Политически въжеиграч проваля преговорите за излизане на България от войната

Преговорите на България с Великобритния и САЩ за излизане от Втората световна война и късане на съюза с Германия започват скоро след смъртта на цар Борис III.

Стимул за тях дават капитулацията на Италия и тежките загуби на Германия на Източния фронт срещу СССР. На политическия елит у нас вече му е ясно, че ако не потърси изход от обвързаността с Германия, България рано или късно ще претърпи сериозни вреди. Съзнавайки, че влизането на съветски войски у нас ще доведе до пълен прелом в обществено-политическия строй у нас, правителството на Добри Божилов търси канали за начало на преговори с Лондон и Вашингтон, като това задължително трябва да се случва тайно както от Берлин, така и от Москва.

И Германия, и СССР обаче следят всяко българско действие и преговорите се винаги осуетявани.

След съставянето на правителството на Иван Багрянов усилията на България в тази посока се засилват и са активизирани от все по-бързо напредващата към границата ни Червена армия. Правителството се спира на един доста противоречив образ, който да бъде натоварен с мисията да преговаря със съюзниците в един толкова ключов момент. На 8 август 1944 г. с мисия да води преговорите с англичаните в Анкара е изпратен Стойчо Мошанов. Роден е през 1892 г. в Дряново. Произлиза от известния местен род Мушанови и е племенник на видния политик от Демократическата партия и премиер Никола Мушанов. Стойчо е първоначално член на Демократическата партия, която напуска, за да се прикрепи към силите на Александър Цанков през 1922 г. Участва в преврата на 9 юни срещу Александър Стамболийски, а след това и в преврата на 19 май от Военния съюз. След това е министър на финансите с протекции от Борис III.

 Многократно депутат през годините, обявил се за опозиция на управлението по време на войната, но и странящ от партизаните на Отечествения фронт. Председател на 34-ото Народно събрание, открито през пролетта на 1938 г. На този политически въжеиграч са поверени преговорите със САЩ и Англия, докато Червената армия вече е почти на Дунав.

В Анкара Мошанов получава условията за примирието със САЩ и Англия, които по негови думи са тежки, но не непоносими. В следващите години за тези условия ще се изпишат тонове лъжи, като там ще се включат дори „клаузи“ как България трябва да бъде окупирана за 10 години от турска и гръцка войска. Истината е далеч от това. Американските архиви показват, че споразумението за примирие се състои от 13 точки. Те включват прекратяване на военните действия със съюзниците, прекъсване на отношенията с Германия и обезоръжаване на германските войски на наша територия. Българската армия трябва да се изтегли от Беломорието и Македония и да допусне свободно преминаване на съюзнически войски през наша територия.

 Българските самолети и плавателни съдове се дават за безсрочно използване от съюзниците. Изисква се освобождаване на военнопленниците на съюзниците, освобождаване на затворниците, осъдени по политически причини или като резултат от дискриминационно (и антисемитско) законодателство, което е трябвало да се отмени. България е трябвало да осигури снабдяването и обслужването на съюзническите войски на наша територия.

Действията на Мошанов в Анкара, а после и в Кайро, където отива за преговори в седалището на Средиземноморското съюзническо командване, са противоречиви.

Днес историята недвусмислено е отсъдила, че прикривайки нежеланието си да подпише примирието заради патриотизъм, той всъщност е „тупал топката“, за да може преговорите да се забавят до точката на необратимост, когато съветската войска вече е на наша територия и тези преговори биха били вече безсмислени. В хода на преговорите Мошанов нееднократно връща мандата, даден му от правителството да води преговорите. Непрекъснато поставя изисквания към премиера Иван Багрянов за промени в правителството и включване в него на лица по негов избор. След встъпването на правителството на Константин Муравиев на 2 септември

 Мошанов отказва да води преговорите, докато не се направят промени в кабинета и не се започнат преговори и със СССР. На 5 септември отново връща пълномощията си от правителството, а по-късно на същия ден СССР обявява война на България и мисията на Мошанов се обезсмисля. Американският представител в преговорите в Кайро Харолд Шанц допуска, че поведението на Стойчо Мошанов е мотивирано от желания за политическо бъдеще при новия режим. (вж. Студената война на Балканите, Майкъл Бол, Фондация "Българска наука и култура”, София, 1999г. стр.105)

В архива на Георги Димитров са запазени две писма на Стойчо Мошанов. Едното е до някой си Григоров, чрез когото авторът му очаква другото писмо да бъде предадено на Г. Димитров - тогава вече министър-председател. Датирани са на 10 декември 1947 г. и изпратени от Търговище, където Мошанов е интерниран (вж. карето). В писмата си той протестира срещу публикация в софийския вестник "Новини” от Владимир Огнянов, озаглавена "Противобългарска централа в Турция”. Там мисията на Стойчо Мошанов и Киселов, изпратени от ”предателското правителство да сключат примирие с империалистите в Кайро”, е определена като предателска. "Вярно е, че в Кайро мисията ми да сключа примирие с Англия и Съединените щати, с които тогава бяхме във война, не успя. И тя не успя по моя вина именно, за да не стана предател спрямо бъдещето на страната”, признава и се оправдава Мошанов пред Димитров.

 Независимо какви очаквания и планове е имал Мошанов за бъдещето си в България след пристигането на Червената армия, то хич не изглежда бляскаво. След Деветосептемврийския преврат от 1944 г. Мошанов е държан под наблюдение от режима като активен участник в Демократическата партия, приближен на Александър Цанков и финансов министър след военния преврат от 1934 г. Недоволен от отношението на новата отечественофронтовска власт той скоро изпада в немилост и на 26 октомври 1947 г. е интерниран в Търговище. На 27 април 1954 г. е осъден, заедно с друг виден демократ – Методи Янчулев, на 40 месеца затвор по напълно скалъпено обвинение, че са подпомагали преследването на партизани преди Девети. По искане на ръководството на Българската комунистическа партия присъдата е преразгледана и на 3 декември 1955 г. е увеличена на 12 години затвор. Мошанов умира на 10 януари 1975 г. в София.

Подобни статии