Поет със стихове за вярата

Всички поети са бунтовници. И далеч невинаги против нещо конкретно. Просто защото поезията е бунт срещу прозата на сивото всекидневие. И макар че последното стихосбирка на Генадий Велчев, отпечатана в издателство „Никола Вапцаров“, е озаглавена „Аз не отивам на война“, от всеки неин ред лъха нежеланието на поета да се примири с несправедливостите и конформизма на днешния свят и неприемане на духовните ценности на съвременното общество. Но и вярата, че новият век все пак ще бъде по-човечен и справедлив.

В стиховете на Велчев кипи не само непримиримост към реалностите на днешния ден, но и носталгията по един отминал свят. В строфите му се смесват спомени за буйното възраждане на природата през пролетта и тихата нега на есента, за живи или покойни родственици и приятели от близкото минало.

Стихосбирката е и своеобразен опит за равносметка на изминатия житейски и творчески път. В нея неслучайно са включени и стихове от последните двадесет години. Защото според Генадий Велчев неговият век е закъснял именно с този хронологически отрязък от времето.

 

Подобни статии