Последният дуел на Пушкин

Снимка: wikimedia Дуелът между Пушкин и Дантес.

Един фатален дуел слага край на живота на великия поет Александър Пушкин. Замисълът е бил той да бъде прострелян в крака. Куршумът се озовава в корема му. Два дни по-късно Пушкин умира.

Много е писано за събитията, случили се на 27 януари (стар стил) 1837 г.  В този ден Александър Пушкин и Жорж Дантес застават гръб с гръб. Правят равен брой крачки и се обръщат един към друг. Проехтяват два изстрела. Поетът получава смъртоносно нараняване, а противникът му е с раздробена от куршума ръка. С решение на император Николай I убиецът на поета Дантес и секундантът на Пушкин Данзас са обвинени за участието си в дуела. За това провинение Дантес би трябвало да получи смъртна присъда. Оневиняващ го момент е това, че той не е руски гражданин, така че наказанието се ограничава до разжалването му в по-нисък военен чин, както и в изгонването му от страната.

По всичко личи, че това би трябвало да е финалът на тази история. Но за Жорж Дантес това е началото на един още по-хубав и блестящ живот. Колкото и цинично да звучи, съдбата му дава подарък като го въвлича в този дуел. Той не преживява много дълбоко загубата на офицерския чин и след няколко години, прекарани в Елзас, успява да постигне политическа кариера. Първо става депутат, после кмет. Встъпвайки в партията на Наполеон III, той печели благоволението му и достига до сенаторска длъжност

Мненията на историците за дуела са нееднозначни. Официален повод за него става анонимен пасквил, озаглавен „Патент за званието рогоносец”, получен от Пушкин през ноември 1836 г. Поетът ревнивец решава, че става въпрос за евентуална любовна връзка на жена му Наталия с Дантес. Злите езици отдавна говорят, че двамата прелюбодействат зад гърба му. Пасквилът пък е сътворен от Луи Хекерн, приемен баща на Дантес. Въпреки че версията очевидно е несъстоятелна, Пушкин е извън себе си от обида и при първия удобен случай призовава съперника си на дуел.

Само 17 дни преди смъртоносната схватка Дантес вдига сватба с Екатерина Гончарова (сестра на Наталия Гончарова).- Много хора смятат, че това е само прикритие за забранената страст. Може да се тълкува и като опит за помирение с Пушкин. Запазени са писма, в които Дантес пише: „Сърцето ми е изпълнено с нежност и ласки за вас, скъпа Катенка...”. Но обичал ли е действително съпругата си или не – това е тайна, която никога няма да бъде разгадана.

Преди сватбата е предприет опит да се помирят участниците в конфликта. Пушкин е склонен да отстъпи, но в последния момент категорично заявява, че има само един начин за уреждане на въпроса и това е дуелът.

Факт е, че до края на дните си Дантес остава верен на жена си. Тя умира на 31-годишна възраст при раждането на четвъртото им дете. Вдовецът никога повече не се жени. Жорж Дантес умира на 2 ноември 1895 г., на 83-годишна възраст.

Развенчаването на 10 мита

 

Мит 1. Пушкин бил заклет фен на дуелите

 

Това е истина, но само отчасти. Действително той е реагирал остро на всяка обида, но не е бил отмъстителен. В живота му има точно 29 дати за дуели, но не всички от тях са се състояли. Любопитно е, че той не е ранил нито един от останалите си съперници, освен Дантес.

 

Мит 2. Дуелът се е състоял от първия път

 

Всъщност, Пушкин предизвиква Дантес два пъти на дуел, но първата им среща е отложена след намесата на Луи Хекерн. Авторът на знаменития пасквил, послужил за повод за дуела, остава неизвестен. В анонимното писмо Пушкин е наречен „историограф на ордена на рогоносците“, а според европейската традиция на такива парфюмирани писма, хартията и почерка самият Пушкин решава, че това е Дантес. По молба на Хекерн, който осъзнава, че синът му ще бъде убит или изгонен от Русия, което ще попречи на политическата му кариера, първият дуел е отложен. Междувременно Дантес се жени за Екатерина Гончарова, по-голямата сестра на жената на Пушкин.

 

Мит 3. Дантес е бил влюбен в сестрата на Гончарова

 

Идеята за сватбата е на барон Хекерн. Дантес се съгласява, въпреки че явно е разчитал на по-добра партия. Освен това Екатерина не можела да се сравни по хубост със сестра си, която Дантес открито ухажвал.

 

Мит 4. Гончарова е обичала Дантес и е била резервирана и хладна към мъжа си

 

Макар и да не се знае точно какви са били взаимоотношенията им, Пушкин е ревнувал силно жена си, а тя, въпреки че приемала комплиментите на ухажора, не е давала никакви поводи на съпруга си. Пушкин винаги казвал: „Жена ми е ангел“, с което затварял устите на клеветниците.

 

Мит 5. Повод за дуела е станало поведението на Дантес

 

Разбира се, и то изиграва своята роля, но главният повод за конфликта е вече споменатото анонимно писмо, в което поетът е наречен „рогоносец“.

 

Мит 6. Жестоките правила на дуела е определил Хекерн

 

Жадуващ да се саморазправи час по-скоро с наглеца Дантес, Пушкин на практика подписва смъртната си присъда. Правилата обаче били определени не от барон Хекерн, както дълго се смята, а от самите секунданти, които били избрани в последния момент. Разстоянието между съперниците било само 20 стъпки, а първи изстрел произвежда Дантес.

 

Мит 7. Дуелът е можело да бъде предотвратен

 

Самата Гончарова е можела да предотврати дуела, но не го прави, защото поради късогледството си не различава знаците на секунданта на Пушкин, когато екипажите им случайно се разминават.

 

Мит 8. Умиращият Пушкин е можело да бъде спасен

 

Вероятно да, но ако дуелът беше се разиграл в наши дни. В 30-те години на XIX век медицината не е била толкова напреднала и раната му се оказва смъртоносна.

 

Мит 9. Пушкин кротко търпял болките

 

Действително поетът се държал мъжки и не искал да показва страданията си, но в един момент болките станали толкова непоносими, че поискал от слугата си да му подаде по-наблизо кобура с пистолета, явно с намерението да сложи край на живота си.

 

Мит 10. На погребението на Пушкин се стекла цяла Русия

 

Отношенията между Пушкин и императора Николай често се представяли в изопачен вид. Така фразата на императора по повод смъртта на поета: „Пушкин умря и, слава богу, той умря като християнин“, се трансформира в „Пушкин умря, и слава богу“.

 

 

Подобни статии