Подариха на Арон Аронов уред за охлаждане

Заради софийски съдия не станах спринтьор и започнах с музика, спомня си певецът

Арон Аронов е последният велик тенор на съвремието.

Уред за охлаждане с вода в жегите получи тенорът легенда Арон Аронов, научи „Телеграф“. Подаръкът е за 84-ия му рожден ден, който бе в понеделник.

В гилдията Арон Аронов е смятан за последния велик тенор от златното поколение на българската музика. Самият той обаче се смята за скромен човек, който дължи всичко на родната Дупница и слага пред града името Велика. „Както има Велико Търново, така трябва да има и Велика Дупница“, заяви пред „Телеграф“ музикалният ас и се аргументира, че този град много е допринесъл за културата на страната ни.

Готвели Арон за бляскава кариера в операта и да пее на най-значимите световни сцени, но едно трагично събитие го праща в оперетата и предопределя пътя му на една от най-значимите фигури в историята на този жанр у нас. Макар и да не забравя за своята голяма любов операта. И се случва така, че пее с всички големи и в двата жанра.

Съдбата си знае играта, така се случва и при Арон Аронов. В младостта бил спортна натура, играл тенис и баскетбол, шах, а после бързо откриват таланта му в леката атлетика. Треньор му става Александър Дренски – републикански шампион и рекордьор по тласкане на гюле. Той вижда в Арон талант да е спринтьор на 100 м и скоро момчето започва да побеждава на състезания за юноши. Веднъж в Дупница, тогава Станке Димитров, пристига съдия от София, който бил нещо начумерен. Вместо да даде старта нормално, той задържа състезателите с 5-6 секунди повече, което е много за тази бърза дисциплина. Така Арон направил три фалстарта. Но всяко зло за добро – ядосаният спринтьор решил да се занимава с музика. И постъпва в местния ученически духов оркестър.

И скоро съдбата за пръв път го праща в главна роля в оперета. В града се поставяли аматьорски представления, за които сформирали оркестър, хор и солисти. Трябвало тази година да бъде „Царицата на чардаша“ от Имре Калман. Всичко вървяло по план, но дни преди представлението се случило така, че тенорът в главната роля избягал в Русе да търси късмет и любов. И представлението било пред провал. Започнали да търсят заместник, но все не намирали. Тогава решили да преслушат и музикантите и си харесали Арон. Певецът си спомня: „Бях уникално срамежлив, след това пораснах“.

Следва казармата. Предложили му да пее в ансамбъла към строителни войски, само трябвало да се запише за тях. Но се оказало доста трудно, защото по това време за трудоваци приемали само хора от малцинствата, с по-малко образование или с физически ограничения за служба. Трябвало да използват връзки, за да отиде и Арон при строителите. Станал солист на ансамбъла и се подготвял да влиза в музикална академия. Взимал уроци при Лиляна Жабленска, която по това време е асистентка на легендата проф. Христо Бръмбаров. След няколко кандидатствания го приемат в консерваторията и скоро самият проф. Бръмбаров започва лично да го обучава. Бръмбаров е от големите имена не само у нас, негови възпитаници са светила като Гена Димитрова, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Димитър Узунов.

През 1965 г. Арон прави дебюта си на голямата оперна сцена с ролята на Алфред от „Травиата“ във Варненската опера. Вещаят му бляскаво оперно бъдеще и световна кариера. „Но мама се разболя от най-страшната болест и твърдо реших да се върна при нея в Дупница“, спомня си легендата. Взима влака. И на слизане на Централна гара в София вижда обява, че музикалният театър търси солисти. Както е с багажа, отива директно в оперетата, а там го посреща един „симпатичен дебеланко“, който го пита какво ще изпълни. Арон заявява, че не си носи ноти, но дебеланкото настоява и се оказва, че на всяка посочена ария знае нотите и може да му акомпанира – ариите били само оперни и нито една оперетна. После Аронов разбира, че го е изпитвал лично гениалният наш композитор и музикант Жул Леви, който му заявява, че е приет.  След като приема, Арон се отправя директно при Христо Бръмбаров да се похвали. А професорът директно му казва: „Вън!“, и го гони. Не е можел да повярва, че човек, на когото залага толкова много, ще отиде да пее в оперетата и заради лекия жанр ще зареже операта. Наложило се да обяснява и тогава професорът му прощава.

А Арон пее и като гост в операта. Скоро обаче разбира колко хубаво нещо е славата. Билетите за музикалния театър свършват за минути след пускането им, правят се списъци от зрителите, пускат се извънредни представления, докато в операта салонът невинаги е пълен докрай. Оперетните певци са истинските знаменитости по това време и се радват на славата.

За 18 години Арон Аронов изпълнява всички главни тенорови роли в оперетата, а в музикалния театър кариерата му продължава 43 години, като и сега отново участва в различни представления. Има и рекорди, сред които най-впечатляващ е 975 спектакъла в ролята на Едвин и 134 в ролята на Фери Бачи от „Царицата на чардаша“.

Руслан Райчев се опитва да го привлече в операта и му предлага половин заплата над това, което получава в оперетата. Но съдбата отново решава да го остави в музикалния театър.

С Видин Даскалов стават голяма комбина. Видин много обича да импровизира и постоянно прави неща, които не са репетирали, а Арон с устрем се включва в тях и затова всеки спектакъл се получава различен от предходния, а публиката се реди отново и отново да ги гледа.

„Не зная иврит, но много обичах да ми викат еврейчето“, признава Арон Аронов. Спомня си случка с една от великите звезди на оперетата – Лиляна Кошлукова. В музикалния театър поставят отново „Цигански барон“, режисьор е Богдан Ковачев. Той дава на Диана Попова ролята на дъщерята, а на Кошлукова – на нейната майка. Кошлукова обаче се обижда и казва, че не иска да играе майка на актриса, която й е връстничка. Става от нищо нещо. Арон е на страната на Попова. Прави се преразпределение и двете отиват в различни екипи, за да не се засичат в представленията. Така на премиерата, на която идва тогавашният ръководител на държавата Тодор Живков, отива Кошлукова, а Попова е за следващите спектакли.

След време Зарко Донев поставя „В страната на усмивките“. И на стотния спектакъл е трябвало да играят заедно Аронов и Кошлукова. Арон обаче решава да си отмъсти и пише писмо как не иска да играе любовник с примата, защото тя е много по-възрастна от него. Ксерокопира го и го пуска навсякъде. Следват художествени съвети, обсъждания и накрая решават Аронов да пее на юбилейното представление с Донка Шишманова. След време Арон си пие кафето в барчето на музикалния и чува: „Еврейче, почерпи едно кафе, бе“. Като се обръща, вижда самата Лиляна Кошлукова. Носи й кафето и сядат заедно. Следва няколко секунди неловко мълчание и великата актриса му казва, че е бил прав.

Не го познали в операта

Преди години се случило така, че портиерът на операта не е искал да пусне Арон Аронов, защото не го познал.

В операта насрочили премиера на „Идоменей“, а в музикалния – на „Кабаре“. Но се случило така, че премиерите били в един и същи ден. За щастие оперетната била от 17 ч., а оперната от 19 и ролята на жреца започва от второ действие. На премиерата пял в „Кабаре“ и искал да си тръгне веднага, но се наложило да остане и за аплодисментите след спектакъла. Така имал само няколко минути да отиде до операта. Портиерът обаче не го познал и не искал да го пусне, но Арон с целия адреналин от премиерата и спомена от леката атлетика преодолял портиера и се отправил към гримьорната, където трябвало да го направят на жреца. Свършва спектакълът, премиерата е приета възторжено, а след това в гримьорната идва Пламен Карталов, който и тогава бил шеф на операта, като му казва, че ако не пял толкова добре, нещата щели да бъдат различни.

Днес си ям пенсията и разпявам певци, признава Арон Аронов.

Още навремето Арон започва да помага на колеги да се разпяват преди спектакъл и да изработват ролите си. Така открива у себе си и преподавателския талант. „Школата на Христо Бръмбаров е уникална, най-добрата в белкантото“ - казва кратко и ясно. Случвало се е да взима по 10 лв. на урок. Роднини му викали, че един час по български език е 35 лв., а той взимал по 10–20 лв. Арон пък отвръща: „За мен е удоволствие да ги слушам как пеят“. И днес го търсят дори звезди на световната опера, когато идват у нас. Но не иска да им се пишат имената, за да не помислят, че си прави реклама на техен гръб.

Подобни статии