Природонаучният музей във Виена отправя предизвикателство с изложба на човешки органи

Престижният Природонаучен музей във Виена напълно обнови и промени експозицията си по патоанатомия, съставена от черепи и човешки органи в стъкленици, отразявайки еволюцията на етичните проблеми, свързани с колекциите от човешки органи, съобщи АФП.

Колекцията е най-голямата по рода си в света, отворена за публични посещения, с 50 000 експоната и е изложена в сграда, построена през 18-и век за психиатрична болница.

Изложбата е отворена за посещения от септември и всяка седмица привлича хиляди граждани. Директорът на музея защитава решението колекцията да е отворена за широката публика, за разлика от други подобни експозиции по света, достъпни само за изследователи.

"Всеки някой ден се разболява", обясни Катрин Воланд, подчертавайки педагогическата и образователна стойност на колекцията, чието начало е поставено през 1796 г. с цел обучение на студенти по медицина.

"Някои хора идват, за да получат информация, защото самите те са засегнати, други искат да научат повече за напредъка на науката", обясни тя.

От изложбата научаваме как изглеждат лезиите, въздействието на вирусите върху организма или как изглеждат обгорени кръвоносни съдове.

Кураторът на изложбата Едуард Винтер казва, че когато посетителите видят "черен дроб с тегло 30 килограма, осъзнават какво може да причини алкохолът на човешкото тяло".

Тийнейджъри са на посещение в музея за изложбата с учителя си по биология Кристиан Бехави. "Човек асимилира нещата по-добре на практика тук, отколкото на теория" от чина в училище, казва той.

Скелетът на момиче с хидроцефалия, тяло на бебе с разкъсана кожа - някои ученици изглеждат в шок от експонатите.

"Опитваме се да избегнем воайорството, като даваме колкото е възможно повече обяснения", подчертава кураторът. Снимките на експонатите са забранени.

От края на 16 ти век, когато са изложени първите египетски мумии, на различни места в музей в Европа са изложени човешки органи. Но според Мари Корну, директор по изследванията във френския Национален изследователски център, от началото на века е налице ново разбиране по темата.

Южноафриканското искане за репатриране на останките на Саарти Баартман, известна като Черната Венера, която била показвана като атракция в Европа през 19-ти век, предизвика дебата по въпроса. След смъртта й, скелетът, черепът и гениталиите й са изложени в парижки музей до 1974 г.

Едва през последните двадесет години институциите "започнаха да си задават въпроси", каза Корну.

Международният съвет на музеите създаде етичен кодекс, според който човешки останки и органи могат да се "придобиват единствено, ако могат да се съхраняват безопасно и към тях да се подхожда с уважение". Това трябва да отчита и интересите и вярванията на общността, от която произхождат.

Хедвиг Чех, професор по история на медицината във Виенския университет, казва, че днес би било немислимо "някой да умре в болница и след това да се появи като експонат в изложба".

На посетителите трябва да се обяснява защо такива колекции са събирани и се показват, каза Елоис Кетел, директор на медицинските колекции в Сорбоната, Париж.

Изложбата във Виена не повдига и други остри въпроси като тези, свързани с колониализма като в други европейски страни, но Воланд подчертава, че трябва да се следи всички експонати да са придобити законно и "да се познава контекста, в който спесимените са пристигнали" в музея.

Много е важно е да се знае какво можем да показваме публично, каза тя.

Подобни статии