Преди 40 млн. години: жаби виреели на студ в Антарктида

Екип от шведски и аржентински учени откриха останки от най-ранните известни земноводни животни в Антарктида, предаде График Нюз (виж тук). Това е доказателство, че климатът на Антарктическия полуостров е бил топъл и умерен, преди да се отдели от южния суперконтинент Гондвана.

Вкаменелостите, които принадлежат към семейството на шлемоглавите жаби (Calyptocephalellidae), са описани в статия, публикувана в издание на престижното научно списание „Нейчър“. Находките се състоят от два фрагмента от фосили на череп и на бедрена кост. Те са били открити по време на три съвместни аржентинско-шведски експедиции на остров Сиймор, намиращ се край Антарктическия полуостров, между 2011 и 2013 г. Тези образци са приблизително на около 40 милиона години – живели са по време на еоцена. Те са най-ранните известни съвременни земноводни в Антарктида. Досега на Ледения континент не са намирани никакви следи от студенокръвни земноводни или влечуги от семейства, които все още да съществуват.

Находката опровергава предишни доказателства, според които ледената покривка на Антарктическия полуостров се е образувала преди разделянето на Гондвана на континентите от днешното южно полукълбо. Тя също така подсказва, че климатичните условия на Антарктическия полуостров през късния среден еоцен може да са били сравними с влажния и умерен климат в днешните гори на Юона Америка. Само там (в Чили) може да се намерят и петте съществуващи в наши дни пет вида шлемоглави жаби.

Малко вероятно е днес жаба да оцелее дълго в мразовития студ в Антарктида, но находката хвърля светлина колко е продължил там отличаващият се с различни от днешните температури период. "Въпросът е колко студено е било и какви видове са живели на континента, когато ледената покривка е започнала да се формира там - поясни Томас Мьорс от Шведския природонаучен музей, който е ръководител на екипа. - Въпросната жаба е поредното свидетелство, че по онова време, поне край Антарктическия полуостров, все още е имало подходящ хабитат за студенокръвни животни, като влечуги и земноводни".

Учените смятат, че в миналото Антарктида е била част от суперконтинента Пангея, който включвал също Австралия и Южна Америка. По онова време регионът бил покрит с дъждовни гори, сходни с днешните в Нова Зеландия. В горите вероятно са живели различни от срещащите се днес в Антарктида видове. В рамките на предишни изследвания бяха открити зъби от торбести животни, живели през периода, предхождащ замръзването на континента, но според Мьорс досега учени не бяха попадали на фосили от жаба. Преди около 34 млн. г. Пангея започнала да се разделя и Антарктида започнала да се охлажда и да формира ледници, които са негостоприемни за повечето форми на живот.

Температурен рекорд за Антарктида бе поставен през февруари т. г. на о-в Сиймор. Той се намира на около 200 км по въздушна линия от остров Ливингстън, където е българската антарктическа база.

20,75 градуса по Целзий бяха регистрирани от бразилски учени на о-в Сиймор на 9 февруари. Това е почти с градус повече от предишния рекорд – 19,8 градуса, измерени на о-в Синти през януари 1982 г. Наскоро беше регистриран и друг температурен рекорд: на 6 февруари аржентинска изследователска станция Есперанса измери 18,3°. Тези рекорди ще трябва да бъдат потвърдени от Световната метеорологична организация, но те са в съответствие с по-широката тенденция на затопляне на региона - с почти 3 градуса, в сравнение с прединдустриалната ера - един от най-бързите темпове на повишаване на температурите на планетата. „Ние регистрираме тенденция на затопляне в много от обектите, които наблюдаваме, но никога не сме виждали нещо подобно“, казва Карлос Шефер, който работи върху Terrantar - бразилски правителствен проект, следящ влиянието на изменението на климата върху 23 обекта в Антарктика. Шефер заявява, че температурата на полуострова, Южните Шетландски острови и архипелага Джеймс Рос, от който Сиймор е част, е истински хаос през последните 20 години. След охлаждане през първото десетилетие на този век, регионът се затопля бързо.

Подобни статии

  • Учени от БАН изобретиха робот за дезинфекция

    Учени от БАН изобретиха робот за дезинфекция

    Учени от Института по роботика на БАН създадоха робот за дезинфекция на помещения, който може да бъде използван за предотвратяване на разпространението на COVID-19, съобщават от академията. Иновацията е приложима за автоматизирано биологично обеззаразяване на домашни и здравни помещения, детски градини и училища, както и на всички подови повърхности, заразени с многорезистентни бактерии и супербактерии, гъбички, спори и вируси.

    89