Превратът от 19 май 1934 г. ни спасява от сръбска окупация

Белград готов с армия, ако България не унищожи всички чети на ВМРО

Кимон Георгиев

След Ньойския договор от 1919 г. България попада в пълна изолация и икономически срив. Слабостта на страната ни се използва от Кралство Югославия, която създава агентурна мрежа. Целта на тази намеса е ликвидирането на България като държава и присъединяването на българските земи към Кралство Югославия.

На 9 февруари 1934 година в Атина е сключен договор, който формира т.нар. Балканска Антанта. В нея влизат Югославия, Гърция, Румъния и Турция. Договорът им е насочен срещу беззащитна България. Сключени са и два тайни протокола. Член първи на втория протокол предвижда колективна нота до българското правителство с настояване за ликвидиране на ВМРО на Иван Михайлов. В случай на отказ или неспособност на българското правителство да удовлетвори исканията на колективната нота договарящите се държави щели да унищожат организацията сами, т.е. да нахлуят в България.

Тайни протоколи

На 1 май 1934 година френският разузнавач, а по-късно и писател Анри Пози публикува текстовете на тайните протоколи в изданието Revue Parlеmentaire в Париж, сдобил се с текстовете чрез свои канали. България е в шок. Навлизането само на една чета на ВМРО в Македония ще бъде използвано като претекст за пълномащабна военна инвазия на всички съседни страни и ликвидирането на България като държава. В книгата му „Войната се завръща“ Пози описва своя среща с един от ръководителите на сръбската пропаганда – доктор Радованович. Срещата е през лятото на 1932 година: „Всички южни славяни, където и да живеят на Балканите, в която и държава да живеят днес, всички те имат един произход – сръбски?! НАШАТА ИДЕЯ Е ФЕДЕРАЦИЯ, ОБЕДИНЯВАЩА В ЕДНА ДЪРЖАВА ВСИЧКИ СЛАВЯНИ МЕЖДУ ЧЕРНО МОРЕ, ЕГЕЙСКО МОРЕ, АДРИАТИКА, АЛПИТЕ И ДУНАВ“, казал Радованович. Завербувани от сръбското разузнаване са дейците на кръга „Звено“, Кимон Георгиев и Дамян Велчев, дейците около доктор Г. М. Димитров и Коста Тодоров, членовете на протогеровисткото крило на ВМРО Лев Главинчев и Перо Шанданов, както и социалистът Димо Казасов. Шокирана от текста на публикуваните тайни протоколи, България е принудена да се подчини. По думите на Анри Пози България предпочита унижението пред унищожението.

Подготовка за преврат

Военният съюз и свързаният с него политически кръг „Звено“, водени от опитните превратаджии Кимон Георгиев и Дамян Велчев, подготвят преврат още от края на октомври 1933 година. Цар Борис, разбира се, е наясно със случващото се. След разкритията на Анри Пози за намеренията на Балканската Антанта царят решава да действа. На 8 май 1934 година са уволнени двама генерали, 13 полковници и 10 подполковници. Заменени са с офицери, лично предани на монарха. На следващия ден е сменен военният министър – в запаса минава генерал Кисьов, а на негово място е назначен председателят на Военния съюз генерал Анастас Ватев. Начело на съюза застава генерал Пенчо Златев. Промените са закъснели – строевите части на войската са ръководени от верни на съюза офицери.

На 14 май 1934 година министър-председателят Никола Мушанов подава оставка, парламентът приема решение да не провежда повече заседания. България е без парламент и правителство. На заседание на Централното управление на съюза, проведено в къщата на Кимон Георгиев, е взето решение да бъде извършен преврат на 18 срещу 19 май. Начело на преврата застават Дамян Велчев и Кимон Георгиев. Военната машина е задействана.

Подценяване на ситуацията

Цар Борис разбира за готвения преврат. Царицата и малката княгиня Мария-Луиза са изпратени във Враня. В двореца са събрани група офицери и цивилни служители, лично предани на монарха. Офицерите са въоръжени и готови да защитават царя. Целият ден на 18 май минава в подготовка на преврата. Съветникът на царя Павел Груев посещава министър-председателя в оставка Никола Мушанов и го предупреждава за слуховете за предстоящия преврат. Вместо да вземе нещата сериозно, Никола Мушанов отива на опера заедно с гостуващия в София кмет на Париж. След операта двамата отиват на вечеря в „Юнион клуб“.

В полунощ на 18 срещу 19 май полковник Тановски е изпратен от превратаджиите да предупреди царя за готвения преврат и да го успокои, че не е насочен срещу него. Протогеровистите от ВМРО Лев Главинчев и Перо Шанданов са определени да ликвидират царя, в случай че той откаже да подкрепи преврата. В три часа сутринта е задействана парола „Сабя“ – знак за готвения преврат. Водени от верни на Военния съюз офицери, войскови части овладяват София и големите градове на страната.

В същия ранен утринен час целият състав на югославското посолство се намира в „Юнион клуб“. Точно в три часа сутринта всички югославски дипломати, начело с посланика Александър Цинцар-Маркович, стават на крака и поздравявайки се взаимно, вдигат тост с шампанско за успеха на „делото“ – преврата на 19 май. В 4 часа сутринта по нареждане на цар Борис полковник Константин Панов се свързва с ръководителите на преврата. Точно в 5 часа Кимон Георгиев и генерал Златев са при царя. Разговорът продължава два часа, като царят се съгласява с всичко, което е предложено от превратаджиите. Едно от предложенията е поставянето на ВМРО извън закона. Кимон Георгиев е назначен за министър-председател. Дамян Велчев отказва министерски пост. София осъмва блокирана, а преследването на ВМРО започва веднага. Ръководителят на организацията Иван Михайлов разбира, че всяко въоръжено противодействие ще доведе до въоръжена намеса на Югославия и заповядва да не се оказва съпротива. Той и съпругата му се укриват.

Необходима жертва

Анри Пози през 1935 година пише в книгата си „Войната се завръща“: „Българи, платени от Белград, използваха ситуацията, за да извършат преврата. Разбирайки, че това е единственият начин да спаси независимостта на държавата си и собствения си живот, цар Борис отстъпи. Настоящото българско правителство е антинационално, презирано от голямото мнозинство в страната. То се задържа на власт само чрез подкрепата на Сърбия. Колкото до цар Борис, той само чака подходящия момент, за да се раздели с министрите, които Сърбия му наложи“.

Правителството на Кимон Георгиев започва политика на сближение с Югославия, започват и гонения срещу дейците на ВМРО. През септември 1934 г. Иван Михайлов напуска България заедно със съпругата си Мелпомена (Менча) Кърничева. А че ВМРО е жива, става ясно съвсем скоро. Чрез своя човек Владо Черноземски организацията стига дотам, че да убие самия крал на Сърбия, Александър, при негово посещение в Марсилия на 9 октомври същата година.

 

 

Подобни статии