Политици в Мрежата

Фалшивите профили на лидерите в съчетание с тролските армии могат да предизвикат „световни бъркотии“

Една фалшива новина, пусната през фалшив профил на германския канцлер Ангела Меркел преди няколко години беше на път да предизвика големи неразбории.

Християнсоциалният съюз (ХСС) трябваше да отрече, че планира да сложи край на десетилетния си съюз с християндемократите на германския канцлер Ангела Меркел. Тази информация се появи през фалшив профил в „Туитър“  на вътрешния министър и лидер на ХСС Хорст Зеехофер. Докато стане ясно, че профилът е менте, заместник-председателят на парламентарната група на ХСС Ханс Михелбах вече се обясняваше надълго и нашироко, че това са глупости и се кълнеше във вярност. И ако обикновените хора не осъзнават до какви беди могат да доведат подобни неща, то политиците, като по-отговорни и принципни, реагират незабавно, когато ги предупредят, че троловете са ги взели на мушка. Било то, за да продават парцалки на техен гръб, както това се случва във фалшив профил на главния прокурор Иван Гешев (виж на стр. 4-5-а). Било то със зловредни намерения – сриване на авторитета на някое съсловие, омаломощаването на политическа партия или очернянето на репутацията на даден политик или публична личност.

Мой колега си купи „телефон с копчета“. Абсолютно ретро. Като онези огромни апарати с дълга антена, с която в зората на технологичната демокрация някои хора си почистваха ушите. Отказва да си направи Фейсбук профил, бойкотира „Туитър“, „Вайбър“ и „Скайп“. Може евентуално да кандиса на пощенски гълъб, но и това е под въпрос. За разлика от него, почти всеки съвременен човек има устройства, които му позволяват да бъде постоянно „на линия“ и да следи огромния поток от информация. Много хора не си представят вече живота си без социалните мрежи и месинджъра – ако нещо не е споделено тутакси с приятелите, то не се е случвало. Но безграничните възможности на социалните мрежи невинаги се използват по предназначение. А например за създаването на фалшиви акаунти и разпространяването на лъжлива информация. На подобни страници се тиражират измислени и преиначени данни, които нямат никакво отношение към реалното лице. Много често страницата е напълно „клонирана“ от истинския профил и се използва от „вредителя“ по негово усмотрение. С чувство за безнаказаност, наглост и безпардонност. Защо се прави това?

Много ползватели имат по няколко акаунта в Мрежата – един с реални данни, останалите – с измислени. Фалшивият акаунт се използва за регистрацията на всевъзможни сайтове и преписки без опасения, че собственикът му някъде ще се освети. Други създават допълнителни акаунти за общуване с партньори и клиенти, за да не смесват личното и работното си пространство. Лъжливи профили се създават още и за продажби и придвижване на различни стоки и услуги, както и за популяризиране на клубове и персонални странички. Не така обаче стоят нещата с политиците. Никой не прави фалшив профил, за да се лайква сам или да си задава удобни въпроси. В 99 на сто от случаите фалшивите профили на политици са създадени от хора, които искат да ги дискредитират или да се възползват от тяхната популярност. Това явление ще се засилва, защото политиците осъзнават силата на социалните мрежи, а не са малко и тези, които възприеха подхода да ползват социалните мрежи като собствена медия. Така включването на живо на политически лидер се превръща в новина. А импровизираната пресконференция в дома на въпросния политик е медийно събитие, на което всички могат да се чувстват поканени. С тази „дребна“ подробност обаче, че коментарите, които обикновено градират от презрение до негодувание и от възхита до обожание, нямат съществено значение. Политиците, които превърнаха домашните си изяви в новинарски емисии, ползват комфорта да не отговарят на въпроси и да водят монолозите си, без нищо и никой да ги смущава и притеснява.

Независимо колко безобидни изглеждат те на пръв поглед, фалшивите акаунти в ръцете на злосторници могат да се превърнат в същинска заплаха. Лъжливата информация бързо се разпространява в Мрежата и много ползватели я възприемат като истина. Защото някой е решил да се заиграва със страховете им или защото иска да превърне някого в изкупителна жертва на болните си амбиции и алчност. И ако в бизнеса това причинява най-вече финансови щети, то в политиката, ако това явление не бъде парирано още в зародиша си, може да бъде истинска катастрофа. Защото лъжливият профил не е своего рода фенклуб, създаден от почитател, а машина, която фабрикува лъжи. През него може да се пуснат всякакви измислени цитати и провокации. А също и вируси. А най-опасен в глобален мащаб е вирусът на глупостта, който полепва върху потребяващите и доброволно разпространяващите фалшивите новини. Защото глупостта е оръжие за масово поразяване. И е остро заразно заболяване. Една фалшива новина никога не минава по каналния ред. А ако не успее да постигне целта си, тогава се намесва тролската армия. Която я побутва напред, пуска провокации, кара непознати да ръмжат и спорят с оголени зъби, докато в същото време троловете са си заработили възнагражденията и кротуват встрани.

В съвременните социални мрежи се наблюдава разцвета на модела на обслужване на „тролинга като услуга“ (Trolling as a service). До този извод достига сътрудникът в Изследователския институт по външна политика (Foreign Policy Research Institute) в САЩ Клинт Уотс. Той е убеден, че хората, занимаващи се професионално с тролене, представляват значително по-голяма опасност в сравнение с хакерските групировки. Те могат да набележат за своя жертва отделни ползватели и да им изпращат такива съобщения, които да предизвикат у тях ненавист или страх, а също и за манипулиране на политическа мисъл и действия. Организирани и обучени като професионални войници, те могат да работят с обширна аудитория от ползватели, без да се концентрират върху конкретен човек. За това им помагат алгоритмите на социалната мрежа – споделяния, подписки, нотификации и др. С тяхна помощ те разпространяват своята „информация“ (дезинформация) до широк кръг от хора, които не е задължително да се познават едни други, но стават общност.

Манипулаторите могат да преследват различни цели – дискредитиране или компрометиране на даден бизнесмен или бизнес, на конкретна компания по поръчка на конкурентна такава, могат да сринат репутацията на някой политик или, обратното, да извисят друг в очите на глупавата аудитория, която не мисли самостоятелно, а се предоверява на Мрежата. Така опасни и вредни в амбициите си същества, се представят за герои. И масите ги следват със сляпо възхищение. За продажната същност на тези лъжегерои може да се съди по завоите, които предприемат, когато постигнат конкретните си цели, защото те далеч не работят на ползу роду. Амбициите им стигат до някое депутатско място, уреждане на член на семейството на добре платена работа и дори публичен авторитет, с чиято помощ да се ползват привилегии – в училища и градини, получаване на необезпечени кредити по „лесния начин“ и други такива. И ако експертите могат да оценят всеки тролски пост като сума, баламурниците са онези, които се връзват на такива похвати и де факто изкарват бонусите на троловете, подведени да спорят с тях и да ги репликират.

Подобни статии