Покойниците се явяват в кладенец на Спасовден

Момите вадят чеизите, а самодиви гонят болести в нощта срещу 10 юни

Снимка: 10-te.bg

С Възнесението си Иисус завършил делото на спасението. Затова българският народ е кръстил деня Спасовден. Интересно е, че народните обичаи за празника на 10 юни (четвъртък) са свързани основно с починалите хора. И до днес се е запазило поверието, че ако сутринта на Спасовден се надникне в кладенец с огледало, ще се види образа на скъп човек, който вече не е между живите.

Според вярванията на Велики четвъртък душите на покойниците се пускали като в отпуск, а на Спасовден се „прибирали“ обратно в Отвъдното. На този ден се ходи на гробищата и се раздават хляб и варено жито. Според поверието, когато се тръгва натам, трябва да се оставят вратите и прозорците на дома отворени, за да „тръгнат“ заедно с живите и душите на мъртвите. По пътя близките не трябва си говорят, за да не ги смутят. Носят се орехови клонки в църквата или на гробището, за да пазят сянка на умрелите на оня свят.

Дъжд

Възрастни хора казват, че спасовският дъжд е не по-малко ценен за реколтата от гергьовския. Затова моми и ергени пеят обредни песни в нивите, за да помолят Свети Спас да напои посеви и плодни дръвчета. Извършват се различни обреди: някъде се играе Пеперуда, другаде се прави Покръсти или Черкуване за дъжд.
Навремето се е спазвало следното правило - ако има узрели череши преди Възнесение, то те не се берат. Едва когато денят настъпи, табуто отпада и тези плодове се късат за първи път. Но преди консумацията им се занасят в храма „за освещаване“, след което се раздават на хора извън дома, за да благослови Бог дърветата с много плод.

Питки

Цялата седмица около празника е посветена и на хляба. Задължително се приготвят шарени пити. Една от особеностите на спасовденския хляб е, че шарките не са определени както при редица други ритуали. Те зависят от умението на домакинята. Приличат повече на украсата върху богородичните пити при кръщене и раждане.
На Спасовден в Пирин и Родопите стопанките изнасят дрехи, килими и черги, а момите - своя чеиз, за да ги огрее слънцето. Играе се и голямо спасовско хоро, но само по песните на момите, без да се свири. В Източна България те се пременяли в сватбени одежди, принадлежащи на наскоро омъжили се жени, с надеждата да се задомят до другия празник.

Вълшебна билка

Според други народни вярвания на Спасовден ни посещават „русалийки“, „русалци“ и „русалии“ - свръхестествени същества, наподобяващи самодивите и притежаващи дарбата да лекуват всички болести. Тяхното любимо цвете е билката росен, наричана още русалче, русалско биле, росанлийче и самодивско цвете. В народната представа росенът разцъфва в нощта срещу Спасовден, откъдето идва и обичая „ходене по росен“. Тогава хората, страдащи от неизлечими болести, и бездетни жени отиват да преспят на росенови поляни или до аязмо с параклис на Свети Спас. До главата си поставят нова кърпа със зелена глинена паница върху нея, която е пълна с вода. От нея лекуващите се ще пият в продължение на 40 дни. На сутринта с нея се гадае за изхода на болестта. Ако в нея е паднал цвят или зелено листо, то предстои скорошно изцеление, но ако има пръст или шумка, това е предизвестие за наближаваща смърт.


Булките хвърлят кожусите

Спасовден е свързан с още една традиция. До този ден венчаните през годината невести трябва да ходят с дрехите, с които са били облечени на сватбата си. А по традиция сватбите при българите се правят през зимата, когато работата по полето е свършена и има време за дълги празнувания. Затова носенето на булчинските дрехи понякога е мъчително за младите жени, особено ако времето отрано се затопли, а те трябва да продължават да ходят и да работят на полето в дебелите си зимни дрехи до Спасовден. На Спасовден всяка булка отива при кума си да му целуне ръка. Тогава кумът казва: „Простено да ти е, булка“, и тя има право най-сетне да свали тежките зимни дрехи. Тази традиция е родила популярния израз „Те ти, булке, Спасовден!“, която изразява облекчение и край на дълги мъки.

Подобни статии