Актрисата Виолета Бахчеванова отиде на небесната сцена

Колебаела се между театъра и музиката, впечатляваща е в ролята на Мария-Десислава в спектакъла "Иван Шишман"

На 86 години на небесната сцена се възкачи голямата българска актриса Виолета Бахчеванова. Един запомнящ се образ, който ще липсва на почитателите на българския театър и кино.

Бахчеванова е родена на 22 март 1935 г. Завършила е актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1959 г. в класа на проф. Филип Филипов. Омъжена е за актьора Васил Стойчев.

Отдала е 33 години от живота си на сцената на Народния театър, където създава емблематични роли в повече от 50 спектакъла в класически и съвременни, чуждестранни и български пиеси под режисурата на водещи имена в българския театър.

Паметни и незабравими със своето мощно сценично присъствие и драматично внушение са нейната Мария Десислава в "Иван Шишман", Глафира в "Егор Буличов и другите", маркиза Спина в "Хенрих Четвърти" или Мария Стюард в "Мария Стюард", лейди Бритомарт в "Майор Барбара".

Огромна е и комедийната сила на таланта й, която вдъхва неповторим дух в роли като г-жа Трифкович в "Двубой" и Селямсъзката в "Чичовци" от Иван Вазов, или Костанда в "Свекърва" от Антон Страшимиров, г-жа Илиева в "Големанов" от Ст. Л. Костов.

След дипломирането си е поканена в бургаския театър "Адриана Будевска", заедно със състудентите си Васил Стойчев, Вълчо Камарашев, Живко Гарванов, Лили Райнова и Асен Кисимов, където само за един сезон (1959/1960 г.) изиграва четири главни роли под режисурата на Юлия Огнянова, Леон Даниел и Вили Цанков.

След първия сезон в професионален театър, Бахчеванова е поканена в Народен театър. Дебютът й на първата ни сцена е през 1961 г. с ролята на Мария Десислава в "Иван Шишман" от Камен Зидаров, постановка на Николай Люцканов. Представлението се играе 315 пъти - своеобразен рекорд за най-дълго играната главна женска роля в историята на Народния театър.

"Един мъдрец е казал: Не е важно колко дни има в живота ти, важно е колко живот има в дните ти. За актриса от класата на Виолета Бахчеванова тази мъдрост би изглеждала така - не е важно колко роли има в живота й, важно е колко живот има в ролите й", коментират от Народния театър. Допълват, че във всички роли на Виолета Бахчеванова има толкова истинност, човешка и художествена правда, че да изпълнят с удовлетворение и творческа радост повече от един живот.

„Никога не забравям, че съм родена в първия ден на пролетта и че съм орисана да бъда енергична, жизнена и щастлива, а и дълголетна, надявам се! Още от малка нося тази своя увереност и тя никога досега не ме е подвела“, казваше Виолета Бахчеванова.

„Бях актриса на дългата рокля. Романтичната класика беше силата ми, въпреки че имах много силни комедийни роли. Все пак обичам класиката и са ме търсили за нея. Тя може да има съвременна рефлексия. Много исках да изиграя Анна Каренина, винаги ме е вълнувал този образ. Също не си доиграх Мария Стюарт. Аз съм актриса от миналия век и това ми даде спокойствие в този“, признава Виолета Бахчеванова. Тя е играла и с висока температура, и със счупен крак, но няма паднало представление заради нея.

Сред най-емблематичните образи във впечатляващата й кариера, е ролята на Мария-Десислава в спектакъла „Иван Шишман“ на Николай Люцканов. На героинята си кръщава голямата си дъщеря, като играе до шестия месец от бременността си. „И когато на сцената започнех да плача и да моля Шишман да не ме изпраща, бебето започваше да рита. И сега казвам на дъщеря си: „Деси, мамо, ти от тогава ме пазиш. Аз си мислех, че е съвсем нормално да я кръстим Десислава. И като отидох в болницата вярвах, че е първото дете с това име, но ми обясниха, че от три години насам всички момичета са Десислава. И сега като чуя някой да се казва така, казвам: Питайте на кого ви е кръстила майка ви“, споделя Бахчеванова. Сестрата на цар Шишман всъщност е дебютната й роля на първата ни сцена, за работата си с режисьора актрисата разказва: „Люцканов понякога се опитваше да ми помогне, като показваше някой момент от ролята – но това беше крайният резултат. Аз веднага се опитвах да го изиграя, но без да съм минала етапите до резултата, не се получаваше. Тогава разбрах, че трябва много да внимавам, когато режисьорът показва. Защото може да е много точно и вярно, но ако ти не си минал етапа, който отнема много време, то значи не си стигнал още мястото, което ти показва“.

Малко известен факт е, че освен великолепна актриса, Виолета Бахчеванова е била и отлична певица. Тя е пяла в хора на девойките заедно с бъдещата оперна прима Райна Кабаиванска, където двете стават първи дружки. Дълго време се колебае дали да не се отдаде на музиката. Но избира театъра. На каквато и да е сцена, цял живот тя е показвала, че характерът й е като от желязо. Може би е наследен от прадядовците, които са в учебниците по възрожденска история. Единият е член на революционния комитет в Голям Извор. Слагал е обратно подковите върху копитата на коня на Левски. Така заптиетата са преследвали Дякона в обратната посока. Другият е капитан Дядо Никола. Бащата на Виолета, макар и с икономическо образование, пее с Борис Христов в "Гусла". Остава без работа, но го чува самият Стефан Македонски и го вика в Операта.

 

Екипът на в. „Политика" и на politika.bg изказва съболезнования на близките на Виолета Бахчеванова! Вечна й памет!

Подобни статии