Природозащитникът Явор Гечев: Стръвницата няма страх от хора, случаят в Белица не е такъв

Явор Гечев е роден през 1976 г. в София. Завършва английска филология в Софийския университет. Експерт по хуманно отношение към животните. Дълги години работил в българския офис на международната природозащитна организация "Четири лапи".

"Тази мечка не бива да се превръща в изкупителна жертва на някакви други интереси и най-малко на това да се опитаме да успокоим обществените настроения на място и в града. Наистина има много хора, не само в Белица, които казват: „Тази мечка е нападнала човек и е опасна“. И питат чий живот е по-важен. Въобще поставянето на дебата в тази ос - дали е по-важен животът на човека, или на животното е безсмислен. Животът на човек винаги е по-важен и ние както общество трябва да се грижим най-вече за благосъстоянието на хората, но ние трябва да бъдем наясно, че без природа, без диви животни няма да оцелеем, защото сме част от една екосистема, в която няма как да живеем самостоятелно. Така е било хилядолетия наред, просто трябва да свикнем с това", казва природозащитникът Явор Гечев.

- Г-н Гечев, Министерството на земеделието, храните и горите издаде разрешение за отстрел на мечката, която нападна жена край Белица.  В същото време оттам обясниха, че заповедта не значи автоматично, че животното ще бъде убито, а това ще се случи, ако нападне втори път. Как ще коментирате ситуацията?

- Минават на защитна и оправдателна позиция, но факт е, че те са преценили, че трябва да я издадат. Това разрешение, което са издали, е под влияние на обществения натиск. Ситуацията и данните показват, че това животно не е нападнало целенасочено човека, а го е направило като защита на първо място. На второ място, всеки, който е има някакъв досег с мечки, знае, че ако това животно те нападне с цел да те убие, то ще те убие. Тук спор няма. В случая по-скоро това е било предупредителна реакция. Самият факт, че детенцето е без никакви наранявания, е много показателен. Най-добрият вариант за животното би било то да се прогони от тази част на Рила, за да се гарантира сигурността на хората. Но явно с решението за отстрел от Министерството на земеделието, храните и горите са решили да се съобразят по някакъв начин с натиска от някои хора. От друга страна, отказват да се съобразят с обществения натиск и гражданската позиция в защита на това животно на толкова много хора. Говорим за над 35 000 души, които само в рамките на два дни подписаха петиция в защита на тази мечка. Ясно ми е, че едно е да защитаваш животните от жълтите павета, друго е да живееш на място с тези животни.

- От министерството обясниха, че ще опитат да прогонят мечката, а не да я убият.

- За мен позицията на министерството е  йезуитска, защото, от една страна, те казват мечката няма да се отстрелва, а, от друга, дават разрешително за отстрел. От една страна, казват, че това животно е опасно, защото веднъж вкусило кръв, винаги ще напада, с което не бих бил много съгласен, а, от друга, казват ние ще я прогоним. С това разрешително, каквото и да говорим, мечката може да бъде отстреляна и няма никаква законова пречка за това.

- Кога една мечка може да бъде определена като стръвница?

- Наистина има случаи, в които мечка проявява непровокирана агресия, най-вече към селскостопански животни, когато търси храна. В този случай животното би могло да представлява опасност и за хората, защото то е загубило страха си от човека. Това е критерият, по който трябва да се оценява дали една мечка е опасна или не. В конкретния случай не мисля, че тя е загубила страха си от човека, а напротив - именно той е провокирал тази реакция. В обратния случай тя влиза в селата, напада оборите, кошерите и селскостопански животни. Най-вероятно би нападнала и човек, просто защото в търсенето си на храна тя е преодоляла този страх. И, общо взето, е като гъбарите, защото гладът винаги е по-силен от страха. Случаят в Белица не е такъв. Напротив, става въпрос за една мечка, която си е живяла в гората тихо и спокойно и обикаля около Парка за танцуващи мечки, дали защото усеща, че вътре има храна, дали защото усеща разгонено животно. Нейното присъствие там не е с цел да застраши живота на когото й да е. Тя е била просто изненадана и е реагирала по най-естествения начин, по който всеки човек би реагирал, ако се почувства застрашен.

- Можело ли е гъбарите да предотвратят по някакъв начин срещата с мечката?

- В крайна сметка има елементарни предпазни мерки, които именно хората, живеещи в районите с диви мечки, би трябвало да спазят. А в случая не са спазени. Най-общо казано, трябва да се заяви присъствие. Заявява се присъствие шумно, но без агресия. Ако се види майка с малки, по никакъв начин не се доближава, защото мечките са изключително добри майки и много добре защитават малките си от всякакви опасности. А за тях човекът е опасност. Когато човек е в гората и има притеснение, че може да има мечки, трябва да се оглежда за изпражнения, за следи. Той трябва да бъде малко по-шумен и да не излиза извън пътеките. Тези животни имат уникалната способност да се крият на такива затънтени места, че човек може да мине буквално на сантиметри от нея, без да разбере за присъствието й. Именно заради това трябва да се вдига шум. Когато животното е изненадано и поставено в една ситуация, в която дистанцията е скъсена на по-малко от 3-4 метра, тогава то е способно да нападне и ще нападне просто защото защитава територията си. Представете си вие да вървите по улицата и изведнъж някой да излезе срещу вас, да ви удари по гърба или да навлезе в личното ви пространство. Това е личното пространство на мечката и е нормално да реагира така. Би било добре в този район да има табели, които да предупреждават хората, защото там освен гъбари има и много туристи. Табелите биха ги предупредили, че в района има диви мечки. Доколкото разбрах, доста отдавна се е знаело, че има дива мечка в този район. Тя е заснета на камери, но не знам дали е имало предупредителни табели, които да информират хората, че има опасност. Това би могло да бъде направено. Не струва много и не изисква кой знае каква организация.

- Трябва ли да има информационна кампания, която да образова местните хора как да се предпазват?

- Учудващото в цялата тази ситуация за мен е, че се оказа, че хората, които, образно казано, живеят на жълтите павета, са по-добре запознати с това как човек трябва да уважава природата и как трябва да се държи, когато има диви животни, отколкото хората, които живеят на място. Дали ще бъде отстреляна тази мечка, или няма да бъде отстреляна, това не решава проблема. Инциденти ще продължи да има. Ние трябва да се научим да съжителстваме с тези животни. Хората, които живеят на място, трябва да се научат да уважават малко повече природата и наличието на тези диви животни. Именно заради това е добре да се организират информационни и образователни кампании, които да дадат насока на хората. Голяма част от от тях са поставени наистина в изключително тежка ситуация, в която трябва да избират между това да изкарват някаква прехрана за трапезата вкъщи и евентуално да бъдат нападнати от диви животни, или да останат гладни. Друг е въпросът дали това са хората, които печелят най-много от гъбарството, или тези хора са изкарвани така да се каже на фронтовата линия от бизнесмени, които печелят на техен гръб. Тази мечка не бива да се превръща в изкупителна жертва на някакви други интереси и най-малко на това да се опитаме да успокоим обществените настроения на място и в града. Наистина има много хора, не само в Белица, които казват: „Тази мечка е нападнала човек и е опасна“. И питат чий живот е по-важен. Въобще поставянето на дебата в тази ос - дали е по-важен животът на човека, или на животното е безсмислен. Животът на човек винаги е по-важен и ние както общество трябва да се грижим най-вече за благосъстоянието на хората, но ние трябва да бъдем наясно, че без природа, без диви животни няма да оцелеем, защото сме част от една екосистема, в която няма как да живеем самостоятелно. Така е било хилядолетия наред, просто трябва да свикнем с това.

- Къде точно се е случил инцидентът? На какво разстояние се намира Паркът за танцуващи мечки спрямо град Белица?

- Паркът за танцуващи мечки е на близо 11 километра над град Белица. Самият инцидент се случва до парка, а не до града. Когато човек посещава парка, трябва да има едно наум, защото там се отглеждат мечки и те се отглеждат в естествената им среда,  което означава, че в един момент, ако около тях има диви мечки, те може би ще се доближат до парка. Това може да се случи  по време на размножителния им сезон, защото женските в парка не са кастрирани или заради храна, което усещат с уникалното си обоняние. Не за първи път се случва, няма да е и за последен. За мен по-притеснителното е построяването на увеселителен парк в непосредствена близост до парка, което предполага човешка дейност и присъствие, движение на автомобили, което по принцип би уплашило дивата мечка. От друга страна, все пак трябва да имаме предвид, че той е построен в територията, на която живеят диви мечки.

Подобни статии