Подземни джуджета

Приличат на хора, но не са точно това. Има теория, че са пришълци. Странят от човеците и вероятно има причина да го правят. Срещат се в преданията и приказките по всички краища на света, което едва ли е просто съвпадение

Те са малки, нямат възраст, носят шарени дрешки и островърхи шапки и най-често живеят под земята. Тези малки човечета от западноевропейския фолклор често могат да се видят като украшение в градините - нарамили лопати, прегърнали лампа, във вид на фонтан.

Те са малки, нямат възраст, носят шарени дрешки и островърхи шапки и най-често живеят под земята. Тези малки човечета от западноевропейския фолклор често могат да се видят като украшение в градините - нарамили лопати, прегърнали лампа, във вид на фонтан. Смята се, че гномовете не съществуват в действителност, а са измислени персонажи. Но дали е само съвпадение, че тези малки човечета присъстват в приказките и преданията на всички страни и континенти? Това едва ли е случайно.
В долната земя
Както вече казахме, гномовете обитават скришни места под земята, в природни или изкуствено изровени от тях пещери. Според легендите,    там те намират злато и скъпоценни камъни, част от които могат да решат да споделят с хората, които са им извършили дадена услуга, добрина или са им харесали. Това се случва в редките случаи, когато излизат на повърхността.
Ако се съди по приказките, повечето имат магически умения. Но психологията на гномовете напомня на човешката. Те по същия начин ценят доброто отношение към тях и жестоко си отмъщават за недоброжелателството и алчността, породена у хората заради тяхното богатство. Независимо, че в отделните страни имат различни наименования, външният им вид, като цяло, е еднакъв. Като правило, това са карикатурни фигурки с брада и шапка.  
Доколкото живеят под земята и в горите, те често са възприемани от местните жители за същества със забавяне в умственото и физическото развитие, страдащи, вследствие на недостига на йод в почвата, от кретенизъм.
Цял подземен град откриват преди време археолози в Кападокия. Той представлява огромни жилищни помещения, с шахти за вентилация, пещи и кладенци. Възрастта на находката е няколко хиляди години.
Археолозите първоначално решили, че подземният град е убежище на първите християни, които са се крили в пещерите от преследването на римския император Нерон, но впоследствие са разколебани. Работата е там, че първите градове от този тип са възникнали още в VІ век пр. н. е. От кого в такъв случай са се криели подземните жители в Кападокия? И криели ли са се изобщо?
В подземния град са намерени помещения, в които по всичко изглеждало, че някога е съхранявано огромно количество злато, както и кости на домашни животни, но не бил открит нито един скелет на жител. Това, което удивило най-много изследователите, когато по косвените признаци започнали да възстановяват облика на предишните стопани на подземията било, че стаите и вратите били толкова ниски, че в тях с трудност би проникнало само дете. Учените установили, че външният вид на жителите на подземието не е надвишавал половин-един метър. С други думи - това били гномове, които са живели изолирано от хората. Освен това, по непонятни причини те маскирали своето убежище, за да не е видно с просто човешко око. Защо са го правили - никой не знае. Учените предполагат, че по такъв начин те са се пазели от по-големите и физически по-силните представители на човешкия род. Подобни подземни селища са били намирани и в други части по света - на остров Малта, в Индонезия и в други региони на планетата. По такъв начин, древните предания за малките човечета, живеещи под земята, получават и донякъде научна обосновка.
Индонезийските хобити
Костите на две разнополови човекоподобни същества откриват през 2004 г. археолози на индонезийския остров Флорес. Те веднага са наречени „хобити” заради еднометровия си ръст и големите си стъпала. Поне така изглеждат дребосъците, добре познати от творбите на Толкин. Разликата между хобитите и гномовете е, че първите нямат бради и изглеждат по-младолики. Но тук вече не става въпрос за писателско въображение, а за реална находка. Смята се, че всички хобити са измрели от силно изригване на вулкан още преди 11 хиляди години.
Същата година в Джакарта е открито специално изложение, където са показани старинни вещи, картини и други редки ценности, иззети на митницата като контрабанда. Сред експонатите се откроява мумия на 15-сантиметрово джудже. Оказва се, че то е било намерено на брега на морето заедно с още три трупчета от някакви американски туристи, които ги предали на стопанина на хотела. Той ги поставил във фризера, но при изваждането оттам се установило, че са свили двойно (първоначалният им ръст бил 30 сантиметра). Мумиите представлявали умалено копие на възрастен човек с кафява кожа и светли къси коси. След няколко дни хотелиерът погледнал в камерата и установил, че три от мумиите са изчезнали безследно и е останала само една. Именно тя е показана на изложението. Индонезийското джудже заинтересува европейски археолози, но резултатите от изследванията им са неизвестни.
През есента на 1932 г. двама златотърсачи - Франк Кар и Сесил Майн, се опитали с динамит да взривят огромна скала в щата Уайоминг. След експлозията те с разочарование установили, че няма и следа от злато там. Но за сметка на това пък видели вход към някаква пещера, който преди това бил затрупан с камъни. Те с мъка се проврели в тесния отвор, но отново не открили никакво злато. Затова пък се натъкнали на изсъхналата фигура на джудже, седящо в поза лотос. Неговата глава едвам стигала до техните колене, а на външен вид било истинска карикатура. Човечето имало малко личице с кафеникав цвят, жабешка уста с тънки устни. Дългата му като на орангутан ръка завършвала с пръсти с напълно човешки нокти. Златотърсачите го награбили с намерението да го продадат.
Педро, както бил наречен миниатюрният човек, предизвикал сензация в научните среди. Било изяснено, че това е много древна мумия на същество на поне 60 години, умряло от насилствена смърт. По-нататъшните следи на загадъчната находка обаче се изгубили, след като златотърсачите отнесли мумията със себе си.
Альошенка от гробището
През 90-те години на миналия век сензация предизвиква намирането на друго джудже, станало известно като Альошенка. Това име му дала Тамара Просвирина - душевно болна пенсионерка, живееща самотно. Старицата твърдяла, че е получила „заповед” да отиде на гробището, където именно срещнала за пръв път Альошенка. Съществото стояло зад една задгробна плоча и я гледало опулено. Това се случило в селцето Калиново, близо до градчето Кищим (Челябинска област), откъдето идва и другото наименование на съществото - Кищимското джудже.
Старицата взела присърце заданието, което й било сведено свише - да се погрижи за Альошенка. Съществото изглеждало наистина странно - високо само около 30 сантиметра, с тънки устни, покрито с подобие на пух тяло и остри и дълги нокти на пръстите. Но Тамара Просвирина го намирала за прелестно създание. За съжаление въпреки цялото й старание джуджето не живяло дълго. Скоро след него починала и стопанката му - при странен пътен инцидент. При описа на вещите й открили изсъхналото телце на джуджето. Тази мумия също изчезнала при неизяснени обстоятелства.

Подобни статии