По стъпките на хипотезите и отвъд тях

Симеон Логотет съобщава за среща на Методий с Борис I, на която той показал на царя картина на страшния съд и така го привлякъл към христовата вяра. Загадка си остава чий е първозамисълът за българската азбука и превеждането на църковните книги на българския говорим език

Eдин от въпросите, който занимава изследователите на делото на Кирил и Методий, е имало ли е пряка връзка между делото на цар Борис I и делото на Кирил и Методий.

Eдин от въпросите, който занимава изследователите на делото на Кирил и Методий, е имало ли е пряка връзка между делото на цар Борис I и делото на Кирил и Методий.
Без да имаме официални документи за такава връзка, тъй като отношенията са извън държавния официоз и протокол, синхронът на делото на Константин Философ и Методий, от една страна, и на Борис I, от друга, е толкова голям, че не оставя съмнение за единното му начало.
Имаме и текст - в документираната среща на Методий с цар Борис след излизането на Методий от постигналото го след смъртта на Кирил заточение той казва, че отдавна Борис е негово чедо.
От кого е дошъл първозамисълът за българската азбука и превеждането на църковните книги на българския говорим език, ще си остане тайна. И Борис, и Константин-Философ - Кирил, са личности от изключително висока проба на интелект, ум и талант. Хора мислители, политици и дипломати. Неслучайно още младият Константин, наречен Философ, е изпращан от византийската държава и църква в големи и важни мисии. А за Борис е било ясно, че за да просъществува и да се развива България, чиято земя е на Балканите и в Европа попада между двете християнски имперски сили, тя също трябва да стане християнска. Още повече, че процесът на християнизацията на българския народ вече почти е бил завършен и само част от старата българска аристокрация се е придържала към прабългарската традиция.
Наивна е хипотезата, както и приписката в Манасиевата хроника, че Борис приел християнството под влиянието на сестра си, която станала християнка, докато живяла като заложница във византийския двор. Както и хипотезата, че тя (според някои кирилометодиевисти) вероятно там среща младия Константин Философ и в разговорите им се поражда идеята и за българската азбука.
Всичко това е чист фолклор.
Но има и друга легенда, която е основана не на слухове, а на византийски източник - на разказа на Симеон Логотет. Той съобщава за среща на Методий с Борис I, на която Методий показал на Борис картина на страшния съд и така го привлякъл към христовата вяра.
Срещу тая легенда, зад която стои информация за ранна среща на двамата братя с българския монарх, застава руският славист Голубински, като омаловажава личността на Симеон Логотет и казаното от него в налаганата от Голубински и следвана от славистите (в това число и от Иречек и от ред български професори) теория, че Кирил и Методий създават не българската, а славянската азбука и тяхното дело е славянско. Предназначено за славянските народи.
Да, св. св. Кирил и Методий дават писменост на славянските народи, но това е българска писменост. И проповядват християнската вяра не на някакъв славянски, а на български език, който е разбираем и близък на славянските народи. Това са исторически и филологически доказани неща и не бива да се подменят.
Така или иначе, легендата за ранната среща на българския владетел Борис I с Методий, която може да е станала още преди встъпването на Борис на престола или веднага след това, бива пренебрегната и отречена, както впрочем се постъпва и с Брегалнишката мисия. И тогава „на чисто поле” може да се доказва, че създадената от Кирил и Методий българска азбука е за славяните и Моравската мисия е първата им и главна задача, което също е манипулация на фактологията и фолклор.
Фолклорът съпътства историята, но тия два пласта е необходимо да бъдат както разчетени, така и отделени.
Знае се, че още Кубрат в политическото си изгнание в Константинопол, по време на което влиза във вътрешнополитическите игри на Византийската империя и взема страна в борбите за императорския трон, е приел християнството, както и това, че християнството не е било чуждо за част от българската аристокрация (съвременните историци смятат, че и самият Аспарух е бил християнин) и че на тая основа е имало жестоки противоборства за българския престол, съпроводени от изгнаничество във Византия.
Така че въпросът за християнството и християнизирането на българската държава не е бил чужд на Борис още от времето преди смъртта на баща му Пресиян и качването му на престола през 852 г.
По-интересно е да потърсим обяснение защо каузата на Борис съвпада с тая на Кирил и Методий.
Случайност ли е това?
Случайно ли с делото си Кирил и Методий изграждат основата на каузата на цар Борис I за християнизирането на България и за равноправието, суверенитета и просперитета на България в съвременния им свят?
Случайно ли в историята ни след 1878 г. не се говори за Брегалнишката мисия, която предхожда Моравската, а и Хазарската мисия, на път за която Константин Философ и Методий минават през стари български територии и която се състои при близките до българите хазари. Изключено е при отиването си в Хазария и минавайки през български територии Константин Философ и Методий да не знаят за това.
И случайно ли след смъртта на двамата братя учениците и съратниците им не се връщат във Византия, не отиват в никоя друга от считаните от историческата наука за славянски държави и общности, при това ползващи в богослужението си българския език и глаголическите книги, а идват в България?

* Откъс от книгата „Ребусът св. св. Кирил и Методий”, издателство „Слово”

Подобни статии