, когато през 1881 година Уотсън става съквартирант на Холмс. Почти всички истории Конан Дойл пресъздава през гледната точка на Уотсън, като от фабулата на разказите става ясно, че Уотсън пише и публикува историите за своя приятел. Но известната фраза „Елементарно, Уотсън”, използвана от Шерлок Холмс и дала храна за безброй анекдоти, не се среща в нито една от книгите на Артър Конан Дойл.
Фигурата на Холмс авторът изгражда в течение на разказите
като студена, точна и лишена от емоции
Всяко действие на Холмс се ръководи от здравия разум. Често Холмс бива сравняван с машина. Въпреки това на моменти авторът придава на героя си и типични човешки качества - раздразнение, страх, скрупули... Шерлок Холмс често свири в историите на своята цигулка „Страдивариус” и пуши лула, но типичната форма на лулата, с която днес е рисуван, не е описана никъде в разказите.
Ето как Уотсън описва уменията на Холмс: „Има задълбочени познания по анатомия, запознат е с отровите, първокласен химик. Познания по анатомия - точни, но безсистемни. Познания по сензационни престъпления - огромни. Знае подробности за всеки ужас, извършен през този век. Също така е добре запознат с практическите аспекти на британското законодателство. Във всички останали области обаче знанията му са почти нулеви, включително и в областта на политиката.”
Четящата публика веднага се увлича по лондонския детектив, чиято популярност достига феноменални размери. Но още в началото на пътя на героя към световна слава хората се интересуват кой е първообразът на тази екзотична личност. През 1877 г.  Дойл следва медицина в Единбургския университет. Един от преподавателите - проф. Джоузеф Бел, е известен с  удивителните си дедуктивни способности. Той прави светкавични изводи за дошлия при него пациент.„Вие сте служили в армията… Наскоро сте се уволнили от шотландски полк като сержант. Били сте в Барбадос…”
Ето как след това професор Бел обяснява на смаяните студенти как е стигнал до тези заключения: „Обърнете внимание, джентълмени, независимо че мъжът изглежда възпитан, той не свали шапката си. Военните не са длъжни да свалят фуражките си в помещение, тоест човекът още не се е отказал от стария навик. У него се вижда увереността на човек, даващ заповеди. Е, ясно е по говора му, че е шотландец. Колкото до Барбадос… Причината, поради която той се обръща към лекар, е елефантиазис, което е болест от Западна Индия. А именно на Барбадос сега е разположен шотландски полк.”

Подобни статии

  • Племето пираха и тиранозаврите

    Племето пираха и тиранозаврите

    B края на ХХ век група френски учени правят невероятно откритие, което се превръща в истинска сензация в света на етнографията. Те откриват неизвестно досега племе диваци с бяла кожа и странни костни израстъци върху гърба. Това се случва в труднодостъпните джунгли на индонезийската провинция Ириан Джая.

    2816
  • Тайните на Орлеанската дева

    Тайните на Орлеанската дева

    Слухове за това, че истинската Жана д'Арк не е изгоряла в пламъците на инквизицията в Руан през 1431 г., е имало винаги във Франция. И по време на Стогодишната война, героиня на която става Орлеанската дева, и след това. При това слуховете не са безпочвени.

    3731
  • Тайният живот на куклите

    Тайният живот на куклите

    Те мърдат очи, движат се, плачат нощем и вършат злини. Неуморни са в пакостите и лудорите. Обединява ги и това, че не харесват собственичките си и се стремят да им вгорчат живота

    Повечето момичета се радват на кукли. Не и Айша. Куклата, която получила като подарък от баба си, изглеждала като жива. А най-кошмарни били очите й. Те били изпълнени с болка. Айша не искала да обиди своята баба и прегърнала куклата. А когато никой не гледал, я отнесла в най-далечния ъгъл. Легнала си да спи, но погледът на куклата така се бил запечатал в съзнанието й, че дълго не могла да се отърси от това впечатление. Присънило й се, че чува стъпките на куклата. А на сутринта почувствала слабост, сякаш някой е изцедил силите є като лимон. Мъчело я и главоболие. Искала само едно - да продължи да спи. Но тогава в стаята влязла майка й, за да й съобщи новината, че през нощта внезапно е умряло кучето им.

    1347