Пращат самурай да убие Дан Колов

Борецът ни дал 2000 долара за спасяването на Георги Димитров от нацистите

Дан Колов в разцвета на силите си.

Един от двамата най-прославени български борци, Дан Колов, едва не загива от наемен убиец по време на участието си в турнир в Япония.

След като надвива гордостта на японците Джики Хигън-Удушвача, като му счупва гръбнака, при това пред очите на самия японски император, Колов (с рождено име Дончо Колев Данев) е принуден да се спасява с полиция, за да не бъде линчуван от публиката. Едва прибрал се в хотела обаче през прозореца му профучава самурайски нож, който се забива във вратата. Още същата нощ българинът отплува за Щатите. По-късно пред своите близки борецът разказвал, че едва като видял меча във вратата за пръв път през живота си почувствал какво е това страх.
„Заклех се повече никога да не стъпя в тази страна, в която хората за да спасят честта, си разпарят корема, а не могат да простят на чужденец, който в честен двубой е надвил техния любимец”, споделя Дан Колов.
Племенницата на бореца и внучка на брат му Деньо - Янка Балканска разказва, че Дан до края на живота си споделял на сладка раздумка, че мачът срещу японския „удушвач” бил
най-тежкият в кариерата му
и едва не загубил живота си.
„Още в началото този Хигън стиснал врата на дядо ми с краката си в клещи и започнал да го дърпа назад за да му счупи врата. Дядо казваше, че вече виждал звезди пред очите и започнал да се задушава. Успял обаче със сетни сили да разтвори с ръце краката на Хигън, освободил се от хватката и оттам нататък вече нямало кой да го спре. Дошла му силата”, разказва Балканска.
Тя си спомня, че преди да си дойде в родината, през есента на 1933 г. Дончо пише на брат си Жельо писмо от Париж, където по това време участва в поредния турнир по борба.
„Жив и здрав съм, имам състояние. Ще ви помогна.”
Писмото било истински шок за майката на бореца, Яна, която от 30 години нямала от сина си ни вест, ни кост. Когато братът Жельо отива в Париж, Дончо му дава 1,5 млн. лв. с поръка да построи с тях нова къща. Едва след като година по-късно, поръчката е изпълнена, Дан Колов се връща в новата къща.
„Беше посрещнат като национален герой. Като слезе от влака, го вдигнаха на ръце и го носиха до колата му. В Сенник бяха дошли с коне и магарета от целия Балкан да видят легендарния борец, прославил България по целия свят. Помня, че като слезе от колата, дядо Дончо целуна ръка на майка си и след това - подаде онази торбичка, в която тя преди 30 години му сложила царевична питка за из път, когато го изпращала на гурбет в Унгария.
„Майко, тази торбичка вече си свърши работата и затова ти я връщам”, така се обърнал дядо Дан към майка си”, разказва Янка Балканска.
През следващите 5 години, през които живее в България, Дан Колов
прави много за българската борба
 Той организира турнири и сам участва в тях. Дава половин милион лева за лечението на своя колега и кумир Никола Петров. Купува самолет за българските пощи. Освен добър борец, през целия си живот Дан Колов си остава изключителен родолюбец. Докато е в Америка неведнъж му предлагат да се откаже от българското си гражданство, но той отказва.
„Ако скъсам с България, ще загубя силата си”, заявява той.
По тази причина отказва и предлаганите му пари за да падне.
„Аз не съм просто Дончо от Чадърлии (б.р. старото име на с. Сенник), а представям пред света милата ми Майка България”, категоричен е той. През 1933 г., преди да се прибере в България, изпраща 2000 долара да бъде пуснат от затвора комунистическия лидер Георги Димитров, арестуван заради подпалването на Райстага. На упрека, че не си струва да си харчи парите за един комунист, борецът отговаря: „Не мога да остана равнодушен към съдбата на който и да е българин, намиращ се в опасност.”
През 20-годишната си кариера Дан Колов има 2000 схватки и само 72 загуби. Носител е на Диамантения пояс и титлата Световен шампион при професионалистите от тежка категория - два пъти, трикратен европейски шампион.
Племенницата му Янка си спомня, че още като се върнал дядо Дончо
постоянно имал висока температура
Въпреки това не се давал и продължавал да участва в турнири и да се бори. През 1939 г. обаче здравето му рязко се влошава. Появява се силна кашлица. Той обаче до последно не иска да отиде на лекар.
„Те френските лекари не можаха да ме оправят, че българските ли”, заявява той.
Когато най-накрая е убеден от близките, се оказва прекалено късно. Диагнозата е туберкулоза в последен стадий, за която няма лечение. Непобедимият на тепиха е туширан от „жълтата гостенка” на 27 март 1940 г. Умира малко преди 19 часа в своята стая на къщата в Сенник. Янка Балканска си спомня последните минути на своя дядо: „Като разбра, че нещата отиват на зле, той поръча да се обадят на приятеля му Хари Стоев, също борец от Долна Оряховица, с когото заедно бяха живели в Америка и заедно се върнаха в България. Хари пристигна привечер, спря колата и на един дъх качи стълбите до втория етаж. Дядо Дончо лежеше, беше станал живи мощи. От над 100 кг. беше не повече от 50 кг. Като видя Хари, се опита да стане, стъпи с крака на земята, седна на леглото и протегна ръка към него. Изведнъж падна на една страна леглото и умря”, спомня си племенницата. Колов е погребан в двора на църквата в Сенник.

Подобни статии