Премиерът Каравелов научава за Съединението последен

Обикновени граждани уведомяват министър-председателя за историческото събитие

Членовете на централния комитет БТЦРК – четвъртият, седнал от ляво на дясно, е Захарий Стоянов, вляво до него е Продан Тишков-Чардафон.

Съединението на Княжество България с измислената от Великите сили автономна провинция Източна Румелия е извършено като на шега за една нощ в Пловдив.
То им доказва, че 500-те години османски гнет не са затрили непокорния дух и величието на Първото и Второто българско царство.

Една дузина млади български офицери заедно с ексцентичния подофицер, габровеца Продан Тишков, кръстен от Захарий Стоянов Чардафон Велики, категорично опровергават вековния постулат на същите тези Велики сили “Разделяй и владей”. Защото Берлинският конгрес от 1878 г. със съучастието на Русия разделят Санстефанска България на 5 части – Княжество България, Източна Румелия, Македония оставят на турците, Южна Добруджа се дава на румънците, а Западните покрайнини на сърбите. Така разсечена снагата на България кървеше!
От пролетта на 1885 г. духовният водач на Съединението - революционерът и писател Захарий Стоянов, започва в Пловдив подготовката за самия акт. Той основава Български таен централен революционен комитет (БТЦРК) и започва издаването на вестник “Борба”. В пламенните си статии и памфлети той директно пропагандира за бунт и демонстрации, за да се обедини изкуствено разделеният народ.
„Борбата за Съединението се почна през пролетта на 1885 г. с демонстрация по улицата“, пише Симеон Радев в своите „Строители на съвременна България“. Първата демонстрация стана на 23 април, на Гергьовден, националния празник на Гърция. Гръцката колония в Пловдив правеше големи приготовления. От Станимака и околните села бе поканено да дойде гръцкото население, колкото се може на по-многобройни тълпи. Целта бе да се проявят жизнеността и националният ентусиазъм на гръцкия елемент в областта. Българските патриоти обаче не искаха да допуснат тоя парад на елинска грандомания и още отрано почнаха да късат гръцките знамена и да гонят гръцките групи. Полицията се намеси в полза на гърците, но тя биде на много места разпръсната. След няколко схватки българското множество остана господар на улиците, по които се носеха виковете: "Да живее Съединението! Долу Гърция!". Руският консул Сорокин, застанал пред вратите на гръцкото консулство, убеждаваше множеството да се разотиде и да остави на мира гърците. Тълпата го слушаше с очевидно нетърпение и когато той започна да заплашва, гимназистът Н. Генадиев му извика: "Вий да идете да заповядвате в Русия! Тук е свободна Румелия". Народът ръкоплещеше на тия дръзки думи, същият народ, който допреди пет години изпращаше с френетически викове руските войски...
Паметна е манифестацията, която на 17 юли стана на Бузлуджа, епически връх, гдето е паднал Хаджи Димитър“, продължава Симеон Радев. Комитетът бе взел всички мерки, за да бъде празненството грандиозно; дал бе заповед до всички революционни центрове - Чирпан, Пазарджик, Сливен, Стара Загора и др. - да изпратят депутации. Пловдив бе представен от Захари Стоянов, Ив. Стоянович, П. Зографски и Никола Генадиев. В своята позната книга "Чардафон Велики" - една оригинална и духовита смес от фейлетон и история - Захарий описва с чудесен хумор пътуването от Пловдив до Бузлуджа. То е било една непрекъсната редица от смехове, песни и трагикомически сцени, устроявани от неуморимия шегобиец Чардафон“...
В съзаклятието са привлечени действащите български офицери капитан Райчо Николов, капитан Сава Муткуров, капитан Радко Димитриев и най-висшият офицер в областта майор Данаил Николаев. На 29 август капитан Муткуров и Димитър Ризов, член на БТЦРК, се срещат неофициално в Шумен с княз Александър I, който присъства на военни маневри там. Той ги уверява в подкрепата си, но не уведомява скептично настроения към Съединението министър-председател Петко Каравелов. Министър-председателят научава за историческото събитие едва когато то вече е факт, и то от обикновени граждани в Търново.
На 2 септември в Панагюрище трима ученици вдигат българското знаме и крещят: „Долу Румелия! Да живее Съединението“. Полицията ги арестува и потушава бунта. Тогава БТЦРК решава на 5 срещу 6 септември да бъде извършен военният преврат и да се обяви Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
На 4 септември около 500 бунтовници в униформи «хаджидимитровки», наричани още резервисти и предвождани от Чардафон, са завзели вече Голямо Конаре. На следващия ден те тръгват към Пловдив. В нощта срещу 6 септември частите на майор Данаил Николаев установяват контрол над Пловдив: „Войници! - извика Николаев, застанал пред фронта. - Ето вече 5-6 години как сме на служба в изкуствено създадената Източна Румелия, която е прямо подвластна на 500-годишния ни тиранин - султана, 5-6 години, казвам, сме на служба, но никой от нас не е заклеван в защита на отечеството ни. Тази нощ мен се падна честта да ви поведа против турското правителство. Аз ви заклевам в името на българския княз Александър І в името на нашето знаме, че вие ще изпълните дълга си към отечеството и за потъпкването на турския полумесец. Да живее нашият вожд Александър І, да живее Съединена България!...“ "Заклеваме се!" - викнаха войниците. Те плачеха и целуваха знамето», отново Симеон Радев свидетелства за този исторически момент. Съставено е временно правителство начело с Георги Странски, което след няколко дни е заменено от комисарство в Южна България, обявена е всеобща моблизация.
Около 3 часа през нощта пред конака пристигат и запасняците на Чардафон, на който се пада честта да арестува генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Наричан иронично от Захарий Стоянов в неговите памфлети Треперко паша. Майор Данаил Николаев поема отговорността да се запази животът на Кръстевич. Разтреперан, възрастният вече генерал-губернатор слиза по халат на окупирания вече двор на конака под възгласите на множеството: «Долу!» и «Да живее княз Александър!», «Да живее Съединението!». После го настаняват в специално приготвен за него файтон. Чардафон слага до него за охрана годеницата си Денка Шилева с извадена сабя в ръка. Преди да го подкарат за Конаре, Чардафон, верен на своите странности, обикаля с файтона и Треперко паша по халат в него из всички консулства в Пловдив, за да видят всички, че Съединението вече е факт. В Конаре на сваления генерал-губернатор е приготвена най-хубавата къща. Чардафон донася на «арестанта» табла и съперник. Скоро старецът така се увлича от звука на зарчетата, че забравя за доскорошния си страх. Доволно се усмихва, защото зарът му върви и печели в таблата.
В историческата нощ на 5 срещу 6 септември пада една-единствена жертва, и то по много нелеп начин. Капитан Райчо Николов, или дядо Райчо, подгонва началника на пощата Коста Тодоров, за да го арестува, защото го е уличил и в кражба на пари от касата. Из тъмните пловдивски улици отеква истрел и немного старият офицер и опълченец от Шипка пада пронизан в главата. На погребението му се стичат над 50 000 българи.
След няколко дни обаче Русия официално обявява своето несъгласие, че Съединението е извършено, без да е съгласувано с нея. За няколко седмици руските офицери са отзовани от българската войска. Подкокоросвана от Русия и открито подкрепяна от Австро-Унгария на 2 ноември 1885 г. Сърбия напада България в гръб. Започва Сръбско-българската война. Само за 2 денонощия българската войска, командвана от капитани с «марш на скок», се озовава от турската граница до Сливница. Там тя спира безметежния поход на сърбите към София и след 3-дневни епични боеве прогонва нашествениците извън България. На 19 февруари 1886 г. Букурещкият договор възстановява довоенната граница със Сърбия.

Подобни статии