Призраци на скорост

Мотоциклетист без глава скърби за изменчивата си любима. Може да бъде повикан с присвяткване на фаровете и трикратно натискане на клаксона. Може и да не е любезен с натрапниците и да ги прати със замах в канавката

Призрачен мотоциклетист отбелязва с форсиране годишнината от смъртта си.

Всеки свързва този образ с едноименния роман на Майн Рид „Конникът без глава”. В съвременния му вариант конникът е мотоциклетист. Има го в различни разновидности. Появява се къде ли не из Америка. Но на 21 март мястото му е винаги едно и също - в околностите на Елмур, щата Охайо. Появява се привечер, за да отбележи годишнината на своята смърт.

Легендата гласи, че този безглав ентусиаст е бил млад войник, който се завръщал от фронта. По пътя към дома си купил мотоциклет, за да впечатли с него годеницата си. Но когато добръмчал до нейната ферма, установил, че тя е щастливо омъжена за друг. Това го съкрушило. Яхнал отново мотора си и потеглил, накъдето му видят очите. Краят на тази история бил ужасяващ. При катастрофата, която претърпял на един мост, главата му се отделила от тялото и се претъркулила встрани. А мотоциклетът останал без очи, тоест фарове. Оттогава скърбящият за изменчивата си любима призрак се появява всяка година и с бясна скорост се носи по пътя, а когато стигне до моста, се разтваря във въздуха. Според легендата около датата на неговата кончина призракът може да бъде извикан. Това става с помощта на примигване на автомобилните фарове и трикратно натискане на клаксона.
През 1968 г. двама души се опитали да щракнат призрака и да запишат рева на мотора. Присвятквали, свиркали - нищо. Тогава единият от тях се качил на моста и погледнал надолу. А когато се върнал при своя приятел, го открил да лежи като пребит в безсъзнание. След като се свестил, търсачът на силни усещания не можел да си спомни нищо и нямал обяснение как се е озовал в канавката. По време на невидимото нападение явно бил щракнал няколко пъти, защото на лентата се виждала някаква странна светлина и силуети, а на работещия касетофон се били записали звуци, които наподобявали на силен говор, но на неразбираем език.
Някои призраци-пътешественици изглежда са обречени вечно да странстват като наказание за тяхното безразсъдство или пък грехове. Най-знаменитият представител на тази категория призраци безспорно е Летящия холандец - дух на кораб, който не намира покой, осъден да плава вовеки.
Главният герой в друга подобна легенда е капитанът Питър Раг. Той живял някъде около 1730 г. в Бостън. Един път качил на кораба дъщеря си. Когато потегляли небето било кристално чисто, нищо не предвещавало бурята, която щяла да се разрази. Но на обратния път се заоблачило. Всички предупреждавали капитана да не излиза в открито море, а да изчака бурята да отмине. Той обаче са заинатил и се зарекъл, че тази нощ ще са у дома с дъщеря му. Хванал се на бас, че ще успеят да се приберат. И го изгубил. Никой повече не видял нито него, нито дъщеря му. На стотина-двеста години призраците им се появявали отново сред вълните. Според преданията Раг продължавал да търси пътя към дома си, но заради ината си бил наказан да плува безспир.
През 1826 г. свидетел на име Уилям Остин имал среща с призрачната двойка. Странното било, че те се появили пред очите му не в открито море, а във висотите. Облаците се скупчили на небето изведнъж, а конят на Остин започнал да нервничи. Смрачило се. Облаците се разместили и зад тях се показал силует на кораб с двама души на него - мъж и дете. Изчезнали също толкова внезапно, както и се появили. Веднага след това небето отново се прояснило. След време Остин срещнал отново двойката. Този път бил подготвен и знаел легендата за Питър Раг и неговата дъщеря. Готвел се да пренощува в една страноприемница в Хартфорд, щата Кънектикът. Пред вратата се сблъскал с мъж с малко момиче, който му се извинил и се представил най-любезно: Питър Раг. Уилям Остин наострил уши, защото това съвпадение му се видяло подозрително. Мъжът и детето били мокри до кости. Той обяснил, че върху тях се изсипал проливен дъжд. Но навън било слънчево. Раг го попитал близо ли са до Бостън и го изгледал недоверчиво, когато му отговорил отрицателно. Дръпнал момичето за ръката и докато се обърне, те вече били изчезнали. Никой освен Остин не ги бил видял, а още по-малко да е разговарял с тях. Което пък прави историята още по-недостоверна, но с повечето разкази за призраци-пътешественици е така.
Легенди за пътешественици-призраци се срещат във фолклора по цял свят. По правило те се асоциират с някакви случили се по време на път трагедии, със съблазън и и любов, а също и със силни емоции. Другото характерно е, че въпреки инцидентите, които са претърпели при появата си призраците-пътешественици винаги са цели и невредими. В много от разказите се споменава за светлинни и звукови ефекти, странни аромати и резки промени във времето.

Подобни статии