Правнук на Вейсел паша се поклонил на Шипка

Депутатът изпълнил завета на татко си след конференция по право

Снимка: Мариян Колев Професорът по международно право Али Рауф Версан пред Паметника на свободата на 1 септември 2012 година

Правнукът на турския военачалник Вейсел Хилми паша, който в продължение на близо година обсажда неуспешно Шипченския проход през Руско-турската освободителна война и накрая се предава с цялата си 32-хилядна армия, е идвал да се поклони пред Паметника на свободата, разказва дългогодишният бивш директор на НПМ „Шипка Бузлуджа“ Данчо Данчев.

Това е станало на 1 септември 2012 г., показва преглед на книгата за впечатления, където гостът е написал ръкописно на турски: “Бог да прости прадядо ми Вейсел паша. С голямо вълнение посетих това място. И врагът се е бил героично. С почит към всички тях! Проф. Рауф Версан, Истанбулски университет“. Професорът по международно право Али Рауф Версан по онова време е бил сред делегатите на 75-ата световна конференция на Асоциацията по международно право – Лондон, която се е провела в София от 26 до 30 август. Тогава той споделил пред музейните специалисти, че с качването си на върха изпълнява завета на баща си, проф. Вакур Варсан, един от създателите на новата турска конституция.

Личността на Вейсел паша (1843-1892) е много слабо позната на родните изследователи, признават дългогодишни историци, които така и не са успели да намерят негова снимка. Събраните и публикувани (за съжаление само на турски) от проф. Варсан документи разсейват спекулациите, че военачалникът е бил австро-германски офицер (Фон Вексел), който приема исляма и преминава на служба на султана. Документите разкриват, че е от албански (арнаутски) произход, роден е в прилепското село Житовче, като дълги години служи в турската армия на територията на днешна Босна. Умира на 30 септември 1892 година, погребан е с почести в Истанбул, в близост до известната Еюп султан джамия.

Милиони българи и чужденци са се поклонили досега пред Паметника на свободата като са изкачили 896-те каменни стъпала от подножието до входа.

В т.нар. Златна книга за впечатления пръв е подписът на цар Борис ІІІ, който е написал: "Вечна слава и признателност на шипченските герои, борци за свободата, която преди 58 години изгря за България на това свято място...". С дата 26 август 1934-а, но вероятно записано по-късно е посветено на светинята стихотворение, дело на секретар-касиера при комитета за въздигането на мемориала Канов, където върхът е със старото си наименование Свети Никола. В самото начало на книгата са подписите на някогашния московски и на цяла Русия патриарх Алексий Първи и току-що избрания последен български екзарх Стефан, които са се изкачили на 31 май 1946-а заедно с тогавашния ленинградски и новгородски митрополит Григорий и старозагорския владика Климент. Буквално ден по-късно на върха се качва и маршал Фьодор Толбухин, бивш главнокомандващ на Втори украински фронт.

Специалистите от НПМ „Шипка Бузлуджа“ обмислят възможността да направят фототипно издание на най-интересните послания, които са били записани в книгата, която се води от далечния 26 август 1934 година, когато светинята е била тържествено осветена в присъствието на над 100 000 дошли от цялата страна българи. В предната редица са били последните 80 живи по онова време опълченци.

Подобни статии