Председателят на Асоциацията на екскурзоводите в България Николай Миндов:Апелираме за финансова помощ

"Държим да се обърне внимание и на екскурзоводите - получихме възможност за участие в обществена поръчка, но ако пандемията продължи да нанася толкова сериозни щети, тя няма да бъде достатъчна. Именно поради тази причина апелираме да се обмисли отпускането на безвъзмездни средства, с които да запазим своите служители", казва председателят на Асоциацията на екскурзоводите в България Николай Миндов.

- Г-н Миндов, от Министерството на туризма обявиха обществена поръчка на стойност 3 млн. лева, чрез която да бъдат подпомогнати екскурзоводите, и обещаха до 15 юни да преведат авансово 50% от финансовите средства. Достигнаха ли тези пари до Ваши колеги, проявили интерес към мярката?

- Все още не сме получили никаква финансова помощ, но се намираме на финалната права на обществената поръчка. Надяваме се през идната или по-следващата седмица да подпишем договори с Министерството на туризма и в крайна сметка да можем да стартираме работата си по изготвянето на онлайн туровете и рекламните клипове, заложени в поръчката.

- Наясно ли сте колко са били кандидатите по схемата и какъв ще бъде размерът на получените суми?

- По-голямата част от колегите проявиха интерес към обявената обществена поръчка. Що се отнася до очаквания размер на финансова помощ – той ще стане ясен едва след подписването на договорите.

- Според вас какви трябва да бъдат първите задачи на новия министър на туризма?

- Туристическият бранш пострада най-сериозно от пандемията, затова новият ресорен министър трябва да работи с цел по-бързото му възстановяване. Държим да се обърне внимание и на екскурзоводите - получихме възможност за участие в обществена поръчка, но ако пандемията продължи да нанася толкова сериозни щети, тя няма да бъде достатъчна. Именно поради тази причина апелираме да се обмисли отпускането на безвъзмездни средства, с които да запазим своите служители.

- Говорейки за финанси, бихте ли ми казали какъв е средният дневен хонорар на един екскурзовод и повлия ли се той от пандемията?

- Средният дневен хонорар на един екскурзовод зависи основно от езика, на който се провеждат обиколките. Така например тур на английски език излиза около 75 евро. Традиционно заплащането на професионалните гидове е въпрос на предварителна договорка с туроператора на база типа на самото пътуване. Оказва се, че английският се е превърнал в базов език, така че екскурзоводите, говорещи немски, италиански, испански, португалски получават по-високи хонорари. В случая заплащането се определя от това дали има голям брой професионални гидове, които да владеят даден език. Дневните хонорарите в действителност намаляха по време на пандемията, което се дължеше главно на липсата на туристи.

- А колко ще ни струва беседата на български език?

- Беседите на български са на по-ниска цена, тъй като те най-често се посещават от пенсионери, ученици или българи, обикалящи родината. Те варират между 60-80 лв. При екскурзии в чужбина на български език цените отново се определят след договорка с туроператор в зависимост от функциите, които ще изпълнява екскурзоводът – единствено ще води групата или ще се налага да им превежда от друг език.

- Още преди няколко месеца сигнализирахте, че екскурзоводи масово се преквалифицират заради липсата на работа. Наблюдава ли се раздвижване на туристическия пазар през летния сезон?

- Наблюдава се слабо раздвижване на пазара. То е най-видимо по Южното Черноморие, където има чехи, поляци, словаци и малко германци. Към момента обаче в София няма никаква работа. След завършването на учебната година бяха проведени единствено няколко тура с ученици из обекти в България.

- Какви групи туристи преобладават – българи или чужденци?

- Туристите по морето, които използват услугите на екскурзовод, са основно чужденци. Въпреки това броят им все още е изключително нисък на фона на предходни години. Вече ги нямат чуждестранните гости, които пътуват из страната с културна насоченост – посещават църкви, манастири.

- Кои са основните маршрути в страната, към които туристите проявяват интерес?

-Туристическите маршрути, които си подбират чужденците, зависят от продължителността на техния престой. Азиатските туристи например прекарват 2-3 дни у нас, тъй като в рамките на 10-20 дни се стремят да обиколят много държави. Основните туристически обекти за тези гости са Рилският манастир, Пловдив и Велико Търново. Израелските групи пък предпочитат по-нестандартните забележителности и посещават Родопите - Широка лъка, Триград, а също и пещерите Дяволско гърло и Ягодинска. Французите проявяват интерес към културни обекти като Никополис ад Иструм или Свищов, които не влизат в програмите на стандартните групи. Сериозен интерес има и към новооткритата базилика в Пловдив. За съжаление много от туроператорите не включват в своите оферти посещението на обекти като село Свещари – част от списъка на Световното културно наследство на ЮНЕСКО. Сред останалите места, оставащи извън туристическите пакети, са Трявна, Боженци и Жеравна. Северозападните забележителности като Белоградчишките скали, пещерата Магурата, Видин също се разглеждат единствено от специализирани групи. Останалите туристи, които пристигат у нас за по-дълъг период, могат да си позволят да разгледат и интересни обекти по морето. Българите пък обикалят из цялата страна, често с цел да разгледат 100-те национални туристически обекта. За съжаление въпросните групи са предимно еднодневни или двудневни.

- Споменахте движението „100 национални туристически обекта“. Има ли организирани групи, които посещават единствено забележителности, вписани в книжките на Българския туристически съюз?

- Да, има такива групи, чиято цел е да събират печати в своите книжки. Определено има раздвижване в това направление, тъй като дълго време бяхме затворени у дома. Дали организирано или индивидуално, българите пътуват из страната.

- От коя забележителност чужденците остават най-очаровани?

- На чужденците им харесва всичко у нас, тъй като България разполага с всичко по малко – високи планини, море. Азиатците обичат да ни посещават по време на празника на розата в Казанлък. Американците предпочитат да разглеждат археологически разкопки, тъй като намират за интересен факта, че у нас са запазени толкова древни артефакти. Други пък се насочват към планините или Рилските езера. Българските обичаи също представляват сериозен интерес за чуждестранните гости – нестинарски танци, гайди в Родопите. Тъжно е, че в момента няма как да им го покажем. Ролята на екскурзовода е именно тази – да разкрие на туриста тайните на всяка една забележителност.

- При какви противоепидемични условия се провеждат организираните турове?

- Противоепидемичните мерки, при които се провеждат организираните пътувания, включват носене на маска в автобуса. В случай че разглежданите обекти се намират навън, тя може да бъде свалена. В противен случай се спазват мерките, по които работи дадената забележителност. Към момента няма ограничения относно броя на туристите, които могат да се включат в обиколките. Българите традиционно наброяват около 30 души.

Подобни статии

  • Проф. Пламен Павлов, историк, във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”: Чакаме проблемът със Скопие да се реши сам

    Проф. Пламен Павлов, историк, във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”: Чакаме проблемът със Скопие да се реши сам

    • Европейските държавни ръководители правят открити жестове към Македония, а пренебрегват България. Не бива да се отнасят към нашата страна като към бедния роднина или блудния син на Европейския съюз
    • Крайно време е да се дисциплинираме малко и да започнем да се учим наистина от грешките си
    • Има много пътища, по които нещата на Балканите могат да се променят, но  нещата трябва да бъдат принципни и поставени на здрава основа
    • Факт е, че Турция се меси във вътрешните работи на Българи
    • Трябва да се обмисли дали хората в чужбина трябва да имат въобще право да гласуват
    163
  • Стефан Стефанов, медиатор: Присъственото обучение няма цена

    Стефан Стефанов, медиатор: Присъственото обучение няма цена

    "За един родител е много важно да бъде отговорен за поколението, което идва след него. Трябва да има устойчивост, защото все пак говорим и за интеграция на малцинствените общности. Тя е двустранен процес. Образователните медиатори сме катализаторът на промените в самата общност, защото ние сме между нея и всички институции", казва медиаторът Стефан Стефанов.

    114
  • Тони Димитрова: В старите песни има послание, а в новите - само наредени думи

    Тони Димитрова: В старите песни има послание, а в новите - само наредени думи

    "В старите песни има послание, красива музика и красив текст. А в новите има наредени думи, музика, която не те хваща, и няма послание. Не оставя следа", казва обичаната певица Тони Димитрова. Тя е родена на 10 януари 1963 г. в Бургас. Истинското й име е Антоанета Димитрова Петкова. Завършва гимназия в Бургас и след това започва да работи като машинописка в общинската администрация на града. През 1995 година по време на конкурс талантът й е забелязан от Стефан Диомов и през януари 1996 година е назначена за солистка на оркестъра „Горещ пясък“. През лятото на 1996 година участва в конкурса „Бургас и морето“, където й е присъдена 3-та награда за песента „Ах, морето“. Тя влиза в първия й самостоятелен албум „Ах, морето“ (1997). Има 9 студийни албума, като последният е „Добър вечер, добър ден“ от 2011 г.

    147