Принц Кирил разстрелян в името на Симеон

Ексминистър проверява пулса на екзекутираните преди последен да поеме куршума

Експремиерът проф. Богдан Филов (вторият отляво) заедно със съподсъдимите си в аулата на Софийския университет по време на делото пред т.нар. Народен съд.

Преди 74 години с разстрел в нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. е буквално екзекутиран върхът на българската държава.

Преди 74 години с разстрел в нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. е буквално екзекутиран върхът на българската държава.
Тримата регенти, които заемат престола след смъртта на цар Борис III през 1943 г. - принц Кирил Преславски, проф. Богдан Филов и генерал-лейтенант Никола Михов, са сред убитите след присъда от т.нар. Народен съд. С тях умъртвени са и 22-ма министри, 67 депутати от XXIV-то Народно събрание, 47 висши офицери, голяма част от които участници във войните от 1912-1918 г., както и 8 царски съветници. Според историците
 изтребен е елитът българската нация
 След преврата, извършен няколко месеца по-рано на 9 септември 1944 г., на власт застава Отечественият фронт, в който главна роля играе  комунистическата партия.
Един от тримата разстреляни регенти е принц Кирил Преславски, брат на покойния цар. Формално формата на управление все още е монархия и затова присъдата е издадена в името на законния по това време монарх - малолетния цар Симеон II, който е негов племенник! Така принц Кирил Преславски е формално убит в името на племенника си.
Наказателното дело се гледа в аулата на Софийския университет, а присъдата е прочетена в късния следобед на 1 февруари.  
 Най-масовата екзекуция
в българската история на ХХ век е извършена още същата нощ. Никола Петров, помощник-командир на Трета дивизия, четиридесет години след тези потресаващи събития си признава: „Още преди процеса присъдите ги знаехме и не се тревожехме за изхода”. За подготовката и същинския разстрел в началото на 1945 г. в София е привикан целият помощник-командирски състав на армията. Те са преките организатори и участници в кървавата разправа. Екзекуторите се водят от Фердинанд Козовски - бъдещ председател на Народното събрание, Изидор Леви, по-известен като Бачи Зеев, специално изпратен следовател от Лаврентий Берия, а по-късно  началник служба в 1-ви отдел на Държавна сигурност. Разбира се на първа линия с екзекуторите е и
 шефът на спецотдела полк. Лев Главинчев
 Организирана е и специална команда за убийствата начело със софийския комендант на милицията подполковник Веселин Георгиев. В състава є са само комунисти и ремсисти от милицията и военното разузнаване, като имат дори… партиен секретар на временната група за разстрели - Кольо Петков-Моряка. Тяхната основна задача е да избият по най-бързия начин тримата регенти, министрите от три кабинета, дворцовите съветници, цял един парламент и повече генерали, отколкото България е загубила през трите войни, които води през XX век.
Запазени са спомените на царица Йоанна за тази зловеща нощ: „На осъдените, преди да ги убият, бе отнета последната надежда да видят отново близките си, тъй като семействата бяха депортирани и това бе причината, поради която поисках да ги видя един по един преди екзекуцията… Ескортът беше подреден в двора на Съдебната палата от входа към ул. „Алабинска”. По този път се простираше конвой от шест камиона, към които бяха отправени жертвите. Беше дадена заповед да се удря и убива всеки, който протестираше, повишавайки глас. Един млад депутат, Иван Батембергски, извика: „Помощ”, но веднага му бе
 счупен черепа с приклад
Друг, министърът Тодор Кожухаров, инвалид от войната и блестящ писател, вървеше, опирайки се на бастун; изведнъж извика: „Не трябва да плачем за нас, а за България”. И запя националния химн „Шуми Марица”. Бе убит с удар от револвер. Тримата регенти Кирил, Филов и Михов бяха изведени последни заедно с двама тежкоболни осъдени. Качиха ги на един полупразен камион. Духаше леден вятър… В гробищата на София бяха паднали няколко бомби, отваряйки много широки ровове. Осъдените бяха накарани да слязат на малки групи в близост до тези „вече готови” ями. Някой, не виждайки строен наказателния взвод, попита дали ще трябва да чакат на това място и с този ужасен северен вятър. Бе отговорено набързо, че ще бъдат убити един по един. Наистина, двама екзекутори бяха готови с автомати в ръце… Изглежда, че на всеки убит проф. Александър Станишев (б.р. министър на вътрешните работи в правителството на Иван Багрянов юни-септември 1944 г., лекар) е проверявал пулса и слагал ухо на сърцето му. Има върховното себеотрицание да повтори това задължение толкова пъти, докато остане сам и последен, за да бъде убит”
За злокобната нощ на 1 срещу 2 февруари 1945 година
 достоверни свидетелства
 оставя Цеко Алексиев - началник на служба „Паркове и градини” на Централните софийски гробища през 1945 г., видял с очите си касапницата тогава. Според него  мястото, определено за екзекуцията, е било осветено с автомобилни фарове, повечето от убийците били цивилни, не униформени, въоръжени с шмайзери, а екзекуцията започнала с разстрела на княз Кирил, после Филов, генерал Михов, а след тях преминали към министрите: „Първи убиха Александър Сталийски, после Багрянов, Божилов, Даскалов. Стреляха в тила им с пистолет и труповете падаха в ямите. После д-р Станишев ходеше до всеки от убитите, навеждаше се, слагаше ухо на сърцето, търсеше пулса, установяваше смъртта. Взе да се развиделява и тогава решиха, че върви бавно. Започнаха да ги убиват на групи с шмайзерите. Последен разстреляха доктора. Уби го Главинчев” - разказва свидетелят Цеко Алексиев след години. Не минало и без мародерство от страна на палачите.
 Вземали са от жертвите всичко ценно
 - пръстени, часовници, златни халки. Един от по-нисшите чинове събува ботушите на убития княз Кирил.
В тази нощ са разстреляни и хвърлени в общ гроб 3-ма регенти, 22-ма министри, 67 депутати, 47 генерали и висши офицери, 8 царски съветници. За сравнение в Нюрнбергския трибунал са постановени 14 смъртни присъди за видни нацисти, докато българският „Народен съд” с всичките си областни поделения директно избива 2730 държавници.

Подобни статии